Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.В, в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител срещу решение № 5091 от 01.08.2017 г. по административно дело № 4603/2017 г. от Административен съд София-град, с което отменя негово решение № ДОИ -20/05.04.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена, като претендира и заплащане на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – К.Д, в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба от лице, имащо правен интерес против индивидуален административен акт.
За да отмени оспореното пред него решение № ДОИ -20/05.04.2017 г. на член ДКЕВР, първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е правилно.
Страните не спорят относно фактите, които съдът правилно е установил въз основа на събраните доказателства, а именно, че К.Д е поискала достъп до обществена информация, съдържаща се в разпоредителните части на всички лицензии, издадени на „ЧЕЗ Е. Б“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21 март 2013 год. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Няма спор и относно факта, че исканата информация не фигурира в публичните регистри.
Обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и чл. 10 от посочения закон, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензии за пренос и разпределение на електрическа енергия, засяга обществения живот в страната, при което предоставянето на информация за конкретните ѝ параметри ще даде възможност на заявителката да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган, който я е издал.
В обжалваното решение е прието, че исканата информация се отнася за трето лице, но от оспореното решение на члена на КЕВР не се установява интересите на третото лице по какъв начин биха се засегнали при предоставяне на достъп до тази обществена информация. При това правилно е посочено, че съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. В случая липсват данни задълженият субект да приложил тези разпоредби и въобще не е анализирал поради какви причини третите лица не дават съгласие – търговска тайна или поради нелоялна конкуренция, като задължения субект по чл. 3 ЗДОИ формално се позовава на разпоредбата на § 1, т. 5 и т. 6 и Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, въз основа на което прави извод, че не е налице надделяващ обществен интерес. Е. защо законосъобразно първоинстанционния съд приема, че не е оборена презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника по жалбата хонорар в размер на 500 лв., определен съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1 т. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА).
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5091 от 01.08.2017 г. по административно дело № 4603/2017 г. от Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на адв. Д.Д сума в размер на 500 лв. Решението е окончателно.