Производството е по реда на глава дванадесета от дял трети на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Медикотрейд” ООД, ЕИК 201101239, действащо чрез управителя В. М., срещу решение № 288 от 27.04.2018 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по административно дело № 214/2018 г. по описа на съда, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 13/29-03-6 от 11.01.2018 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Пазарджик, с която жалбоподателят е приканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неоснователно получената от него сума в размер на 2 116.71 лв. и лихва в размер на 51.26 лв., начислена от 10.10.2017 г., датата на заплащане на неоснователно получената сума, до 04.01.2018 г.; 2) осъдено „Медикотрейд“ ООД да заплати на РЗОК – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв.
Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което се иска отмяната му. От съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания и необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и т. 2 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение на Административен съд – Пазарджик и отмяна на процесната писмена покана. Възведена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касация - директорът на РЗОК – Пазарджик, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт М.М, в писмен отговор аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена и да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Медикотрейд” ООД срещу писмена покана изх. № 13/29-03-6 от 11.01.2018 г., издадена от директора на РЗОК – Пазарджик, за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание. Поканата се основава на чл. 8, ал. 4 във връзка с чл. 43 и чл. 14, ал. 1 от договор № 13/РД-29-1387 от 18.04.2016 г. и т. 17 от Изискванията към аптечния софтуер, и е издадена след извършена проверка на аптека „М. П 3“ с адрес в гр. П., ул. „Н. С“ № 23, собственост на „Медикотрейд” ООД, изпълняваща договор № 13/РД-29-1387 от 18.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК.Перката е извършена въз основа на заповед № 13/РД-09-1652 от 16.11.2017 г. на директора на РЗОК – Пазарджик – извънпланова, тематична, във връзка с отпускане на лекарствен продукт (ЛП) код НЗОК JF 569. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за неоснователно получени суми № 179 от 23.11.2017 г. от двамата проверяващи контрольори в отдел „ДОКИМДПА“, на които тя е възложена. С протокола е установено несъответствие в данните от получената фактура - доставната цена на лекарствен продукт Harvoni, 90mg/400mg tabl.film.coat., 28 /1 опаковка/ с код JF 569 за МКБ код К74.6, е 33 724.84 лв. за периода 16.08.2017 г. – 31.08.2017 г. Заявената и отчетена към НЗОК от страна на аптеката, съответно заплатената от страна на НЗОК/РЗОК сума за отпуснатия лекарствен продукт, е в размер на 35 841.55 лв., като изпълнителят е следвало да откоригира стойността на медикамента в аптечния софтуер, съобразно по-ниската доставна цена на ЛП по фактура № 1041541796 от 22.08.2017 г. Отчетена е в РЗОК - Пазарджик изпълнена рецептурна бланка № 31829 от 25.08.2017 г. на здравноосигуреното лице (ЗОЛ) В. С. А за така посочения лекарствен продукт на стойност 35 841.55 лв. Сумата като разлика от доставната цена и продажната цена, в размер на 2 116.71 лв., е приета за неоснователно получена от страна на аптеката и съответно РЗОК - Пазарджик е поканила „Медикотрейд” ООД да възстанови неоснователно получената сума в бюджета на НЗОК.
Съдът е разгледал по същество жалбата и от приложената административна преписка е установил фактическата обстановка, описана в писмената покана и в протокола за констатации преди издаването й. Коментирал е и постъпилото на 12.12.2017 г. в деловодството на РЗОК - Пазарджик писмо от „Медикотрейд” ООД с искане за приемане като доказателство на дебитно известие № 1021325990 от 02.11.2018 г. към фактура № 1041541796 от 22.08.2017 г., издадено от доставчика на едро „Фармнет“ АД до търговеца на дребно „Медикотрейд“ ООД, за извършване на плащане на сумата от 2 116,72 лв. - стойността по писмената покана. Дебитното известие е обсъдено по повод на възражение на жалбоподателя, като е прието за издадено единствено с цел да се избегнат констатираните в протокола за неоснователно получени суми № 179 от 23.11.2017 г. превишения от страна на търговеца на дребно. Посочено е, че продажбата на лекарствения продукт е станала на 25.08.2017 г., същият е придобит от аптеката на цена 33 724.84 лв., а е бил отпуснат на цена 35 841.55 лв., поради което съдът приел, че дебитното известие не може да служи за целта, за която е издадено.
Съдът се е позовал и на чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, съгласно която разпоредба условията и реда за осъществяване на контрола по ал. 9 се определя с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. Касае се за действащата към момента на проверката Инструкция № РД-16-43 от 15.09.2016 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Контролът, разписан в чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО, Инструкцията и Условията, е особен вид контрол по изпълнението на договорените условия, които се прилагат едновременно, като в преамбюла на Инструкцията изрично е предвидено, че действа, докато са в сила Условията. С. Н за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти - чл. 5, ал. 4, за лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) (ЗЛПХМ) с ниво на заплащане 100 на сто, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. Съгласно чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, позитивният лекарствен списък се изготвя и поддържа от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани със средства от бюджета на НЗОК, от държавния бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ). Съгласно цитираните разпоредби включително и чл. 5 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, лекарствен продукт може да се продава на цена не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1, от пределната цена по чл. 2, ал. 3 или регистрираната цена по чл. 2, ал. 4. За лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100%, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека.
Първоинстанционният съд е приел и, че е спазена процедурата по издаване на писмената покана без нарушения в административното производство, а самата покана е издадена в съответствие с целта на закона, въз основа на което е формулирал решаващият си извод, че писмената покана е законосъобразна, а подадената до него жалба е неоснователна, поради което я е отхвърлил.
Подложеното на касационна проверка решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Неправилно съдът е игнорирал издаденото дебитно известие към фактурата от 22.08.2017 г. за доставяне на процесния лекарствен продукт. Това дебитно известие от 02.11.2017 г. (номерирано лист 126 от първоинстанционното дело) е със съдържание за увеличена стойност по фактурата, като преди издаването му е изпратено писмо от 01.11.2017 г. до клиентите от доставчика „Фармнет“ АД с обяснението, че поради техническа грешка в периода 04.08.2017 г. - 01.09.2017 г. лекарственият продукт е с некоректно фактурирана стойност от 33 724,83 лв. с вкл. ДДС, вместо с действителната 35 841,55 лв. с вкл. ДДС. В това писмо е посочено, че ще бъдат изпратени дебитни известия за сумата от разликата 2 116,72 лв. с вкл. ДДС.
Тези доказателства, преценени в хипотезите на чл. 115 и чл. 116 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС), касационният състав приема, че изпълняват редовен фактически състав на редовна счетоводна операция. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Основание за издаване на известието е изменение на данъчната основа - увеличена стойност по фактура. Предвид изложените съображения дебитното известие не може да бъде преодоляно без зачитането му в отношенията „доставчик - аптека“ по отношение на стойността на обсъждания лекарствен продукт. Наред с това, тези отношения между доставчика и аптеката са се развили преди издаване на заповедта за проверка и образуване на административното производство. В писмената покана само е споменато дебитното известие, но то не е било обсъждано от административния орган и помощния му орган, което е нарушение на административнопроизводствените правила, а преценката на това доказателство е от съществено значение за правилното решаване на спора.
С оглед на горното не се установяват твърдяните нарушения от страна на жалбоподателя на цитираните в писмената покана и в мотивите на съда приложими норми, включително и на чл. 5 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени писмена покана изх. № 13/29-03-6 от 11.01.2018 г. на директора на РЗОК – Пазарджик.
В същия дух е и формираната вече практика на Върховния административен съд, шесто отделение, по сходни и/или идентични казуси, с решенията по административни дела № 7460/2018 г., № 8629/2018 г., № 9403/2018 г., № 9404/2018 г., и др.
При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а следва да се уважи акцесорната претенция на касатора за присъждане на разноски. Същите са доказани в размер на 25 лв., заплатени за държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 288 от 27.04.2018 г. на Административен съд - Пазарджик по административно дело № 214/2018 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ писмена покана изх. № 13/29-03-6 от 11.01.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик да заплати в полза на „Медикотрейд” ООД, ЕИК 201101239, разноски в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.