Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В.В против решение № 903 от 23.05.2017 г. по адм. дело № 538/2017 г. на Административен съд – Бургас. В нея се правят доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Н.Р, в качеството му на разузнавач при РУ – Несебър, не е изразил становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на В.В против заповед за задържане на лице рег. № 304зз-39 от 20.02.2017 г., издадена от разузнавач при РУ – Несебър, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) – данни за извършено престъпление по чл. 194 НК и във връзка с преписка № 304 ЗМ-79/2017 г. по описа на РУ – Несебър, В.В е задържан до 24 часа.

Съдът е установил от фактическа страна, че с оспорената заповед жалбоподателят е задържан на 20.02.2017 г. в 11.30 часа и освободен на 20.02.2017 г. в 20.00 часа, като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 194 от НК. При задържането, на жалбоподателя е извършен обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел, за което е съставен протокол за личен обиск на лице от 20.02.2017 г., на основание чл. 80, ал. 1 ЗМВР. Екземпляр от протокола му е връчен срещу подпис. Ж.елят е подписал и декларация по чл. 74, ал. 3 ЗМВР, че...