Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А., чрез адв. С. като процесуален представител, против решение № 1551 от 19.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3128/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-02-09-270/26.08.2019 г. на кмета на община К.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Касаторът претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът - кметът на община К., чрез пълномощника си адв. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът - Й. А. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за което съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на настоящия касатор и Й. А. против заповед № РД-02-09-270/26.08.2019 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж: "навес", разположен по южната фасада над съществуваща тераса към жилищната сграда с идентификатор 39921.501,339.1 в ПИ с идентификатор 39921.501.339 по КККР на гр. К., поради несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени строителни книжа. Посочено е, че строежът е изграден по цялата дължина на терасата, изпълнен от дървени греди, дъски и ламперия, с размери дължина -10,60 м., ширина - 2,50 м. и височина от 2,8 м. до 3,8 м., с едноскатен покрив от керемиди и улуци, като дървените елементи са закрепени към подовата настилка на терасата и фасадата с анкерни болтове и с болтови връзки помежду си. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без да са допуснати същствени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обосновава извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен поради липса на одобрени проекти и разрешение за строеж. С оглед времето на извършване на строителството през 2018 г. достига до заключение, че за процесния обект не налице предпоставките по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 П. З. З., поради което не е търпим и законосъобразно е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Данните по делото сочат, че процесният навес с оглед характеристиките му, описани в констативния протокол и в заповедта, както и неговите функции, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият не е премествалем обект от вида на посочените в чл. 56 ЗУТ, тъй като не е с такова предназначение. За него липсват строителни книжа, поради което е незаконен. Изпълнен е през 2018 г., след като е изградена терасата, за която има одобрени проекти и разрешение за строеж от 2013 г. С оглед времето на изграждане на навеса (посочено от първия адресат на заповедта и настоящ ответник Й. А.) са неприложими хипотезите на търпимост, предвидени в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 П. З. З., поради което подлежи на премахване като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Противно на възраженията в касационната жалба, той не е част от изпълнената в имота сграда. Изложените в тази насока доводи за изграждане на строеж при несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, както и твърдения за наличие на разрешение за строеж за констатираното строителство, не се подкрепят от доказателствата по делото. Процесният навес е нов строеж, който не фигурира в одобрените проекти за сградата, както и в обхвата на издаденото разрешение за строеж на терасата към нея от 2013 г. Този извод се подкрепя и от подаденото на 11.02.2019 г., след образуване на административното производство, заявление за одобряване на инвестиционни проекти за навеса над южната тераса и два други строежа. В тази връзка не може да намери приложение разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗУТ, поради което необсъждането й в обжалваното решение не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не може да обоснове различен резултат. Обстоятелството, че навесът е изграден в собствен имот, без да се променят отстоянията и натоварванията на сградата, също не се отразява на крайния правен извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед. След като за него не е издадено строително разрешение и не е търпим строеж като изпълнен извън допустимия времеви период - до 31.03.2001 г., то законосъобразно от административния орган е разпоредено премахването му.

Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила.

При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на административния орган, на община К. се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021 г., както и доказателства за превеждането му по банков път.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1551 от 19.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3128/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА А. А., ЕГН [ЕГН], с адрес: гр. К., [улица], да заплати на община К. направените разноски в размер на 900 (деветстотин) лева. Решението е окончателно.