Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез пълномощник гл. юрк.. А, против решение № 2083 от 28.03.2018 год. по адм. дело № 5599/2015 г. на Административен съд – София-град /АССГ/. Със същото е отменено решение № РД-Е-126-255/03.09.2014 г. на управителя на НЗОК в оспорената част, с която не се одобрява заявление за възстановяване на извършени разходи № Е-126-01-104/18.04.2013 г. подадено от Р.Па от [населено място], и преписката е върната на административния орган за продължаване на процедурата по разглеждане заявлението за възстановяване на извършени разходи.
Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски.
Ответникът - Р.Па, чрез адв.. Н, изразява становище за неоснователност на подадената касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил решение № РД-Е-126-255/03.09.2014 г. на управителя на НЗОК в оспорената част, с която не се одобрява заявление за възстановяване на извършени разходи № Е-126-01-104/18.04.2013 г. подадено от Р.Па от [населено място], и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да достигне до този резултат административния съд е счел, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са подробни мотиви, че административния орган не е изяснил в пълнота относимите за спора факти, което представлява съществено нарушение на чл. 35 от АПК, с което е било ограничено правото на лицето за пълно и адекватно участие в производството по издаване на административния акт.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
По делото е установено от фактическа страна, че със заявление № Е126-01-104/18.04.2013г. по образец Р.Па е сезирала НЗОК с искане за възстановяване на сумите, заплатени от нея лично за лечението й по време на престоя болница в Р.Ф.С са посочени по пера в т. 3 от образеца на заявлението и са описани по дати и вид на направения разход за лечението. Лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права, за което е представено удостоверение, за което няма спор и е прието от органа. От НЗОК е изпратено писмо със запитване до държавата, където е проведено лечението Р. Ф, от където е постъпило писмо № Е-126-01-104/23.07.2013г. От приложения по делото превод на същото, представляващ справка за възстановяване на обезщетения в натура, е видно, че френската институция приема, че на възстановяване подлежи сумата от 89.03 евро. Цитиран е код 10 на формуляра. Последното е обсъдено от органа, като за същото е уведомено и лицето и е посочено, че представлява реимбурсиране, непредвидено от френското законодателство за социално осигуряване, не са представени листове за оказана помощ и оригинални фактури и не се позволява извършването на тарифиране на фармацевтични разходи, поради липса на винетки.
В тази връзка, с писмо от 08.10.2013 г., получено на 09.10.2013 г., Р.Па е уведомена, че следва да представени оригинал на платежен документ за получената и заплатена медицинска помощ-крайна, детайлизирана фактура, отразяващи окончателна стойност на извършените медицински услуги, заплатени от пациентката. Предоставен е 3-месечен срок. На 13.01.2014 г. – към момента на изтичане на указания срок, адв.. Ц е депозирала искане за продължаване на срока, поради забавяне на предоставянето на документи от лечебното заведение в Р. Ф. На това писмо не е изготвен отговор и липсва указание от страна на органа. Проведено е заседание на Комисията към ЦУ на НЗОК по Заповед № РД-18-115от 31.10.2013г. за възстановяване на разходи на ЗОЛ съгласно Регламент № 987/2009, Регламент ЕИО № 547/72 и Директива № 2011/24 ЕС на ЕП и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и двустранни спогодби/ договори за социално осигуряване, обективирано в протокол от същата дата. По отношение на настоящия казус е посочено, че комисията вече е разгледала процесното заявление на свое заседание на 09.08.2013 г. и взела следното решение: липсват оригинали на финансови документи за болничното лечение, като са приложени само квитанции и авансови плащания; някои от приложените фактури са непълни. Направено е изложение за уведомяване на лицето и за постъпилата молба за удължаване на срока. Посочено е, че към момента на провеждане на заседанието на 30.05.2014 г. исканите документи все още не са представени. Посочено е, че възприетата от институцията по място на престой СРАМ de Pаris сума за възстановяване в размер на 89.03 евро следва да бъде изплатена на лицето, а за останалите разходи е прието, че не се дължи плащане. С оглед на гореизложените факти, е постановено оспореното пред АССГ решение № РД-Е-126-255/03.09.2014 г. на управителя на НЗОК.
Решението на Административен съд – София-град е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на българското законодателство и приложимите европейски регламенти, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция, решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че в конкретни случай, при разглеждане на заявлението на Р.Па, за възстановяване на извършени разходи за лечение в чужбина, административния орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че в диспозитивната част на оспорения акт е изведен извод за основателност на плащането за сумата в размер на 89.03 евро, съответно конвертирана в лева, без да става ясно по никакъв начин как е обоснован този извод от изложеното в мотивите. От представените по делото финансови документи е видно, че същите доказват плащания във връзка с проведено лечение на конкретни стойности, като тези обстоятелства не са били обсъдени от органа, въпреки че са били налични при него. Както правилно е приел административния съд, по делото е безспорно доказано от приложените финансови документи плащания във връзка с проведено лечение на стойност над 9 000 евро.
Правилни са изводите на съда, че постановения на административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. След получаване на заявлението, компетентния орган – НЗОК е дала указания на г-жа Палакаркина, които са неясни. В същите е посочено, че не са представени оригинални фактури, което се опровергава от събраните доказателства по делото, тъй като именно от административния орган са приложени оригинални платежни документи, представени с подаденото заявление вх. № Е126-01-104/18.04.2013 г. В дадените указания също така е посочено, че има частично непълни фактури, без по никакъв начин да е указано за кое от претендираните вземания – под формата на конкретни суми или извършени медицински операции. С оглед на тези факти, административния съд е достигнал до обосновани изводи, че даването на непълни и неясни указания на лицето е препятствало нейното право да защити тезата си, чрез представяне на исканите документи.
Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, споделя изводите на административния съд, че органът не е изяснил в пълнота относимите за спора факти, което представлява съществено нарушение на чл. 35 АПК. При разглеждане на заявлението, с надлежно приложени писмени доказателства – медицински и финансови документи, обосноваващи основанието и общия размер на заплатените средства, комисията за възстановяване на извършените разходи е формирала неправилно становище за значително по-нисък размер от претендирания за възстановяване. Обосновани са изводите на съда, че административния орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, като е следвало да приложи предвидената процедура в чл. 5, пар. 2 на Регламент № 987/2009 г. като отново отправи запитване до съответната институция на държавата-членка за получаване на допълнителни разяснения поради невъзможността за снабдяване с документи.
За пълнота на изложението следва да се добави, че при новото разглеждане на заявлението за възстановяване на извършени разходи за лечение в чужбина, административния орган следва да обсъди обстоятелството, че на стр. 251 от дело № 5599/2015 г. по описа на АССГ /молба за издаване на съдебно удостоверение/, неправилно е посочена сумата от дата 30.08.2012 г. в размер на 11 664 евро. Действителната сума по така предявената фактура е 116.64 евро – приложена на стр. 176 от същото дело.
При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на ответника по касация - адвокат Л.Н за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) /ЗЗД/. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие между Р.Па и адв.. Н е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗЗД - безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗД, когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът по искане на адвоката може да му присъди възнаграждение. Това е право на адвоката. Адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД се присъжда директно на процесуалния представител на страната, като в случая са налице необходимите за това предпоставки-безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на лице, попадащо в някоя от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗЗД категории лица и основание за възлагане на разноските на насрещната страна. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 2 от ЗЗД Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2083 от 28.03.2018 г. по адм. дело № 5599/2015 г. на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на Л.Н, адвокат от САК, [населено място],[адрес], адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 /петстотин/ лева за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.