Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. срещу решение № 136/30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 126/2020 г. на Административен съд – Разград, в частта, в която НОИ е осъдена да заплати на Д. С. сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразно бездействие – забавено изплащане на полагащото му се парично обезщетение по издаден болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 г. с продължителност от 16.02.2020 г. до 16.03.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение, в оспорената част, като вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д. С. от гр. Р., в представен по делото отговор, чрез пълномощника си адв. Й. изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Моли за присъждане на направените разноски пред настоящата касационна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – Разград е осъдил Националния осигурителен институт гр. С., да заплати на Д. С. сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразно бездействие – забавено изплащане на полагащото му се парично обезщетение по издаден болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 г. с продължителност от 16.02.2020 г. до 16.03.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърли иска за разликата над 700 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв. Присъдил е и сторените в исковото производство разноски в размер на 90 лв.
За да постанови този резултат съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното:
По основанията наведени в исковата молба за обезщетение на претърпени неимуществени вреди произтичащи от неоснователно бездействие, изразяващо се в забавяне изплащането на полагаемото му се обезщетение по издаден болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 г. с продължителност от 16.02.2020 г. до 16.03.2020 г., административният съд е обсъдил подробно приложимите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е достигнал до извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение претендирания размер, съдът при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, както и с оглед на продължителността на незаконосъобразното бездействие на ответника пред първата съдебна инстанция е приел, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е в размер на 700 лв., като за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 3500 лв. е приел иска за неоснователен и недоказан, поради което в тази част го е отхвърлил.
Така постановеното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. В останалата част решението не е обжалвано, влязло е в сила, поради което не е предмет на настоящото производство.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищецът се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест, като е доказал всички елементи от нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от структурата на Националния осигурителен институт, изразяващо се в забавяне на изплащането на дължимото му се парично обезщетение за временна неработоспособност по издаден болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 г. с продължителност от 16.02.2020 г. до 16.03.2020 г.
Обосновано съдът е приел, че за периода от 20.03.2020 г. до 13.04.2020 г. е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от състава на НОИ, изразяващо се в неизплащане на ищеца на дължимо обезщетение за временна неработоспособност по болничния лист, което е следвало да извършат по силата на нормативен акт – в случая чл. 39, ал. 2 от НПОПДОО. Правилен е направеният извод, че твърдението на касатора, че плащането на обезщетението е забавено, поради извършвана проверка за дължимо от ищеца парично обезщетение за безработица е недоказано. Следва да се посочи, че и да е имало такава проверка, тя не е основание за забавяне на плащането, тъй като случаите, в които не се изплаща обезщетение за временна неработоспособност, са изрично посочени в чл. 46, ал. 1 от КСО. Не се твърди, че за ищеца е извършвана проверка по някоя от посочените в тази разпоредба хипотези, което да е основание за забавеното изплащане на обезщетението. Направените в тази връзка от съда изводи са правилни и се споделят напълно от настоящия касационен състав на ВАС. Доказани са и претендираните от ищеца неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и незаконосъобразното бездействие и правилно съдът е уважил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на размера, същият правилно е определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съгласно който размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост, в случая в размер на 700 лева.
Въз основа на така приетото решението на Административен съд – Разград, в оспорената му част като правилно и обосновано следва да се потвърди. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
При този изход на спора следва да се присъдят направените от ответника по делото пред настоящата инстанция разноски, като бъде осъден касационният жалбоподател да ги заплати. Съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2021 г. (л. 16) същите са в размер на 500 лв.
При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136/30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 126/2020 г. на Административен съд – Разград, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София, с БУЛСТАТ[номер] да заплати на Д. С. с [ЕГН], с постоянен адрес гр. Р., [адрес] и съдебен адрес: гр. Р., ул. „В. Л“ № 8 – адв. Н. Й., сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.