Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С., гражданин на Ирак, подадена чрез адвокат Р. С. срещу решение № 825/12.02.2021 г. по адм. дело № 11576/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1866/19.08.2020 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че решението на съда е резултат от правилно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за убежището на бежанците /ЗУБ/, към който препраща и чл. 17, ал. 1, т. 1 от закона. Счита, че в процесния случай конкретните проявления на понятието „закрила“ са издаването на паспорт на чужденеца в държавата му по произход, необезпокояваното му влизане и пребиваване на територията на Ирак, както и престоят там.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е по жалба, подадена от А. С. срещу решение № 1866/19.08.2020 г. на заместник-председателя на ДАБ. С него на основание чл. 78, ал. 5, във вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗУБ е прекратен предоставеният му с решение № 542 от 12.09.2008 г. хуманитарен статут. По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определение от 01.12.2020 г....