Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, Гражданска колегия е образувано на осн. чл. 128, ал. 1 ЗСВ във вр. чл. 292 ГПК с разпореждане на Председателя на ВКС на РБ от 25.01.2013 г. по предложение на състав на ВКС, Гражданска колегия, IV г. о. с определение от 11.10.2012 г. по гр. д. № 1372/2011 г. IV г. о., производството по което е спряно на осн. чл. 292 ГПК за постановяване от ОСГК на тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос:

По какъв начин се изчислява обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ. За да се произнесе, Общото събрание на Гражданска колегия на Върховният касационен съд съобрази следното:

По поставения правен въпрос в едни съдебни решения се приема, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ за недопускане на работа на възстановен с влязло в сила решение работник или служител, се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, получено от работника или служителя преди незаконното уволнение, съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ.

Според други решения обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се изчислява на база последното месечно брутно трудово възнаграждение по прекратеното трудово правоотношение, но с уточнение, че размера му не може да бъде по - нисък от минималната за страната работна заплата за периода на недопускането.

Според трета група съдебни решения, обезщетението за времето на недопускане на работа в хипотезата на чл. 225, ал. 3 КТ е равно на размера на брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако работодателят беше изпълнил съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Общото събрание на ГК намира за правилно становището, според което обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното месечно брутно...