№ 2714

гр. С., 23.09.025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №716 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. К.- синдик на „К. И. ООД /н/ срещу решение №89 от 04.12.2024г., постановено по т. д. №110/2024г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение №260009 от 30.04.2024г., постановено по т. д. №89/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, предявен от „А и Л Търговско представителство” ЕООД, [населено място] срещу „К. И. ООД /н/, [населено място], Н. В. Ж. и А. А. Ж., и двамата граждани на Р. Ф. за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К. И. ООД /н/ на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №81, том IV, рег.№ 4285, дело №643/2019г. на нотариус С. А., между продавача „К. И. ООД и купувачите Н. В. Ж. и А. А. Ж.. Като съищец е конституиран синдика на “К. И. ООД /н/, [населено място].

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно - постановено при нарушения на процесуалния закон и материалноправните разпоредби, както и явно необосновано. Касаторът заявява, че при формирането на извод за неоснователност на иска съдът не е анализирал всички доказателства, необосновано е приел, че процесният имот е бил ипотекиран към момента на атакуваната сделка, както и че заличаването на ипотеката е поради извършено плащане в полза на ипотекарния кредитор от купувачите. Излага доводи, че изводите на съда за липса на значително несъответствие между продажната цена и пазарната цена на прехвърления имот са необосновани и незаконосъобразни. Поддържа, че продажната цена е почти равна на данъчната оценка и два пъти по-ниска от пазарната цена, поради което искът е основателен. Счита, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че договорената цена не е платена изцяло. Моли да се отмени въззивното решение, като се постанови ново за уважаване на предявения иск.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател счита, че решението е очевидно неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Поддържа също така, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора: „Значително ли е несъответствието между „даденото“ и „полученото“ по смисъла на разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 Търговския закон, когато договорената продажна цена е почти два пъти по-ниска от реалната стойност на даденото?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №119 от 19.07.2024г., т. д. №866/2023г. на ВКС, ІІ т. о.

Съищецът „А и Л Търговско представителство“ ЕООД не взима становище по касационната жалба.

Ответниците Н. В. Ж. и А. А. Ж., чрез адв. С.Д. оспорват касационната жалба. Поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Излагат доводи, че обжалваното решение е правилно -постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендират разноски.

Ответникът „К. И. ООД не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, въззивният съд излага доводи, че при безспорно доказания факт на извършването на процесната възмездна сделка в предвидения двугодишен срок, не се установява даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Съдът приема, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №81, том IV, рег. №4285, дело №643 от 25.04.2019г. на нотариус Ст. А. първият ответник е продал на другите двама ответници свой собствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Св. Влас, [община], комплекс Роял палм, с обща площ 39.45 кв. м., за сумата 10 000 евро, като част от тази цената - сумата 5 917.50 евро е платена по сметка на “ОББ” АД за погасяване на ипотечен дълг и заличаване на вписана върху имота договорна ипотека, а остатъкът от 4 082.50 евро е платен по сметка на дружеството-продавач. Решаващият състав, сред анализ на заключението на СТЕ, приема, че пазарната стойност на имота е била 34 930 лева.

С оглед установените факти, съдът намира искът за неоснователен. Излага мотиви, че за да бъде прогласена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделката между ответниците в хипотезата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, е необходимо по сключена възмездна сделка даденото от длъжника да надхвърля значително по стойност полученото, т. е. да има значително несъответствие между цената по сделката, за която страните са постигнали съгласие, и действителната стойност на продадения имот. Преценката за това дали несъответствието е “значително” следва да се прави към момента на сключване на сделката и във всеки конкретен случай, без да съществува единен критерий за това.

Въззивният съд, като приема, че в случая длъжникът-продавач е прехвърлил недвижим имот, който е бил обременен с ипотека, с пазарна стойност 34 930 лева, а ответникът-купувач е платил срещу прехвърлената му собственост сума в размер на 10 000 евро или 19 855 лева, стига до извод, че не може да се счете, че даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото. Продажната цена от 19 855 лева е равна на 57 % от пазарната стойност на имота, като няма данни за други правни отношения между продавача и купувачите. Сочи, че дружеството-продавач е сключвало еднотипни сделки за продажба на апартаменти в комплекса при условията на свободно договаряне и няма основание за извод, че при процесната сделка цената е определена по някакви други, различни и непазарни съображения. Несъответствието между цената и пазарната стойност на имота следва да бъде обяснено със свободата на договаряне, прогласена в чл.9 ЗЗД. То не е значително по смисъла на закона и не е основание за обявяване недействителност на сделката на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като отговорът изисква преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, обсъждане на доводите и възраженията на страните, т. е. преценка на правилността на въззивното решение. Касаторът не обосновава и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с цитираното решение №119 от 19.07.2024г., т. д. №866/2023г. на ВКС, ІІ т. о. не е даден отговор на този правен въпрос, а при произнасянето по същество на касационната жалба съдебният състав, след анализ на всички доказателства, е стигнал до извод, че в конкретния случай договорената продажна цена е с над 50 % по-ниска от пазарната и даденото от длъжника значително надхвърля полученото по договора. В настоящия случай договорената продажна не е два пъти по-ниска от пазарната, а също така са налице конкретни факти и обстоятелства, обсъдени от въззивния съд и довели до извода му, че в този случай даденото не надхвърля значително полученото по процесната сделка.

Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, че не може да бъде въведен единен критерий кое е „значително“- нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна се преценява във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени всички факти и обстоятелства и да изложи мотиви.

В настоящия случай въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС, като правилността на изводите на решаващия състав не подлежи на контрол в настоящия етап на касационното производство.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В случая решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи за очевидна неправилност са идентични с оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението. Вярно е, че в резултат от математическа грешка въззивният съд е приел, че продажната цена по процесния договор е равна на 57 % от пазарната стойност на имота, вместо на 56 %, но тази грешка не е в състояние да доведе до извод за съществено нарушение на правилата на правната и формална логика. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния състав не е основание за допускане на решението до касационен контрол.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК разноските на ответниците Н. В. Ж. и А. А. Ж. в размер на 3000 лева адв. в.ие, както дължимата на основание чл.649, ал.6, изр. второ ТЗ държавна такса в размер на 30 лева следва да бъдат платени от масата на несъстоятелността на „К. И. ООД /н/, [населено място].

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №89 от 04.12.2024г., постановено по т. д. №110/2024г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „К. И. ООД /н/, [населено място] да плати на Н. В. Ж. и А. А. Ж., и двамата граждани на Р. Ф. с постоянен адрес [населено място], Б. област, [улица], ап.78 на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 3 000 лева разноски за касационното производство от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА „К. И. ООД /н/, [населено място] да плати по сметка на ВКС сумата 30 лева държавна такса за касационното производство от масата на несъстоятелността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.