Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР).
Образувано е по касационни жалби на Р.П от [населено място], една подадена лично и една чрез процесуалния му представител адв.. К, срещу решение № 4597 от 06.07.2018г., постановено по адм. дело № 1073/2018г. на Административен съд София – град, 59 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо изх. № 20 – 968154 от 04.12.2017г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. С., обективиращо изричен отказ за предоставяне на заявена от жалбоподателя услуга – нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър (КР) и издаване на схема на самостоятелет обект в сграда за обект идентификатор № 68134.102.213.1.24, апартамент, находящ се в гр. С., бул. „Витоша“ № 65, ет. 4.
В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е потвърдил оспореният отказ, тъй като посочва, че той е собственик на имота, а не заинтересованата страна Г.К, поради което са били налице основанията за извършване на промяна в КР и издаването на схема за самостоятелен обект на него. Твърди и че съдът не е събрал служебно всички относими към спора доказателства, както и при постановяване на решението не е взел предвид представените съдебно решение по спорове относно собствеността на имота и не е изискал от СГС служебно представянето на препис от решение, по водени в СГС дела относно спорния обект. Претендира разноски.
Ответникът - началникът на СГКК – гр. С., чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът Г.К не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие със закона. Приел е, че редът за издаване на скици – схеми на самостоятелни обекти е указан в Наредба № 3 от 2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно чл. 31, ал. 1 - скиците се изработват по приложение № 6 от Наредбата, като за да бъде удовлетворено искането за издаване на скица, е необходимо единствено наличието на установен пред административния орган правен интерес на заявителя, а именно дали молителят притежава право на собственост върху съответния недвижим имот. Приел е, че жалбоподателят не се легитимира като носител на вещни права върху недвижимия имот предмет на спора, поради което и към дата - 04.12.2017 г., момента, в който СГКК – София го информира за настъпилата промяна, за него не съществува обоснован и доказан правен интерес от реализиране на административната услуга. Позовал се е на влязло в сила решение по гр. дело № 3035/2007г. от 26.07.2010г. на СГС, както и решение по гр. дело № 2434/2004г. № 140, том III, рег. 77766 от 19.10.2007г. издадено от Служба по вписванията - имотен регистър, според които за собственик на имота е признат Г.К.П е, че действително е налице влязло в сила съдебно решение № 484/24.10.2013г., постановено по гр. д. № 309/2013г. по описа на В. О. С, с което е обезсилена сключена между Г.К и Р.П от една страна и „Рони М - 91“ ЕООД от друга сделка, материализирана в НА № 80, том 60, д. № 11904/26.05.1994г., като привидна, като решението е постановено при признание на иска, и е влязло в сила на 04.12.2013г. От друга е посочил, че са налице две влезли в сила съдебни решения, които легитимират Г.К като собственик на имота, а именно решение от 07.12.2004г., постановено по гр. д. № 2434/2004г. по описа на СГС, с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, като сключеният между Г.К и „Рони М - 91“ ЕООД, представлявано от Попадиин предварителен договор от 23.09.2003г. е обявен за окончателен, както и решение от 26.07.2010г., постановено по гр. д. № 3035/2007г. на СГС, с което е признато за установено, на основание чл. 97 ГПК отм. , по отношение на Г.К, Р.П и „Рони М - 91“ ЕООД, че Г.К е собственик на процесния имот, което решение е влязло в сила на 06.01.2014г. Приел е, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да иска издаване на схема на имота, тъй като не се легитимира като собственик на същия, поради което отказът е законосъобразен и е отхвърлил оспорването му. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 21, ал. 3 и чл. 145, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, представляват индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред съд. Редът за издаване на схема за самостоятелен обект в сграда съобразно датата на постановяване на оспорения отказ е разписан в НАРЕДБА № PД – 02 – 20 - 4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, а не по отменената Наредба № 3 от 2005г. (отм. от 13.01.2017г.), както е приел АССГ. Въпреки посоченото, това не се отразява на правилността на изводите на АССГ, тъй като и новата, посочена наредба, действала към момента на постановяване на отказа, в чл. 7 ал. 3 във връзка с ал. 1 т. 5 от тази наредба, а именно за издаване на официален документ какъвто е схемата на самостоятелен обект, която е поискана, посочва, че условията за изпълнение на услугите по ал. 1 т. 5 са съгласно приложение № 2 от Наредбата. Приложение № 2 изисква заявителят със заявлението да предостави документи, доказващи правото за заявяване и получаване. В настоящия случай във връзка с всички представени по делото доказателства правилно АССГ е приел, че заявителят не представя такива документи, тъй като е налице влязло в сила решение на СГС, което е обвързващо както за административния орган, така и за съда, с което по отношение на жалбоподателя, съпругата му Г.К и фирма „Рами М - 91“ ЕООД е признато за установено, че собственик на спорния обект е Г.К. В тази връзка е правилен извода на съда, че не е възможно правата на това лице да бъдат отречени от страна на СГКК - София, като същия бъде заличен като собственик на процесния имот и като такъв бъде вписан в КР жалбоподателят.
Решението на АССГ не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Началника на СГКК – София е основателно и следва да бъде уважено по правилата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4597 от 06.07.2018г., постановено по адм. д. № 1073/2018г. по описа на Административен съд София – град, 59 състав.
ОСЪЖДА Р.П от [населено място] да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С. сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.