Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.193, ал. 7 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на E. Стоилова – районен съдия в РС - Провадия, против Решение по т. 5.8. и т.5.11./предвид допълнението към жалбата/ от Протокол № 45 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 07.11.2017 г., с което по отношение на нея не е проведено гласуване за преместване в длъжност „съдия“ в Районен съд - Варна, тъй като не отговаря на изискването на чл.191, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗСВ, а на основание чл.160, вр. с чл.193, ал.6 от ЗСВ, М.М - прокурор в Районна прокуратура - Тервел е преместена в длъжност „съдия“ в Районен съд.- Варна, с ранг “съдия в ОС“.
Жалбоподателката посочва, че е участвала в обявен през 2015г. конкурс за преместване в длъжност „съдия“ в РС - Варна, за две щатни бройки, като към този момент е отговаряла на изискванията на чл.191, ал.1 от ЗСВ в редакцията му от ДВ, бр. 32/2011г., в сила от 19.04.2011г. От кандидатите за РС - Варна, след встъпилата в длъжност И.Ж и Д.П/встъпила по реда на чл.194, ал.2 от ЗСВ/, следваща в класирането с обща оценка от 5, 89 била тя. Заявява, че обстоятелството, че не отговаря на изискванията на чл.191, ал.1 от ЗСВ в редакцията му към ДВ, бр.62 от 2016г., в сила от 09.08.2016г., а именно да има три години стаж на съответната длъжност, е ирелевантно, тъй като съгласно §210 от ПРЗ на ЗИД на ЗСВ, публикувана в ДВ, бр.62 от 2016г.“започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред“. Отбелязва, че съпоставяйки решението по т.5.8 от заседанието, проведено на 07.11.2017г. на СК на ВСС и това по т.5.11, не става ясно по какви критерии СК на ВСС в единия случай/нейния/ прилага новите разпоредби за назначаване на магистрати, участвали в конкурс за преместване - чл.191, ал.1 от ЗСВ/след 09.08.2016г./, а в другия случай прилага старите правила за назначаване на магистрати, участвали в конкурс за преместване - чл.189, ал.3 и 4 от ЗСВ/преди 09.08.2016г./ Твърди, че за нея е налице правен интерес, тъй като за обявеното само едно свободно място от ВСС именно тя е класирана преди прокурор М.М, а СК на ВСС е преместила по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ именно М.М, незачитайки обстоятелството, че жалбоподателката е класирана преди нея в същата конкурсна процедура.
Жалбоподателката излага подробни съображения за незаконосъобразност на решението на СК на ВСС при наличие на основанията по чл. 146 АПК, водещи до неговата отмяна в писмена защита. Поддържайки фактическите си твърдения и правни доводи съдия E. Стоилова моли настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното решение на СК на ВСС, да върне преписката на кадровия орган със задължителни указания да издаде нови актове, в унисон с тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът - Съдийска колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Велинова, излага устно и писмено становище за недопустимост на жалбата, евентуално за нейната неоснователност, поради което моли съда да прекрати производството по делото, евентуално да се отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – М.М, в писмено становище чрез адв.Е. Фикри, пледира за недопустимост на оспорването, а при условията на евентуалност и за неговата неоснователност. Претендира сторените по делото разноски в размер на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като съобрази оплакванията, становищата и доводите на страните и след като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на 187 ЗСВ, във връзка с чл.193, ал.7 ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е основателна:
Процесните решения по т.5.8 и т.5.11 по Протокол №45/07.11.2017 г. от заседание на СК на ВСС са приети във връзка с освободените 2 свободни длъжности „съдия“ в РС - Варна, за които е приложима разпоредбата на чл.193, ал.6 от ЗСВ.
С. С и Марчева са взели участие в конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване, обявен с решение по Протокол №27/21.05.2015 г. на ВСС. E. Стоилова е получила, както бе отбелязано вече, обща оценка на притежаваните от нея професионални качества 5.89, а Марчева 5.26, видно от приложен по делото протокол за класиране на кандидатите.
Във връзка с приложение на разпоредбата на чл.193, ал.6 от ЗСВ по обявения с решение на ВСС по Протокол №27/21.05.2015г. конкурс, Комисията по атестирането и конкурсите/КАК/, с решение по т.7.8. от Протокол №47/30.10.2017 г., е предложила на СК на ВСС да не провежда гласуване за преместване на E. Стоилова в длъжност „съдия“ в РС - Варна, тъй като същата не отговоря на изискванията на чл.191, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗСВ, като с решение по т.7.11. от същия протокол е предложила на СК на ВСС, да премести М.М, на основание чл.160, във връзка с чл.193, ал.6 от ЗСВ, в длъжност „съдия“ в Районен съд - Варна, с ранг „съдия в ОС“, с основно месечно възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. В протокола на КАК са изложени мотиви, че E. Стоилова не отговаря на изискването за уседналост и не следва да бъде преместена, тъй като към датата на обявяване на конкурса в Държавен вестник има прослужено време на последната заемана длъжност- 1 месец и 21 дни.
Следващият по реда на класирането е прокурор М.М, която отговаря на изискванията за уседналост по чл. 191, ал.1 ЗСВ, получила е крайна оценка в конкурсната процедура над 5,00, както и има изготвено и прието от Комисия по професионалната етика към СК на ВСС положително становище за притежаваните нравствени качества. Поради това за нея са налице условията на чл.193, ал.6 ЗСВ.
Решенията по т.5.8 и т.5.11. от заседанието на СК на ВСС, проведено на 07.11.2017г., обективирани в Протокол №45/07.11.2017 г., са приети въз основа на мотивираното предложение от КАК към СК на ВСС, при явно гласуване с мнозинство от 12 гласа „за“ от присъстващите членове на СК. С първото не е проведено гласуване за преместване в длъжност „съдия“ в Районен съд - Варна на E. Стоилова, тъй като не отговаря на изискването на чл.191, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗСВ, а на основание чл.160, вр. с чл.193, ал.6 от ЗСВ, М.М - прокурор в Районна прокуратура - Тервел е преместена в длъжност „съдия“ в Районен съд.- Варна, с ранг “съдия в ОС“.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС, шесто отделение намира, че решенията на СК на ВСС са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но са незаконосъобразни, тъй като са постановени в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Спорният правен въпрос касае приложението на чл.193, ал.6 ЗСВ по отношение на конкурси, открити преди влизане в сила на разпоредбата, считано от 09.08.2016 г.
Разпоредбата на чл.193, ал.6 от ЗСВ е действаща правна норма, считано от влизането й в сила на 09.08.2016 г., вследствие приемането на ЗИДЗСВ /ДВ, бр. 62/2016 г./. Според съдържанието й в 9- месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС взема решение за назначаване на следващия по реда кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по - ниска от много добър „5.00“.
От същата дата е в сила и разпоредбата на §210 от ПЗР на ЗИДЗСВ, според която започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашния ред. Основен момент по приложението на чл.193, ал.6 от ЗСВ е дали нормата е част от конкурсната процедура или е самостоятелно правно основание, свързано с вече проведена конкурсна процедура. Ако се приеме, че чл.193, ал.6 от ЗСВ не е част от конкурсната процедура, то като материалноправна норма има действие занапред, което означава, че ще се прилага по отношение на конкурси, започнали и довършени както преди, така и след 09.08.2016 г., тъй като с чл.193, ал.6 от ЗСВ за първи път се уреждат въпроси, които не се били уредени преди това в конкурсните процедури.
С оглед това тълкуване на разпоредбата на чл.193, ал.6 от ЗСВ, в §6 от ПЗР на Наредба №1 от 09.02.2017г. за конкурсите на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, се предвижда, че разпоредбите на глава трета, раздел IV "Назначаване при условията и по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ“ се прилага по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл.193, ал.6 от ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. Израз на това разбиране е и Решение № 9044 от 11.07.2017 г. на ВАС, шесто отделение по адм. д. № 13492/2016 г.
Законосъобразността на §6 от цитираната Наредба №1 на ВСС, приета на Пленума на ВСС с решение от 09.02.2017 г., е оспорена по съдебен ред пред Върховния административен съд, като в хода на това производство пред петчленен състав на ВАС е поискано произнасяне от Конституционния съд на Р. Б за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.193, ал.6 ЗСВ.
С Решение №12 от 27.07.2018 г. на Конституционния съд на РБългария по конституционно дело № 1/2018 г., КС е отхвърлил искането, като в мотивите е посочено че "чл.193, ал.6 от ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин, освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място в раздел II а "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт“ и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотеза на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормиране на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл, като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване, получил крайна оценка не по - ниска от много добър "5.00", оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите."
Тълкувана и описана по този начин от КС на РБ, разпоредбата на чл.193, ал.6 от ЗСВ е дала основание на Върховния административен съд, петчленен състав, в мотивите на Решение №915/22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. да приеме, че новата чл.193, ал.6 от ЗСВ ще се прилага само за откритите и приключили конкурси след 09.08.2016 г. и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени. В §210 от ПЗР към ЗИДЗСВ /ДВ, бр. 62 от 2016 г. в сила от 09.08.2016 г./ е предвидено, че "започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашните условия и ред". С тази разпоредба се преустановява всякакво колебание относно действието във времето на чл.193, ал.6 от ЗСВ.
С Решение №915 от 22.01.2019 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д.№8592/2017 г. е отменена разпоредбата на §6 от ПЗР на Наредба № 1 от 09.02.2017 г.
Решението на КС на РБ има действие занапред и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл.14, ал.6 ЗКС.Ното установително действие се проявява в мотивите при произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.193, ал.6 от ЗСВ, където е определен характерът и е извършено тълкуване за нуждите на това произнасяне. Решение №915/22.01.2019 г. има действие занапред/ чл.195, ал.1 АПК/ и по отношение на всички /чл.193, ал.2 АПК/. Това означава, че след постановените решения на КС и на петчленния състав на ВАС, решенията на колегиите на ВСС не могат да бъдат издавани на основание чл.193, ал.6 от ЗСВ, респективно на основание § 6 от ПЗР на Наредба 1 от 09.02.2017 г. на Пленума на ВСС, когато се отнасят до участници в конкурси, проведени по досегашния ред - редът до 09.08.2016 г. Издадените решения на това основание, когато е обжалвано пред съда и делото е висящо, са незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл.146, т.4 от АПК и следва да бъдат отменени.
Съображенията на ответника и заинтересованата страна за липсата на правен интерес са неоснователни. Обстоятелството, че не се прилага чл.193, ал.6 от ЗСВ не дава основание да влезе в сила обжалван административен акт, за който в проверката за законосъобразност е установено, че е издаден в нарушение на материалния закон. Такъв правен резултат е недопустим, освен при оттегляне или отказ от жалбата.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.187, във вр. с чл.193, ал.7 от ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на E. Стоилова от [населено място] решение по т.5.8 от Протокол №45 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 07.11.2017г., с което СК на ВСС не провежда гласуване за нейното преместване в длъжност „съдия“ в Районен съд - Варна и решение по т.5.11. от Протокол №45 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 07.11.2017г., с което се премества, на основание чл.160, във връзка с чл.193, ал.6 от ЗСВ, М.М – прокурор в Районна прокуратура - Тервел, на длъжност „съдия“ в Районен съд - Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.