Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.С, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат С.К срещу решение № 74 от 03.04.2018 год. по адм. дело № 183/2017 год. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването му против решение № 2153-09-14/05.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/17.03.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил, с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 ал. 6 и чл. 69б от КСО.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че трудовият стаж на жалбоподателя в отдел „Гражданска защита“-София-област следва да бъде зачетен като такъв от първа категория, тъй като е изпълнявал дейностите по чл.71, ал.1, т.3-6 от ЗЗБ (ЗАКОН ЗЗД З. П. Б.), а след изменението - по чл.52, ал.2, т.8 и т.9 от ЗМВР. По подробно изложените съображения в жалбата и в писмената защита от пълномощника адвокат Д.Т се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. К. чрез главен юрисконсулт А.А изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Административен съд...