Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.“, гр. С., ул. „У. Г“ №67 срещу Решение №37 от 10.12.2020 г. на Административен съд, гр. Р., по административно дело №546/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил решение от 14.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите и признати за допустими разходи по договор от 22.06.2020 г. с „Б. К“ за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5, изр. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ). І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, възприел е тезата на жалбоподателя и е направил неправилно заключение относно нарушението на чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5, изр. 3 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). Излага подробно изискванията към условията за възлагане на обществена поръчка и счита поставеното минимално изискване за незаконосъобразно, тъй като опитът, придобит от дейности, финансирани от източници извън Европейския съюз е не по-малко опит, от този, придобит от дейности, финансирани със средства на Съюза. Счита, че източникът на финансиране не може да бъде измерител на професионалната компетентност на персонала.

Неправилни счита изводите на съда относно правната квалификация на нередността по т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Излага доводи за неосъществяване на елементите на фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените за двете инстанции разноски. Касаторът се представлява от пълномощник С. З..

2. Ответникът по касационната жалба – „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., счита същата за неоснователна.

Излага подробно разбирането си за изискванията на чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП, както и за забраната на чл. 63, ал. 6 ЗОП като сочи, че в случая преценката за законосъобразността на процесния критерий изисква да се прецени дали поставеното изискване е свързано с качеството на ангажирания с изпълнение на поръчката персонал, с предмета на поръчката и дали е пропорционално. Излага мотиви за положителния отговор и на трите поставени въпроса, тъй като става въпрос за управление на проект, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, познаването на изискванията на програмата попада в определението за професионална компетентност, а критерият е заложен само по отношение на четирима от експертите.

Счита обжалваното решение за правилно и подробно мотивирано. Моли съда да остави в сила решението. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д. Б.-Г., Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 31.07.2019 г. между „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., и Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 95 873 605,70 лв. за проект „Изграждане на ВиК структура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“ на стойност 131 783 167,65 лв.

2. На 24.10.2019 г. управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р. открива открита процедура за обществена поръчка с предмет „Управление на проект „Изграждане на ВиК структура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“.

Критерий за възлагане на поръчката е „оптимално съотношение качество/цена“ при два показателя: П1 „Техническо предложение за изпълнение на поръчката“ и П2 „Ценово предложение“. Показателят П1 „Техническо предложение за изпълнение на поръчката“ съдържа три компонента, като чрез компонент 2 „Професионална компетентност на персонала“ се оценява професионалната компетентност на персонала, ангажиран за изпълнение на поръчката. По отношение на ръководителя на проекта, финансиста, юриста и ВиК експерта е определена скала за оценка на опита като един от оценяваните опити е за съответната позиция на проект, финансиран чрез средства от Оперативна програма „Околна среда“ (независимо за кой програмен период).

3. На 22.06.2019 г. между „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., и „Б. К“ ООД е сключен договор за обществена поръчка с предмет „Управление на проект „Изграждане на ВиК структура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“ на стойност 2 950 000,00 лв. без данък върху добавената стойност.

4. На 05.08.2020 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ уведомява „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., за установена нередност при провеждане на обществената поръчка, въз основа на която е сключен договора от 22.06.2019 г. с „Б. К“ ООД, чрез нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5, изр. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. б) от Приложение №1 към Наредбата, и предстоящо определяне на финансова корекция.

5. На 17.08.2020 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., представя възражение.

6. На 14.09.2020 г., с решение, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ определя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., финансова корекция в размер на 5% от засегнатите и допустими за финансиране разходи по договора от 22.06.2019 г. с „Б. К“ ООД за нередност за нарушение чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5, изр. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

7. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-ОП-11 от 04.02.2020 г. на министъра на околната среда и водите за оправомощаване на издалия решението от 14.09.2020 г. орган с правомощията на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ за издаването на актове по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът противоречи на материалноправни разпоредби. Определил е фактическия състав на нередността с оглед на дефиницията на член 2, т. 36 от Регламент №1303/2013 и е приел за безспорно, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., има качеството на икономически субект по смисъла на член 2, т. 37 от Регламент №1303/2013.

Сочи, че самият орган приема опита на експертите в управлението на проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за такъв от съществено значение и ключов фактор за успешното изпълнение на проекта, като познаването на терминологията, законодателната рамка, общите и специфични правила за изпълнение, мониторинг и отчитане на тези проекти счита за предпоставка за доброто управление на проекта. Независимо от това приема, с оглед на унифицираната система за управление на проектите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - ИСУН), че опитът по управление на проектите, финансирани по Оперативна програма „Околна среда“, не се различава от този по управление на проекти, финансирани по други оперативни програми, поради което не би могъл да окаже съществено влияние върху поръчката.

Съдът установява непоследователност в логиката на органа, тъй като от една страна, органът приема, че начинът на финансиране не е измерител на професионалната компетентност на екипа, но от друга – приема точно обратното по отношение на по-общия показател за наличие на опит при управление на проекти, финансирани от Съюза. Приема, че в случая става въпрос не за конкретно изискване към експертите, т. е. за критерий за подбор, а за показател за оценка на притежавания опит. Методиката, в коментираната част, съдържа точно и ясно определяне на показателя за оценка и начина на оценяването му.

Въз основа на това съдът приема, че начинът на оценка на професионалната компетентност на екипа не е в нарушение на закона. Тъй като не е налице нарушение съдът приема за неосъществен състава на нередността. Независимо от това излага мотиви за неправилно квалифициране на нередността по т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, защото органът не е формирал извод за дискриминационен критерий.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необосновано. Доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за: 1.) наличието на елемента на фактическия състав на нередността – нарушението на приложимото право, и 2.) квалифицирането на нередността по т. 11, б. б) на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че компонентът „Професионална компетентност на персонала“ на показателя П1 „Техническо предложение за изпълнение на поръчката“, в частта за оценяването на опит, добит на съответната позиция при изпълнение на проекти, финансирани от Оперативна програма „Околна среда“, е в съответствие с чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5, изр. 3 ЗОП.

Ноторно е, че за да възложи изпълнението на една обществена поръчка възложителят трябва да определи участниците и да оцени офертите. Целта на двете дейности е да му позволи да избере тази оферта, която най-пълно задоволява неговия интерес, но тази цел той постига като използва различни инструменти. Определянето на онези от икономическите оператори, които са по принцип подходящи да осъществят съответната дейност става въз основа на критерии за подбор, определящи годността, икономическото и финансово състояние и техническите и професионалните им способности – чл. 59, ал. 1 ЗОП.Оето на офертата, която е икономически най-изгодна за възложителя при критерия за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ става въз основа на показатели, включващи качествени, екологични и социални аспекти, свързани с предмета на поръчката – чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП.

Очевидна е разликата в предмета на оценяване на двата етапа – критериите за подбор определят принципната способност на икономическите оператори да изпълнят предмета на поръчката, т. е. фокусирани са върху участника, а критериите за възлагане – определят най-подходящата оферта, тази която предлага оптималното съотношение качество/цена, т. е. фокусирани са върху офертата. Тази разлика в предмета на оценява предопределя и разликата в съдържанието на критериите (виж решение от 20 септември 1988 г., Beentjes, С-31/87, EU:C:1988:422, т. 15 и 16; решение 24 януари 2008 г., Lianakis, С-532/06, EU:C:2008:40, т. 26, 27, 28).

В случая, бенефициерът (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент №130/2013) е приел да извърши възлагане на процесната поръчка чрез критерия „оптимално съотношение качество/цена“ като за целта е определил два показателя, единият от които е съставен от три компонента. Органът твърди, че компонентът „Професионална компетентност на персонала“ е в нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5, изр. 3 ЗОП, защото изискването за опит, придобит на съответната позиция при изпълнението на проект, финансиран чрез средства от Оперативна програма „Околна среда“ (независимо за кой програмен период), не е от „решаващо значение“, поради което ограничава конкуренцията, за разлика от опита, придобит при управление на проект, финансиран от Европейския съюз, който е „от съществено значение и ключов фактор за успешното изпълнение на конкретния проект“.

Процесната обществена поръчка е с обект предоставяне на услуга и с предмет управление на проект за изграждане на ВиК структура на управляваната от бенефициера територия, който проект е финансиран от средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ и в частност от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“.

Видно от одобрения проект, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ, процесната обществена поръчка е в изпълнение на дейност 4 „Управление на проекта“. В одобрения проект е посочено, че избраният за изпълнител ще осигури „звено за управление на проекта и цялостно администриране на процеса по изпълнение на АДБФП“ (административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ), осъществявано чрез: 1.) обезпечаване на изпълнението на задълженията на бенефициера, произтичащи от договора за безвъзмездна помощ; 2.) съблюдаване на съответствието на действията на бенефициера с „условията и изискванията на АДБФП и ОПОС 2014 – 2020 г.“; 3.) осъществяване на цялостното административно, финансово и техническо изпълнение на проекта в съответствие с АДБФП, за постигане на целите и индикаторите на проекта“; 4.) администриране на „АДБФП, като извършва дейности по междинно и окончателно техническо докладване и финансово отчитане на изпълнението пред УО на ОПОС“; 5.) осигуряване „изпълнението на указанията и препоръките па УО на ОПОС“, както и на други компетентни органи; 6.) представляване на бенефициера в рамките на делегираните правомощия. Изрично в съдържанието на дейност 4 е посочено, че поръчката за избор на субект за управление на проекта цели „да се осигурят експерти … с което да се гарантира своевременно и качествено изпълнение на дейностите и отчитане пред Управляващия орган, съгласно изискванията на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, както и че избраният изпълнител ще има ангажимент да осигури „екип, който да осигури всеобхватно и компетентно управление на проекта, покриващо всички изисквания на УО“.

В съответствие с тези одобрени от Управляващия орган цел и съдържание на дейност 4 бенефициерът е дефинирал в Приложение 1 на техническата спецификация дейността на процесните експерти – ръководителя на проекта, финансиста, юриста и ВиК експерта, като е приел, че ще оценява опит, придобит при управление на проект: 1.) финансиран от средства от фондовете на Европейския съюз или еквивалентни в областта на околната среда; 2.) финансиран чрез средства на Оперативна програма „Околна среда“ (независимо за кой програмен период); 3.) реализиран по правилата на ФИДИК (Международна федерация на консултантите инженери). С 1 точка оценява опит, придобит по т. 1), независимо от броя на изпълнените дейности, а всяко доказано изпълнение по т. 2) и 3) оценява с по 1 точка, но не присъжда повече от 3 точки, независимо от броя на изпълнените в повече от три дейности. За базов е приел опит, придобит при управление на проект, финансиран от фондове на Европейския съюз или еквивалент.

При така установените по делото безспорно факти, релевантни за преценката налице ли е нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5, изр. 3 ЗОП, изводът на първоинстанционния съд е правилен.

Първо. Член 70, ал. 4, т. 2 ЗОП допуща критерий за възлагане професионалната компетентност на персонала, на когото е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението й. От приетото от самия орган (настоящ касатор) в одобрения проект, предмет на договора за безвъзмездна помощ, е безспорно, че в случая качеството на лицата, ангажирани за управление на проекта, е от изключително значение за „всеобхватното и компетентно управление на проекта, покриващо всички изисквания на УО“, т. е. за качественото изпълнение на предмета на процесната обществена поръчка. Следователно само по себе си оценяването на професионалната компетентност на експертите в случая не е в нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП.

Второ. Позоваването от касатора на §2, т. 41 ЗОП в случая не обосновава твърдяното от него нарушение. Вярно е, че съгласно дадената в §2, т. 41 ЗОП дефиниция на употребеното в чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП понятие „професионална компетентност“, тя включва знания, придобити чрез образование или квалификация, и умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция. Дефиницията не включва опита като елемент на понятието „професионална компетентност“. Но от така дадената от законодателя дефиниция не следва, че опитът не може да бъде предмет на критерий за възлагане при наличие на предпоставката – качеството на ангажирания персонал да може да окаже съществено влияние върху изпълнението й. Видно от съображение 94 и член 67, параграф 2, б. а) на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕИО (Директива 2014/24) законодателят на Съюза изрично е посочил организацията, квалификацията и опита на персонала като обстоятелства, които могат да бъдат включени в критериите за възлагане. Законът за обществените поръчки претендира, че въвежда изискванията именно на Директива 2014/24 - §3, т. 1 ЗОП, което значи, че няма основание опитът да не може да бъде елемент на показателя за възлагане при наличие на законовата предпоставка за това.

Трето. Опитът, придобит в управлението на проекти, финансирани от Оперативна програма „Околна среда“ и по изискванията на ФИДИК, от една страна, и опитът, придобит при управление на проекти, финансирани от фондове на Съюза или еквивалент, от друга, сам по себе си е съществен факт, обосноваващ възможността за определяне на офертата, която предлага оптималното съотношение качество/цена. Самите утвърдени от органа дейности, предмет и на процесната поръчка, са изключително фокусирани върху точното изпълнение на договора за безвъзмездна помощ и изискванията и условията на „ОПОС 2014 – 2020 г.“. Наред с това чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично регламентира утвърждаването на нарочни документи, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на всяка процедура, провеждана по отделните оперативни програми. Това значи, че конкретизацията (спецификата) е на ниво процедура, дори не е на ниво оперативна програма. Ноторно е, че на ниво оперативна програма се приемат и други актове, които са задължителни за бенефициерите и спазването на установеното в тях гарантира административното, финансово и техническо изпълнение на проекта, за който е предоставена безвъзмездната помощ, с исканото качество. Соченото от органа, че за програмния период 2014 – 2020 г. е установена „една обща система за изпълнение на всички фондове (оперативни програми) по електронен път“, чрез ИСУН, по никакъв начин не доказва липсата на специфика на управлението на проектите по отделните програми, защото ИСУН е само среда, в която и чрез която се осъществява комуникацията между бенефициера и органа, а не е елемент на изискванията по отношение на административното, финансово и техническо изпълнение на договора за безвъзмездна помощ и на одобрения с него проект.

Това значи, че определящо за оценката на икономически най-изгодната оферта, с оглед на предмета на поръчката, е именно професионалното умение на екипа и в частност опита на лицата, заемащи посочените четири длъжности – ръководител на проекта, финансист, юрист и ВиК експерт, в управлението на проекти с дефинираните характеристики, т. е. че конкретният опит се явява характеристика на офертата, а не на участника (виж решение от 20 септември 1988 г., Beentjes, С-31/87, EU:C:1988:422, т. 18; решение 24 януари 2008 г., Lianakis, С-532/06, EU:C:2008:40, т. 29 и 30; решение от 26 март 2015 г., Ambising, С-601/13, EU:C:2015:204, т. 31 – 33).

И четвърто. В случая бенефициерът в рамките на оценяването за възлагане е диференцирал опита придобит при управление на проекти финансирани от средства по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (или еквивалент) от опита, придобит по управление на проекти, финансирани конкретно по оперативната програма или осъществявани по правилата на ФИДИК, като последните два опита е ценил еднакво. По този начин той е посочил, че цени повече опита именно от управлението на тези два вид проекти, защото именно този опит максимално съответства на опита, който е необходим за изпълнение на предмета на процесната поръчка. А факта, че този опит максимално съответства на необходимия за изпълнение на поръчката с исканото качество не се оспорва и от касатора. Следва изрично да се посочи, че в случая не става въпрос за критерий за подбор, а за един от компонентите на показател за оценка на офертите, целящ избор на офертата, която предоставя оптимално съотношение качество/цена (решение от 26 март 2015 г., Ambising, С-601/13, EU:C:2015:204, т. 29-30).

Видно от горното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чрез оценяването на опита, придобит от управлението на проекти, финансирани по процесната оперативна програма, бенефициерът не е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП, тъй като конкретният опит (качеството) на ангажирания с поръчката персонал за посочените четири длъжности от общо тринадесет, определено може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката.

Органът приема, че процесното изискване е в нарушение и на чл. 70, ал. 5, изр. 3 ЗОП, тъй като ограничава реалната конкуренция. Разпоредбата изисква показателите за оценка, по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП, да гарантират реална конкуренция. Разпоредбата на член 67, параграф 4 от Директива 2014/24, която чл. 70, ал. 5 ЗОП претендира да въвежда в националното право, изисква критериите за възлагане (показателите по изказа на националния закон) да гарантират, че е възможна реална конкуренция.

Видно от документацията на обществената поръчка, бенефициерът е поставил като критерий за подбор относно техническите и професионални способности на участниците изпълнението на поне една дейност – услуга с предмет, идентичен или сходен с предмета на процесната поръчка, като под сходен предмет разбира „дейности/услуги, свързани с оказване на техническа помощ и/или предоставяне на консултантски услуги и/или услуги, свързани с предоставяне на експерти в полза на бенефициент/контрагент/възложител/бенефициер при управление и/или изпълнение на инфраструктурни проекти“. Така формулиран критерият за подбор позволява участието на възможно най-широк кръг от икономически оператори, които по принцип биха били подходящи за изпълнение на предмета на поръчката.

Но целейки постигане на максимално качество бенефициерът е диференцирал придобития опит на предложените от участниците експерти като е определил за базов опит, този, който е придобит при управление на проект, финансиран от фондовете на Европейския съюз или еквивалент. Определил е като надграждащ, т. е. даващ му по-голяма гаранция за качествено изпълнение на проекта, първо, опит, придобит при управление на проекти, финансирани от Европейския съюз или еквивалент, но конкретно в областта на околната среда, и второ, опит, придобит при управление на проект, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ или изпълнен по правилата на ФИДИК.

Оценявайки по различен начин опит, придобит по управлението на проект, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ и осъществяван по изискванията на ФИДИК, от този, придобит по управление на проект в областта на околната среда, финансиран чрез средства от фондове на Съюза или еквивалентни, бенефициерът обективно е създал възможност за реална конкуренция между икономическите оператори, които по принцип биха могли да изпълнят предмета на поръчката като направената диференциация му гарантира оптималното съотношение качество/цена, защото отчита в максимално възможна степен предпоставките, гарантиращи исканото качество при отчитане на цената, при това без да изключва оценяването на опит, придобит при управление на проект, финансиран чрез средства от фондовете на Съюза или еквивалент, тъй като това е базово изискване.

Следва да се посочи, че оценяването на този компонент не е единственото, което формира крайната оценка на участниците. Напротив. Първо, показателят П1 „Техническо предложение за изпълнение на поръчката“ е съставен от три компонента и всеки от тях има своята тежест в рамките на показателя. Вярно е, че компонентът „Професионална компетентност на персонала“ има най-голяма относителна тежест в рамките на показателя (30 точки, при 10 и 20 точки за другите два компонента), но този факт не обосновава извод за негарантиране на реална конкуренция. И второ, налице е и показател цена, като именно комплексната оценка е тази, която в крайна сметка ще обоснове оптималното съотношение качество/цена.

Следва също така да се посочи, че целта на критерия по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП е да се определи участникът, който предлага най-доброто съотношение (по изказа на член 67, параграф 2 от Директива 2014/24), съответно оптималното съотношение, по изказа на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗОП) качество/цена от гледната точка на интереса на възложителя, т. е. най-благоприятното за него. Дадената възможност, чрез критериите за подбор, за участие в процедурата на възможно най-широк кръг икономически оператори, при точното формулиране на критериите за възлагане чрез посочване на относителната важност, която възложителят придава на всеки показател и неговите компоненти, гарантира реална конкуренция и постигане на целта на процедурата за обществената поръчка – определяне на офертата, която предлага на бенефициера най-доброто съотношение качество/цена.

По делото не е спорно, че процесният компонент на показателя за оценка е свързан с предмета на поръчката.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за недоказаност на приетото нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5, изр. 3 ЗОП са неоснователни. Изводът на съда е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Липсата на нарушение прави ненужно обсъждането на доводите на касатора относно квалифицирането на нередността по т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 5 376,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.03.2021 г., фактура №26 от 10.03.2021 г. и банково извлечение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №37 от 10.12.2020 г. на Административен съд, гр. Р., по административно дело №546/2020 г.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, седалище и адрес гр. С., ул. „У. Г“ №67 да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Добруджа“ №6 5 376,00 (пет хиляди триста седемдесет и шест) лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.