Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. С от [населено място] против Решение № 1271 от 06.07.2018 г., постановено по адм. дело №37/2018г. по описа на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения относно неправилното прилагане и тълкуване на нормите на чл.6, ал.1, 3 и 5 от АПК, чл.50 и чл.50, ал.7 от КСО, както и на разпоредбата на чл.163, ал.8 от КТ. Поддържа се, че майката, която е дала съгласие на бащата след навършване на 6- месечна възраст на детето да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 календарни дни, не е била длъжна при започване на работа да информира НОИ за промяна в обстоятелствата, а при преустановяването на трудовите й правоотношения работодателят е имал задължението да уведоми органа за промяната на обстоятелствата. Не се споделя твърдението на административния орган, че оспорващият е бил недобросъвестен по смисъла на чл.114, ал.1 от КСО, което било прието безкритично и от решаващия съд. Развива подробни доводи. Прави искане атакуваното решение да бъде отменено, като касационната инстанция реши спора по същество, уважавайки жалбата, като се произнесе и за разноските по делото за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, при редовно призоваване, касаторът не се явява, но в писмено становище от адв.. Б, поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Благоевград, при редовно призоваване, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебният акт, като законосъобразен, да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. С. С против Решение № 1040-01-32/ 07.07.2016г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-01-00145563/ 14.06.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград, с което, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено жалбоподателят Стоянов да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.02.2016г. до 31.05.2016г. в размер на 2 242, 97 лева, от които 2 208, 99 лева – главница и 33, 98 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Административен съд – Благоевград е установил правилно фактическата обстановка по делото:

Г.С и З.К/след брака с фамилия Стоянова/ са съпрузи, по силата на сключен валиден граждански брак на 20.08. 2005г. и са родители на детето В.Г, [дата на раждане]

Жалбоподателят Г.С е подал на 23.12.2015г. заявление - декларация до ТП на НОИ – Благоевград, чрез осигурителя К.М, с искане да му бъде отпуснато парично обезщетение при раждане на дете, на основание чл. 50, ал. 7 от КСО, след навършване на 6- месечна възраст на детето, за остатъка от 410 календарни дни, считано от 23.12.2015г. Декларирал е наличието на следните обстоятелства: че е осигурен по безсрочно правоотношение; че към 23.12.2015г. е осигурен за общо заболяване и майчинство; че има към същата дата 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство; че детето му В. е родено на 22.06.2015г. и е второ дете; че не е дадено за осиновяване; че не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка; че не е настанено за отглеждане в семейството на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО); че заявителят не е лишен от родителски права, и че същите не са ограничени; че ползва отпуск при раждане на дете по чл. 163, ал. 8 от КТ; че през периода след навършване на 6- месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни не продължава да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице; че правоотношението/ осигуряването на майката не е прекратено. Приложени са и необходимите документи, като собственоръчно Стоянов е декларирал, че се задължава в срок от 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства, да подаде декларация за промяната.

По делото са събрани и доказателства, сочещи, че съпругата на оспорващия е с прекратено трудово правоотношение, считано от 16.02.2016г. Административният орган е приел, че тъй като Стоянов не е декларирал в срок това обстоятелство в нарушение на чл.5 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/, то и неоснователно му е било изплатено парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.7 от КСО за периода 16.02.2016г.-31.05.2016г. Разпореждането е оспорено от Стоянов пред директора на ТП на НОИ – Благоевград, който при осъществения контрол по административен ред е потвърдил същото.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ– Благоевград и потвърденото от директора разпореждане са издадени от компетентни органи, в предписаната форма и съдържат необходимите реквизити, като при тяхното издаване са спазени и административнопроцесуалните правила.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорените административни актове, съдът е формирал извод, че решението на директора и потвърденото с него разпореждане са постановени в съответствие с материалния закон. Решението е правилно.

Въз основа на правилно установените по делото факти, съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение за времето от 16.02.2016 г. до 31.05.2016 г., за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото възстановяване на платените суми за посочения период, ведно с лихвата по чл.113 от КСО.

Съдът правилно е определил, че спорът по делото е правен и се свежда до приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО, която предвижда, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/ осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6 – месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуската по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда/ понастоящем чл.163, ал.10 от КТ/, ако отговаря на условията по чл. 48а от КСО.Стелно, предпоставките, при които може да се получи обезщетение са: бащата да е осигурен, да отговаря на условията по чл. 48а от КСО; детето да е навършило 6 месеца; бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. Правилно съдът е приел, че по наличието на първите две предпоставки не се спори, а спорът е относно третата предпоставка – правото на бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ.

В тази връзка съдът е изложил обосновани мотиви, че съгласно чл. 45б, ал. 5, т. 8 от Наредба за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/ (приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.1987 г., в сила от 1.01.1987, в редакцията й от 18.08.2015г.), отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Прекратяването на този отпуск има за последица и прекратяването на паричното обезщетение, защото той е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение за бременност и раждане, поради което, считано от 16.02.2016 г. разрешеният на Г.С отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ е следвало да бъде прекратен, което от своя страна води до липса на една от предпоставките за изплащането на обезщетението по чл. 50, ал. 7 от КСО. Нормативно установено изискване за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КСО е майката (осиновителката) да е дала изричното си съгласие остатъкът от отпуска за това дете да се ползва от бащата (осиновителя). В нормата на чл. 45б, ал. 5, т. 5 от НРВПО е предвидено, че отпускът на бащата се прекратява, когато майката (осиновителката) продължи лично да ползва полагаемия отпуск.

Друго нормативно определено изискване, имащо отношение към настоящия спор е, че майката трябва да е страна по трудово правоотношение и именно то е правопораждащият юридически факт за възможността бащата да ползва отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, след като майката даде съгласието си (респ. - да се прекъсне този отпуск, когато майката оттегли съгласието си) и за възникване на правото за изплащане на обезщетение на бащата. С декларацията за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ, съгласно Приложение № 8 към чл. 45б от НРВПО, бащата (осиновителят), както и майката (осиновителката) имат задължението при настъпването на някои от обстоятелствата, предвидени в закона, съставляващи основание за прекратяване на отпуската, каквото е прекратяване на трудовото правоотношение на майката, да уведомят осигурителя с оглед прекратяване на отпуска. В тази връзка от съществено значение за преценката дали е налице недобросъвестност при получаване на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 5 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (приета с ПМС № 188 от 20.07.2015г., обн., ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на банковата сметка за изплащането им, да представи нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея.

Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение обуславя недобросъвестното му получаване, поради което законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяване на полученото обезщетение за процесния период, ведно със законната лихва.

Доводите в касационната жалба, че в контекста на нормата на чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО е въведено допълнително ограничение в нарушение на законовите норми, определящи този вид обезщетение, и развитите в този смисъл съображения за двамата родители, са неоснователни, тъй като и двамата родители имат равни права и задължения при отглеждането на детето.

От систематичното място на разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО в раздел ІІ „Обезщетения за майчинство“, се налага изводът, че правото на майката на парично обезщетение при бременност и раждане е водещо. Отглеждането на детето след навършване на 6 – месечна възраст от бащата е под условие – само ако майката прекрати своя отпуск поради бременност и раждане по нейно искане, с писмено заявление до предприятието по чл.45, ал.2, предл.1 от НРВПО и декларира съгласието си по реда на чл.45б, ал.1 от същата наредба. При това положение бащата има право на отпуск по чл.163, ал.8 от КТ само, ако майката се откаже да ползва своя отпуск поради бременност и раждане. От това следва, че бащата замества майката в ползването на отпуска поради бременност и раждане, а не я ползва на самостоятелно основание. Затова отпускът по чл.163, ал.8 от КТ, който се ползва от бащата (осиновителя) се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Ето защо разпоредбата на чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО не е в противоречие с чл.50, ал.7 от КСО, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател.

Неоснователно е и твърдението му, че несвоевременното уведомяване на НОИ/НАП от страна на работодателя на съпругата /ВиК - Благоевград/ за прекратяването на трудовите й правоотношения, е основание да не се търси цялата сума на обезщетението, тъй като липсва законово основание за начет и обуславянето на претенция за внасянето на посочената в разпореждането сума. Настоящият състав счита, че задължението за уведомяване, както ясно е разписано и в Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, не е на работодателя. Неуведомяването за настъпилите промени в установения тридневен срок е проява именно на недобросъвестност от страна на заинтересованото лице. Достигайки до изводи в същия смисъл, Административен съд – Благоевград е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения и при извършената по реда на чл.218, ал.2 от АПК проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1271 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 37/2018г. на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.С от [населено място] против Решение № 1271 от 06.07.2018 г., постановено по адм. дело №37/2018г. по описа на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения относно неправилното прилагане и тълкуване на нормите на чл.6, ал.1, 3 и 5 от АПК, чл.50 и чл.50, ал.7 от КСО, както и на разпоредбата на чл.163, ал.8 от КТ. Поддържа се, че майката, която е дала съгласие на бащата след навършване на 6- месечна възраст на детето да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 календарни дни, не е била длъжна при започване на работа да информира НОИ за промяна в обстоятелствата, а при преустановяването на трудовите й правоотношения работодателят е имал задължението да уведоми органа за промяната на обстоятелствата. Не се споделя твърдението на административния орган, че оспорващият е бил недобросъвестен по смисъла на чл.114, ал.1 от КСО, което било прието безкритично и от решаващия съд. Развива подробни доводи. Прави искане атакуваното решение да бъде отменено, като касационната инстанция реши спора по същество, уважавайки жалбата, като се произнесе и за разноските по делото за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, при редовно призоваване, касаторът не се явява, но в писмено становище от адв.. Б, поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Благоевград, при редовно призоваване, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебният акт, като законосъобразен, да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г.С против Решение № 1040-01-32/ 07.07.2016г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-01-00145563/ 14.06.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Благоевград, с което, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено жалбоподателят Стоянов да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.02.2016г. до 31.05.2016г. в размер на 2 242, 97 лева, от които 2 208, 99 лева – главница и 33, 98 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Административен съд – Благоевград е установил правилно фактическата обстановка по делото:

Г.С и З.К/след брака с фамилия Стоянова/ са съпрузи, по силата на сключен валиден граждански брак на 20.08. 2005г. и са родители на детето В. Г., [дата на раждане]

Жалбоподателят Г.С е подал на 23.12.2015г. заявление - декларация до ТП на НОИ – Благоевград, чрез осигурителя К.М, с искане да му бъде отпуснато парично обезщетение при раждане на дете, на основание чл. 50, ал. 7 от КСО, след навършване на 6- месечна възраст на детето, за остатъка от 410 календарни дни, считано от 23.12.2015г. Декларирал е наличието на следните обстоятелства: че е осигурен по безсрочно правоотношение; че към 23.12.2015г. е осигурен за общо заболяване и майчинство; че има към същата дата 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство; че детето му В. е родено на 22.06.2015г. и е второ дете; че не е дадено за осиновяване; че не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка; че не е настанено за отглеждане в семейството на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО); че заявителят не е лишен от родителски права, и че същите не са ограничени; че ползва отпуск при раждане на дете по чл. 163, ал. 8 от КТ; че през периода след навършване на 6- месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни не продължава да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице; че правоотношението/ осигуряването на майката не е прекратено. Приложени са и необходимите документи, като собственоръчно Стоянов е декларирал, че се задължава в срок от 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства, да подаде декларация за промяната.

По делото са събрани и доказателства, сочещи, че съпругата на оспорващия е с прекратено трудово правоотношение, считано от 16.02.2016г. Административният орган е приел, че тъй като Стоянов не е декларирал в срок това обстоятелство в нарушение на чл.5 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/, то и неоснователно му е било изплатено парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.7 от КСО за периода 16.02.2016г.-31.05.2016г. Разпореждането е оспорено от Стоянов пред директора на ТП на НОИ – Благоевград, който при осъществения контрол по административен ред е потвърдил същото.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ– Благоевград и потвърденото от директора разпореждане са издадени от компетентни органи, в предписаната форма и съдържат необходимите реквизити, като при тяхното издаване са спазени и административнопроцесуалните правила.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорените административни актове, съдът е формирал извод, че решението на директора и потвърденото с него разпореждане са постановени в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установените по делото факти, съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение за времето от 16.02.2016 г. до 31.05.2016 г., за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото възстановяване на платените суми за посочения период, ведно с лихвата по чл.113 от КСО.

Съдът правилно е определил, че спорът по делото е правен и се свежда до приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО, която предвижда, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/ осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6 – месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуската по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда/ понастоящем чл.163, ал.10 от КТ/, ако отговаря на условията по чл. 48а от КСО.Стелно, предпоставките, при които може да се получи обезщетение са: бащата да е осигурен, да отговаря на условията по чл. 48а от КСО; детето да е навършило 6 месеца; бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. Правилно съдът е приел, че по наличието на първите две предпоставки не се спори, а спорът е относно третата предпоставка – правото на бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ.

В тази връзка съдът е изложил обосновани мотиви, че съгласно чл. 45б, ал. 5, т. 8 от Наредба за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/ (приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.1987 г., в сила от 1.01.1987, в редакцията й от 18.08.2015г.), отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Прекратяването на този отпуск има за последица и прекратяването на паричното обезщетение, защото той е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение за бременност и раждане, поради което, считано от 16.02.2016 г. разрешеният на Г.С отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ е следвало да бъде прекратен, което от своя страна води до липса на една от предпоставките за изплащането на обезщетението по чл. 50, ал. 7 от КСО. Нормативно установено изискване за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КСО е майката (осиновителката) да е дала изричното си съгласие остатъкът от отпуска за това дете да се ползва от бащата (осиновителя). В нормата на чл. 45б, ал. 5, т. 5 от НРВПО е предвидено, че отпускът на бащата се прекратява, когато майката (осиновителката) продължи лично да ползва полагаемия отпуск.

Друго нормативно определено изискване, имащо отношение към настоящия спор е, че майката трябва да е страна по трудово правоотношение и именно то е правопораждащият юридически факт за възможността бащата да ползва отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, след като майката даде съгласието си (респ. - да се прекъсне този отпуск, когато майката оттегли съгласието си) и за възникване на правото за изплащане на обезщетение на бащата. С декларацията за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ, съгласно Приложение № 8 към чл. 45б от НРВПО, бащата (осиновителят), както и майката (осиновителката) имат задължението при настъпването на някои от обстоятелствата, предвидени в закона, съставляващи основание за прекратяване на отпуската, каквото е прекратяване на трудовото правоотношение на майката, да уведомят осигурителя с оглед прекратяване на отпуска. В тази връзка от съществено значение за преценката дали е налице недобросъвестност при получаване на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 5 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (приета с ПМС № 188 от 20.07.2015г., обн., ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на банковата сметка за изплащането им, да представи нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея.

Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение обуславя недобросъвестното му получаване, поради което законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяване на полученото обезщетение за процесния период, ведно със законната лихва.

Доводите в касационната жалба, че в контекста на нормата на чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО е въведено допълнително ограничение в нарушение на законовите норми, определящи този вид обезщетение, и развитите в този смисъл съображения за двамата родители, са неоснователни, тъй като и двамата родители имат равни права и задължения при отглеждането на детето.

От систематичното място на разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО в раздел ІІ „Обезщетения за майчинство“, се налага изводът, че правото на майката на парично обезщетение при бременност и раждане е водещо. Отглеждането на детето след навършване на 6 – месечна възраст от бащата е под условие – само ако майката прекрати своя отпуск поради бременност и раждане по нейно искане, с писмено заявление до предприятието по чл.45, ал.2, предл.1 от НРВПО и декларира съгласието си по реда на чл.45б, ал.1 от същата наредба. При това положение бащата има право на отпуск по чл.163, ал.8 от КТ само, ако майката се откаже да ползва своя отпуск поради бременност и раждане. От това следва, че бащата замества майката в ползването на отпуска поради бременност и раждане, а не я ползва на самостоятелно основание. Затова отпускът по чл.163, ал.8 от КТ, който се ползва от бащата (осиновителя) се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Ето защо разпоредбата на чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО не е в противоречие с чл.50, ал.7 от КСО, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател.

Неоснователно е и твърдението му, че несвоевременното уведомяване на НОИ/НАП от страна на работодателя на съпругата /ВиК - Благоевград/ за прекратяването на трудовите й правоотношения, е основание да не се търси цялата сума на обезщетението, тъй като липсва законово основание за начет и обуславянето на претенция за внасянето на посочената в разпореждането сума. Настоящият състав счита, че задължението за уведомяване, както ясно е разписано и в Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, не е на работодателя. Неуведомяването за настъпилите промени в установения тридневен срок е проява именно на недобросъвестност от страна на заинтересованото лице. Достигайки до изводи в същия смисъл, Административен съд – Благоевград е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения и при извършената по реда на чл.218, ал.2 от АПК проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1271 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 37/2018г. на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.