Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Д „ОДОП“ – Варна против решение № 1680 от 09.08.2018 г. по адм. дело № 1939 от 2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000315007937-091-001 от 25.04.2016г., издаден от органи по приходите, който с Решение № 211/21.07.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна е потвърден в частта, с която на „М. Т“ АД-гр. В. /променено на ЕАД/ са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от м.08.2013 г. до м.10.2014г. и за м.12.2014 г. в общ размер на главниците 22151,16 лв. и на лихвите 10802,27лева и е изменен в частта за д. п.м.11.2014 г., за който е установено задължение за ДДС в размер на 5473,22 лв. главница и лихви 758,25лв. и 534,62 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът безрезервно е кредитирал ССЕ, която е приложима за нормите на ЗКПО, а не за нормите на ЗДДС и при възникване на обстоятелства по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС какъвто е настоящия случай правото на приспадане на данъчен кредит подлежи на корекция. Приложените по делото протоколи за отписване на материални запаси не съдържат следните реквизити – основание за брак, състава на комисията извършваща брака, обект, в който се извършва бракуването, конкретни бракувани партиди и начина на осъществяване на брака - унищожаване, продажба като отпадък. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърден РА в обжалваната част като законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 6076 лева за четирите инстанции.
Ответникът - „М. Т“ ЕАД, чрез адв.. З, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, като развива подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на разноски за всичките четири инстанции.
По делото е подадена и частна жалба от „М. Т“ ЕАД, чрез адв.. З, срещу определение № 10992/03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1939/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за присъждане на сумата от 3600 лева, която е заплатена като второ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред АС – Варна. Частният жалбоподател моли да бъде отменено определението и да се измени решението в частта за разноските, като допълнително бъде присъден заплатеният от дружеството адвокатски хонорар за процесуално представителство пред АС - Варна по адм. № 1939/2017 г. в размер на 3600 лева.
Ответникът по частната жалба – директор на Д „ОДОП“ – Варна, в писмено възражение, изготвено от юрк.. Д, излага доводи за неоснователност на частната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Варна се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 8250 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 2445/2017 г., с което е отменено решение № 2634 от 28.12.2016 г. на Административен съд – гр. В., пети състав, постановено по адм. д. № 2296/2016 г., а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт № Р-03000315007937-091-001 от 25.04.2016г., издаден от органи по приходите, който с Решение № 211/21.07.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна е потвърден в частта, с която на „М. Т“ АД-гр. В. /променено на ЕАД/ са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от м.08.2013 г. до м.10.2014 г. и за м.12.2014 г. в общ размер на главниците 22151,16 лв. и на лихвите 10802,27лева и е изменен в частта за д. п.м.11.2014 г., за който е установено задължение за ДДС в размер на 5473,22 лв. главница и лихви 758,25лв. и 534,62 лв.
За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че една от основните дейности на „Мания тийм“- ЕАД е внос на дрехи втора ръка, като при придобиване на същите е упражнено право на данъчен кредит. Установено е още, че в рамките на данъчни периоди 01.08.2013 г. – 31.12.2013 г. и 01.01.2014 – 31.12.2014 г. дружеството е осчетоводило брак на материални активи /дрехи втора употреба/ съответно за 17218,12 лв. и 120 840,82 лв., като стойността на протоколите за брак е отразена по дебита на сметка 60913 технологичен отпадък и по кредита /намаление/ на съответната материална сметка, съответно, че стойността на натрупания по дебита на сметка 60913 Технологичен брак е отнесена в основните разходи по дебита на сметка 61102 Преки разходи сортиране и сметка 61110 Разходи за основна дейност. Тъй като в хода на ревизията дружеството не е представило документи за формиране на технологичен брак или документи за получаване на негоден отпадък, органът по приходите е приел, че изписаните материални активи не са в резултат на технологичен брак при производствен процес, а са в резултат на бракуване на стоки, поради което на основание чл.79,ал.3 ЗДДС е начислен ДДС върху тях. Прието е, че не е налице някое от изключенията по чл. 80, ал. 2, т. 1 – 6 от ЗДДС.
В изпълнение на указанията дадени от ВАС първоинстанционният съд подробно е обсъдил приетата при първото разглеждане на делото пред АС – Варна заключение на ССЕ. Според решаващия съд основателно и доказано е твърдението на РЛ, че придобитите срещу заплащане на стойност на килограм дрехи втора употреба през ревизирания период са преминали през сортиране, за което са извършени разходи и при което се отделя и установява в килограми количеството негодна стока - дрехи втора употреба. Конкретни стойности на разходите направени при сортирането на стоката /дрехите/ в денковете, при която се отделя негодната внесена като суровина стока са посочени в главната счетоводна книга за 2013 г. и 2014 г., която е приета по делото. Бракувани са стоките, които включват и такива откраднати от търговските обекти от клиентите, които имат достъп до дрехите втора употреба, изложени за продажба. Воденето в отделна сметка на „технологичният отпадък“ в който се включват стойността на отписаните материални запаси още при сортирането на внесените от Европейският съюз дрехи втора употреба, кореспондира с твърдението на жалбоподателя и с установеното от вещото лице в заключението, че счетоводството на дружеството се води в съответствие на изискванията на чл. 4, ал.1 от ЗСч и отразява обективно всички дейности разходи и приходи – от доставката до реализацията на стоките. Според решаващия състав след като не се твърди от жалбоподателя и не се установява от доказателствата да се осъществява технологичен процес, при който част от дрехите закупени като суровина да стават негодни, няма как да се изисква да РЛ да представя утвърдени норми за процента на обичайно формирания технологичен отпадък в буквален смисъл, нито официално утвърдени стандарти за него. Фактът на обективно извършваната от дружеството дейност по сортиране на доставяните като суровина дрехи втора употреба не се променя от това, че не е технологична дейност в буквалния смисъл и при нея няма допустими норми за негодните дрехи, които да са определени с технологичната документация за дейността, нито има допустими норми, определени на базата на действащи държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация. Липсата на такива нормативи не променя обективно установения от доказателствата в делото факт, че при дейността по сортирането от суровината се формират две групи артикули - на годни за продажба дрехи и на негодни, като последните макар да не са брак формиран от технологичен процес, правилно и законосъобразно се третират счетоводно и за данъчни цели като „технологичен брак“, за който съгласно чл.80, ал.2 от ЗДДС, корекции по чл.79, ал.3 от ЗДДС не се извършват.
Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са допуснати твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения. Отговор на спорния по делото въпрос, а именно, дали е налице основание за неприложимост на нормата на чл. 79 от ЗДДС правилно първоинстанционният съд е обосновал въз основа на съвкупен анализ на приложението по делото доказателства и на заключението на ССЕ, в изпълнение на указанията на касационната инстанция дадени в решението по адм. д. № 2445/2017 г. Безспорно по делото е установено, че стойността на негодните суровини /дрехи втора употреба/ са включени в себестойността на годните за продажба дрехи втора употреба. Редът, по който дружеството отчита придобитите стоки и калкулира стойността им в себестойността на продаваните артикули, е съобразен с действащото през ревизираните периоди счетоводно законодателство, като в този смисъл е и заключението вещото лице Дочева.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори органите по приходите приемат, че негодните стоки (стоките, които не се предмет на последваща доставка/продажба) са част от разходите на дружеството в процеса на осъществяване на дейността му по покупка на суровина и последваща продажба на отделни артикули. В издадения на „М. Т“ АД ревизионен акт № Р-03000316005186-091 - 001/28.12.2016 г., намиращ се в кориците на адм. д. № 2445/2017 г. на ВАС (необжалван и влязъл в сила), органите по приходите приемат, че „Отчетените разходи за технологичен отпадък по своята същност и съдържание са отнасяне на стойността на негодните за употреба дрехи втора употреба в стойността на годните за продажба дрехи втора употреба и това е част от придобиването и формиране на доставната стойност на годните за продажба дрехи и привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид, което отговаря на изискванията на СС 2 - Отчитане на СМЗ за формиране на доставната стойност на СМЗ - дрехи втора употреба годни за продажба“. На стр. 6 от РА е посочено следното- „в крайна сметка натрупаните разходи в сметка 61102 – Преки разходи за сортиране се закриват в с/ки 30201 Материали, 30301 Продукция и 30401 Стоки, с което се увеличава стойността на материали, продукция и стоки, като това не води до генериране на технологичен брак, а де факто е преразпределение на стойността на придобиване само върху годната част от суровината“. Обхватът на горепосочения РА касае периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. по ЗКПО, т. е. периода, в който попадат голяма част от данъчните периоди по ЗДДС.
Съобразно изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба съдът счита същата за неоснователна .
„М. Т“ ЕАД оспорва определение № 10992/03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1939/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за присъждане на сумата от 3600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред АС – Варна. Съдът е мотивирал акта си, като е приел, че процесуалното представителство и защита пред Административен съд – Варна по адм. д. № 2296/2016 г. и по адм. д. № 1939/2017 г. е осъществено във връзка с оспорването с една и съща жалба на издадения на дружеството един и същ РА, т. е. касае се за съдебно производство пред една и съща инстанция, поради което по арг. на чл. 161, ал. 1 ДОПК, не е налице основание за възлагане на две адвокатски възнаграждения за една инстанция.
На основание чл.236, вр. с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.
С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски, а на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева за настоящото производство.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1680 от 09.08.2018 г. по адм. дело № 1939 от 2017 г. на Административен съд – Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №10992 от 03.10.2018година по адм. дело № 1939 от 2017година на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП да заплати на „М. Т“ ЕАД -гр. В. с ЕИК – 202273925, сумата от 3600 лева – разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.