Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „СЕКОМ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 203738099, чрез упълномощения адв. К.И, против решение № 1878 от 28.08.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1829 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002116005468-091-001/09.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 301/29.05.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 17 866,67 лв. и в резултат на това са начислени лихви за забава в размер на 1 714,34 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че оспореният съдебен акт не е съобразен със събраните по делото доказателства. Излага аргументи за липсата на данни за измама като се позовава на решения на Съда на ЕС и на разпоредби от Директива 2006/112. Моли да бъде отменено решението на АС – Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА.

Ответникът по касация – директор на Дирекция на „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП – в писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана...