Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. С. от гр. Д. Д срещу Решение №435 от 10.07.2020 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело №118/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. С. срещу Решение №316000-37609 от 21.10.2019 г. на началник сектор „Пътна полиция” в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, с която е отказано да бъде извършена замяна с българско свидетелство за управление на моторно превозно средство на представеното филипинско свидетелство за управление на моторно превозно средство, подадено със заявление, рег. №4361 от 06.07.2018 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е тълкувал нормата на т. 6 от Приложение 6 към Конвенцията за движение по пътищата от 1968 г. (Конвенцията), като посочената норма дава възможност и свобода на националните законодателства да приемат категории, които са различни, което означава, че може да се наименуват по различен начин. Тези категории трябва ясно да представят правата на техните притежатели, а не формално да следват примерно изброените категории. Конвенцията цели признаване на свидетелства, издавани от страни, които използват различни от основните категории, които се въвеждат с Конвенцията. С измененията на Конвенцията, в сила от 2011 г., точка 6 е преномерирана на т. 10, като възможността за въвеждане на други категории остава, с промяна на условията към тях – да не наподобяват символно на изрично изброените категории и комбинации от категории, посочени в предишните две разпоредби.

Счита за невярна констатацията на съда, че в представеното филипинско свидетелство няма данни за категориите, за които е издадено. На лицевата страна на свидетелството ясно са отбелязани ограничения 1 и 2, а на обратната страна са описани 8 ограничения, като...