Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от кмета на О. К, подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Б.. Жалбата е срещу решение №24 от 28.01.2021г., постановено по адм. дело №544/2020г. от Административен съд – С. З. С него е отменен мълчалив отказ на кмета на О. К по заявление вх. № 68-47-1/ 20.07.2020г. с искане за издаване на заповед по чл.35, ал.3 от ЗОбС за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост - поземлен имот с идентификатор 35167.501.544 по КККР на гр. К., съставляващ УПИ Х – за ОДО, кв. 52 по плана на гр. К., и преписката е върната на кмета на О. К за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди недопустимост на обжалваното съдебно решение, а алтернативно – неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. Иска се обезсилването, а алтернативно отмяната му.
Ответникът – „Алианс франсез Казанлък-С. Е“, гр. К. с представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуален представител адвокат О., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, както и да й присъди разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице релевираните касационни оплаквания за недопустимост на съдебното решение, както и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд отм. а Загора е било образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел „А. Ф. К – СЕНТ ЕРБЛЕН“ срещу мълчалив отказ на кмета на О. К да издаде заповед за продажба на поземлен имот с идентификатор 35167.501.544 по КККР на гр. К. – частна общинска собственост, при условията на чл.35, ал.3 от ЗОбС.
Административен съд отм. а Загора е разгледал спора по същество като е отменил мълчаливия отказ. За да постанови този резултат, е приел, че от фактическа страна не е спорно по делото, че поземлен имот с идентификатор 35167.501.544, съставляващ УПИ Х – за ОДО, кв. 52 по плана на гр. К., е частна общинска собственост. С Договор № 37/ 26.09.2005г. за учредяване на право на строеж чрез конкурс по реда на Наредба № 15 на ОбС – Казанлък, О. К, като собственик на УПИ Х – за ОДО, кв. 52 по плана на гр. К., с обща площ от 1 030кв. м, е учредила на СНЦ „А. Ф. К – СЕНТ ЕРБЛЕН“, гр. К. безсрочно право на строеж в имота върху общинска земя от 110 кв. м за построяване на обществено-обслужваща сграда – културно-образователен център на А. Ф, на един етаж, със застроена площ от 110 кв. м. След изпълнението на строеж: Обществено-обслужваща сграда – Културно-образователен център със застроена площ от 103.96кв. м, строеж пета категория, находящ се УПИ Х – за ОДО, кв. 52 по плана на гр. К., бул. „23-ти П. Ш полк“ № 99, от Главния архитект на О. К, на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ, е издадено Удостоверение № 48 от 08.07.2011г. за въвеждане в експлоатация на строежа. От така установеното е изведен извод, че е налице нормативно предвиденото материалноправно основание за издаване на заповед по чл.35, ал.3 от Кмета на О. К, по направеното със Заявление вх. № 68-47-1/ 20.07.2020г. искане от СНЦ „А. Ф. К – СЕНТ ЕРБЛЕН“ – заявителят е собственик на законно изградена сграда, построена въз основа на надлежно учредено право на строеж върху земя – частна общинска собственост. Спазени са и процесуалните изисквания за образуване на административното производство от гл. т надлежното сезиране на компетентния административен орган от легитимирано лице и обосноваване, с прилагането на съответните доказателства, изпълнението на материалноправните изисквания за издаване на заповед за продажба на имот – частна общинска собственост, при условията на чл.35, ал.3 от ЗОбС.
На следващо място съдът е приел, че при надлежно сезиране на компетентния административен орган и доказано съществуване на обуславящите претендираното право материалноправните предпоставки за извършване на продажба по чл.35, ал.3 от ЗОбС /законно построена сграда върху земя – частна общинска собственост/, решаващият орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде заповед за продажба на имота. Доколкото издаването на заповедта за продажбата по чл.35, ал.3 от ЗОбС представлява сложен фактически състав, осъществяването на който приключва с постановяването на административен акт от кмета на общината, то задължение именно на кмета на общината, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК, е да предприеме необходимите действия да придвижи преписката с оглед изпълнение на предхождащите и обуславящи издаването на акта фази от производството. В контекста на конкретния случай, според съда, това означава, че на първо място, след като решаващият административен орган – кмет на О. К, е констатирал, че заявеният за закупуване при условията на чл.35, ал.3 от ЗОбС недвижим имот – частна общинска собственост - поземлен имот с идентификатор 35167.501.544, съставляващ УПИ Х – за ОДО, кв. 52 по плана на гр. К., е поделяем, е бил длъжен, в изпълнение на изискването по чл.44, ал.4 от Наредба № 15 на Общински съвет – Казанлък, да инициира служебно производство по изменение на влезлия в сила ПУП за разделяне на УПИ Х – за ОДО, кв. 52 по плана на гр. К., с оглед осъществяване на продажбата. В случая това не е сторено, вкл. към датата на проведеното по делото съдебно заседание /съгласно изрично направеното изявление от процесуалния представител на ответника/. Съдът е счел, че непредприемането на каквито и да е било процесуални действия, които административният орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши /да издаде заповед по чл.135, ал.5 от ЗУТ, с разпореждане служебно да се изработи проект за изменение на ПУП; да възложи извършване на оценка от лицензиран оценител; да внесе предложение в ОбС – Казанлък за определяне цената на имота и т. н/, несъмнено сочат на формиран мълчалив отказ на Кмета на О. К по подаденото от СНЦ „А. Ф. К – СЕНТ ЕРБЛЕН“ Заявление вх. № 68-47-1/ 20.07.2020г. с искане за издаване на заповед за продажба при условията на чл.35, ал.3 от ЗОбС. Обжалваното решение е правилно.
При регламентацията на способите и начините за разпореждане със земя, частна общинска собственост, законодателят е взел предвид особеното обществено значение на общинската собственост. Поради това в чл. 35, ал. 1 ЗОС е въвел генералното правило при продажба - тя да се извършва от кмета на общината, но при наличието на две условия: да е взето решение от общинския съвет и продажбата да се извърши чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Т. общото правило, при което с оглед обществения интерес се цели публичност, прозрачност и ефективност при извършване на разпоредителните сделки. Изключението от това е предмет на регулиране в чл. 35, ал. 3 от ЗОС, който определя, че продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Същото е съобразено със статута на собственика на законно построена върху земята сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът. Само той може да закупи имота с директна сделка, за сключването на която не е необходим търг или конкурс.
По законова делегация е предоставено на общинския съвет на всяка община да определи в наредба реда, по който ще стане продажбата. Това са процедурните правоотношения, които са предоставени на самостоятелна регламентация за всяка отделна община. В случая редът за продажбата е уреден в НАРЕДБА на ОбС Казанлък за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Правилото на чл. 35, ал. 3 от ЗОС е възпроизведено в чл.44 от Наредбата. Законът и наредбата изискват наличието на законно построена сграда към момента на подаване на искането. В чл. 44, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че продажба по ал. 1 се извършва след като са налице следните условия: за общинската земя – да е отреден улегулиран поземлен имот; с влязъл в сила ПРЗ да е определено максимално допустимото застрояване на парцела.
В настоящия случай, както правилно е приел съдът, при надлежно сезиране на компетентния административен орган и доказано съществуване на обуславящите претендираното право материалноправните предпоставки за извършване на продажба по чл.35, ал.3 от ЗОбС /законно построена сграда върху земя – частна общинска собственост/, решаващият орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде заповед за продажба на имота. Доколкото издаването на заповедта за продажбата по чл.35, ал.3 от ЗОбС представлява сложен фактически състав, осъществяването на който приключва с постановяването на административен акт от кмета на общината, то задължение именно на кмета на общината, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК, е да предприеме необходимите действия да придвижи преписката с оглед изпълнение на предхождащите и обуславящи издаването на акта фази от производството. В контекста на конкретния случай това означава, че на първо място, след като решаващият административен орган – Кмет на О. К, е констатирал, че заявеният за закупуване при условията на чл.35, ал.3 от ЗОбС недвижим имот – частна общинска собственост - поземлен имот с идентификатор 35167.501.544, съставляващ УПИ Х – за ОДО, кв. 52 по плана на гр. К., е поделяем, е бил длъжен, в изпълнение на изискването по чл.44, ал.4 от Наредба № 15 на Общински съвет – Казанлък, да инициира служебно производство по изменение на влезлия в сила ПУП за разделяне на УПИ Х – за ОДО, кв. 52 по плана на гр. К., с оглед осъществяване на продажбата. В случая това не е сторено. Непредприемането на каквито и да е било процесуални действия, които административният орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши /да издаде заповед по чл.135, ал.5 от ЗУТ, с разпореждане служебно да се изработи проект за изменение на ПУП; да възложи извършване на оценка от лицензиран оценител; да внесе предложение в ОбС – Казанлък за определяне цената на имота и т. н/, несъмнено сочат на формиран мълчалив отказ на Кмета на О. К по подаденото от СНЦ „А. Ф. К – СЕНТ ЕРБЛЕН“ Заявление вх. № 68-47-1/ 20.07.2020г. с искане за издаване на заповед за продажба при условията на чл.35, ал.3 от ЗОбС.
Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като производството е следвало да се проведе по реда на глава XV от АПК.
Производството по реда на чл. 256 АПК цели да осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да извършат предписани от закона или от нормативен акт действия. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Издаването на процесната заповед от кмета на община К. не е задължение за фактическо действие, а касае волеизявление за издаване на административен акт, какъвто изрично предвижда разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС и се предхожда от преценка за наличие на определени предпоставки. За да е налице приложимост на чл. 256 АПК, задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма, при настъпване на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им, не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление на административния орган. Ето защо, правилно първоинстаннционният съд е провел производството по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/.
По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него разноски, които са в доказан размер от 1440 лева за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, фактура № 595 от 05.03.2021година и платежно нареждане.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №24 от 28.01.2021г., постановено по адм. дело №544/2020г. от Административен съд – С. З.
ОСЪЖДА О. К да заплати на Сдружение с нестопанска цел „А. Ф. К – СЕНТ ЕРБЛЕН“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. К.,[адрес], представлявано от председателя на сдружението С. С.-Б. сумата от 1440 (хиляда четиристотин и четиредесет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.