Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба Д. Д. „ОУИ"-гр. В. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 45/12.01.2009г., постановено по адм. д. № 1325/08г. по описа на Административен съд гр. В. /АС/, в частта с която е отменен Ревизионен акт № 250800059/27.03.2008 година на ТД на НАП гр. Т., потвърден с Решение № 217 от 21.05.2008 година на Директора на Дирекция ОУИ гр. В. при ЦУ на НАП, относно определената лихва за забава в размер на 272.59 лв., както и в частта на присъдения размер на разноски в размер на 650.00 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл.209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че данъка е бил изискуем за данъчен период м. 06.2007г., а не за дан. период м.10.2007г., поради което и за този период е дължима лихва за неначисления в срок ДДС. В частта относно разноските счита, че незаконосъобразността на обжалвания РА е свързана с последващата законодателна промяна, поради което с оглед материалния интерес следва да бъде определено минимално адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата ЕТ "Стезис" -С. С., гр. О., чрез пълномощника си адв.. И. в писмен отговор по жалбата излага доводи досежно правилността на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата в частта на размера на присъдените разноски, а в частта по същество на спора за неоснователност.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218...