Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.И, от [населено място] срещу Решение № 109 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 192/2017 г. по описа на Административен съд Силистра. В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна.

Ответникът – Кмет на община С., редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна - С.Н, от [населено място], изразява становище за недопустимост на касационната жалба, съответно и за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно.

Заинтересованите страни - В.Й, П.М, Д.В, В.К, М.О, В.М, Г.Г, Т.К, Д.В, М.Г, М.Х, Р.А, С.Г, П.П, В.М и Ж.Р не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.

С обжалваното решение Административен съд Силистра е отхвърлил оспорването по жалба на К.И против Заповед № ЗК-1480 от 04.09.2017 г. на Кмета на община С., с която е наредено на същия да осигури достъп до собствения му обект в сграда етажна собственост за извършване на строително-монтажни работи в обхвата на общите части на сградата.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че: оспорения административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 54а от ЗУЕС (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ) административен орган, в изискуемата от закона форма; при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържа всички изискуеми по чл. 59 АПК реквизити, както и подробни мотиви за постановяването му. Съдът е приел, че обжалваният акт е постановен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно.

С обжалваната заповед касационния жалбоподател е задължен да осигури достъп през притежавания от него имот (мазе) за извършване на необходимите строително-монтажни работи на общи части – елементи на канализационната инсталация на сграда етажна собственост, в която притежава собствен обект.

Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях. Според приложимата в случая разпоредба на чл. 54а, ал. 1 ЗУЕС при прието решение от общото събрание на собствениците и/или на сдружението на собствениците за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 и отказ за осигуряване на достъп от страна на собственик до притежавания от него самостоятелен обект кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед, с която задължава собственика да осигури необходимия достъп. Съответно чл. 6, ал. 1, т. 12 ЗУЕС вменява задължение на собственика на самостоятелен обект в сграда етажна собственост да осигури достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт или основно обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата. С касационната жалба се оспорва наличието на предпоставките за издаване на обжалваната заповед, за които е установено по делото че са налице. Проведено е общо събрание на етажната собственост, на което с необходимото мнозинство е взето решение да се извърши ремонт на неремонтирана част от канализационната система на сградата етажна собственост, за фактическото осъществяване на който е необходимо касационният жалбоподател да осигури достъп до притежавани/ползвани от него помещения. Протоколът за проведеното събрание удостоверява, че при обсъждане на тази точка от дневния ред, жалбоподателят в знак на протест, е напуснал събранието. Извършена е и дължимата се проверка от длъжностни лица, служители в общинската администрация Силистра, която е установила наличието на предпоставки за административна намеса по управление на общите части на сградата, при което в съответствие със закона е постановена оспорената пред съда заповед..

Доводите на касатора относно начина по който ще се изпълни ремонта са неотносими към законосъобразността на заповедта по чл. 54а, ал. 1 ЗУЕС. Нейният предметен обхват е необходимостта от осигуряване достъп до общи части на сграда, в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 12 ЗУЕС, а не конкретното изпълнение на взетото решение от етажната собственост.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че решението на общото събрание е в съответствие със задължението на собствениците да поддържат строежите в добро техническо и експлоатационно състояние съгласно чл. 195 от ЗУТ, а заявеният изричен писмен отказ от жалбоподателя е основание за издаване на заповед по чл. 54а, ал. 1 ЗУЕС, каквато е и постановена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 192/2017 г. по описа на Административен съд Силистра. Решението е окончателно.