Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски инспектор в сектор "Охранителна полиция" в Първо РУ - Добрич при ОДМВР - Добрич И.И срещу решение № 296/13.07.2018 г. по адм. дело №96/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена негова заповед рег. №94/02.02.2018 г. по жалба на М.С.К поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му изцяло, включително и в частта за разноските.

Ответникът по касационна жалба - М.С, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседение, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган, е задържан М.С на 02.02.2018 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за наличие на данни за престъпление по чл.326 НК, изразяващо се в предаване по телефон на неверни повиквания за помощ. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, но в нарушение на закона и неговата цел. Съдът е приел за установено по делото, че Стоянов е подал на същата дата сигнал по тел.112, че му е откраднат автомобила, който не е намерил на паркираното място и както че в него е имало 400 лева, като към момента на обаждането вече е знаел, че неговите колеги са го преместили на неизвестно за него място и са му върнали ключовете. Съдът е приел, че към момента на обаждането по телефона Стоянов вече е знаел, че се касае за шега на неговите колеги, а не за отнемане на автомобил. Наложената принудителна административна мярка обаче не съответства на целите по чл.22 ЗАНН - предотвратяване и преустановяване извършването на противоправно дение, като и да предотврати и отстрани вредните последици от него. Този си извод съдът е мотивирал с липсата на данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал действията на полицейските органи - нещо повече след подаване на сигнала на тел.112 той е изчакал пристигането на автопатрула и оперативната група, след намирането на автомобила на 20 -30 метра от мястото, на което е бил паркиран от него първоначално, е проверил жабката и е заявил, че му липсват 400 лева, след което е отишъл доброволно в полицейското управление, за да даде обяснения за случая, където е бил задържан с оспорената заповед. След освобождаването му Стоянов е подал нови сигнали за противозаконното отнемане на автомобила му и кражба на сумата от 400 лева. Решението е правилно.

Доводите на касатора са свързани изцяло с анализ на събраните доказателтва, от които според касаторът е видно, че Стоянов е знаел, че автомобилът му не е отнет, когато е осъществил повикването на тел.112. Всъщност тези факти са установени и от АС, поради което оплакванията са неотносими към основанието за отмяна на заповедта. Касаторът не излага твърдения, които да сочат на пороци в преценката на АС, че оспорената заповед не съответства на целта на закона. Изложените от АС мотиви кореспондират със съдържанието на нормата на чл.22 ЗАНН и характера на задържането за срок до 24 часа на принудителна административна мярка. Следва да се отчете, че към датата на съдебните прения в първоинстанционното производство, все още е нямало произнасяне на компетентните органи дали наистина от лекия автомобил е извършена кражба на 400 лева, като образуваното досъдебното производство за престъпления по чл.346, ал.1 НК и чл.194 НК с пострадал - Стоянов не е било приключило. Тоест към по - ранния момент - този на издаване на оспорената заповед не са били налице основания за издателя на заповедта да приеме, че са налице данни, че сигналът е изцяло неверен (включително и в частта относно липсващите пари). Предвид изложеното решението е правилно като краен резултат, включително и в частта за присъдените разноски, която е съобразена с разпоредбата на чл.143 АПК.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото ОДМВР - Добрич следва да бъде осъдена да заплати направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 ( осемстотин ) лева на ответника по касация.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296/13.07.2018 г. по адм. дело №96/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Добрич да заплати разноски по делото в размер на 800 ( осемстотин) лева на М.С, с адрес в [населено място],[жилищен адрес].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.