Председателят на Върховния касационен съд на Република България е направил искане до Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд за издаване на тълкувателно решение, с което да се уеднакви съдебната практика по приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК и чл. 72 НПК в случаите, когато превозното или преносно средство е послужило за извършване на престъпление по чл. 234 НК, като отговори на следните въпроси:

1. Подлежи ли на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК превозното или преносно средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 НК?

2. Кога е допустимо налагането на обезпечителна мярка по чл. 72 НПК върху превозно или преносно средство, в които са били открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 НК?

3. Санкционната част на нормата на чл. 234, ал. 1 НК предвижда ли различен вид наказания за двете форми на изпълнителното деяние на престъплението "държи" и "продава"?

4. Кумулативно предвиденото наказание "глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки" относимо ли е към изпълнителното деяние "държи"?

Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия /ОСНК/ на Върховния касационен съд /ВКС/, в изпълнение на правомощията си по чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и на чл. 124 от Конституцията на Република България, за да се произнесе, взе предвид следното:

Анализът на съдебните актове, постановени от съдилищата, показва че е налице противоречива практика в приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК и чл. 72 НПК, в случаите на престъпление по чл. 234 НК.

Противоречието се дължи на различното тълкуване на понятията "държи" и "средство на престъплението" в чл. 234 НК и чл. 53, ал. 1, б. "а" НК. Констатираната противоречива практика се свежда до две основни становища:...