O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60664

гр. София, 01.10.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско

отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: Д. Д.

Г. Н.

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1321/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на на ищеца Й. П. Д. и на ответника Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 353 от 18.12.2020г. по в. гр. д. № 535/2020г. на Русенски окръжен съд, в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 1082 от 03.08.2020г. по гр. д. № 433/2019г. на Русенски районен съд в осъдителната му част, като искът с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 13 000лв. до пълния предявен размер от 20 000лв., и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 13 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от прекратено поради недоказаност на обвинението наказателно производство, ведно със законната лихва от 10.09.2015г. до окончателното плащане.

Ищцът Й. Д., обжалвайки въззивното решение в отхвърлителната му част, поддържа неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно въззивният съд е отрекъл причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и последвалия развод между ищеца и бившата му съпруга, както и че е недооценил обстоятелства от значение за справедлив по-висок размер на обезщетението, като например уволнението и оставането без работа на ищеца, обвинението за престъпление в сфера, в която е и професионалната му реализация, отнемането на допуска до квалифицирана информация и лишаването от възможност за бъдещо кариерно израстване. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира сторените разноски за касационната инстанция.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба, ищецът поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и за обстоятелствата, освен примерно изброените в т.II от ППВС № 4/68г., които съдът следва да съобрази когато повдигнатото незаконно обвинение е за умишлено престъпление, свързано със сферата на професионална реализация на увредения. Твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 169 от 29.11.2018г. на ВКС, III г. о. по гр. д. № 4593/2017г., решение № 190 от 18.12.2018г. на ВКС, III г. о. по гр. д № 4192/2017г. и с решение № 344 от 24.11.2014г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 2378/2014г.. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Прокуратурата на Р. Б. не подава отговор на касационната жалба на насрещната страна.

Касаторът - ответник поддържа неправилност на атакуваното от него въззивно решение, с което искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление, е уважен за сумата 13 000лв., поради нарушение на материалния закон, довело и до необоснованост. Твърди, че не са ангажирани от страна на ищеца доказателства за претърпени неимуществени вреди, както и наличие на нарушения при кредитиране на свидетелските показания. Поддържа също, че с предявения иск не следва да се търсят и репарират вреди от дисциплинарното уволнение на ищеца, както и че дори да се допусне настъпването на неимуществени вреди от незаконното обвинение, то размерът на присъденото обезщетение е завишен, в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът поставя следните два въпроса, по които да бъде допуснато касационно обжалване: 1. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да преценява всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, да излага мотиви за значението на тези обстоятелства за размера на присъжданото обезщетение и за причинно-следствената връзка между обвинението и причинените вреди?, по който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 11 ( т.II) ППВС № 4/68 г., с т. 3 и т. 11 ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и с т.19 ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, и 2. Какво е съдържанието на критерия за справедливост и как се прилага той?, по който поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 202 от 20.06.2016г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 403/2016г,, решение № 250 от 15.04.2009г. на ВКС, I г. о. по гр. д. № 6491/2007г., решение № 264 от 29.11.2019г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1185/2019г., решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр. д. 85/2012г. и решение № 832 от 10.12.2010г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 593/2010г..

Ищецът Д. подава писмен отговор на касационната жалба на насрещната страна, в който я оспорва поради липса на основания за допускане на касационното обжалване и като неоснователна. Претендира сторените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от лица с надлежна процесуална легитимация, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което са допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Й. П. Д. срещу Покуратурата на Р. Б. за осъждането й да му заплати 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.302, т.2, б.”а” вр. чл.301, ал.1, пр. 1 и 2, алт.1 НК (квалифициран състав на активен подкуп), прекратено поради недоказаност на обвинението с прокурорско постановление от 10.09.2015г. на СГП.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установено, че с постановление от 20.01.2011г. на следовател при СО-ДГП по ДП №.26П/2010г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т.2, б.”а” НК вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и 2, алт.1 НК за това, че на 03.10.2010г. за времето от 00.24 ч. до 00.38 ч. на територията на ГКПП Дунав мост–Русе, входящи товарни автомобили, на служебно гише за проверка на документи, като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР - полицай при РДГП - Русе, ГПУ - Русе и ГКПП-Дунав мост-Русе е поискал дар (парична сума), който не му се следва, за да не извърши действия по служба - проверка на документи на водача и на превозното средство, както и на товара, за да се премине границата през ГКПП с посока-изход от България. С постановление от същата дата спрямо ищеца е постановено „задържане за срок до 72ч.”, същият е задържан в ареста на [населено място], а на следващия ден конвоиран с белезници по влак до арест в [населено място]. М. е променена на 22.01.2011г. в „парична гаранция” от 3 000лв.. С акт на директора на ГДГП от 25.03.2011г., на ищеца е отнет достъпа до класифицирана информация, а със заповед от 25.03.2011г. на Директора на ГДГП му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, отменено с решение от 27.11.2011г. по адм. д. № С-12/2011г. на АССГ, потвърдено с решение от 121 от 04.12.2012г. по адм. д. № С-140/2011г. на ВАС. За периода 14.04.2011г.- 30.04.2011г. уволненият ищец е работил по трудов договор като водач на 9 местен лек автомобил. За периода 01.05.2011г.-31.01.2012г. е получавал обезщетение за безработица. По заявление на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, със заповед от 28.12.2012г. на директора на ГДГП е назначен на длъжността „полицай“ в мобилна гранична полицейска група за охрана на държавната граница към РДГП - Русе. Въз основа на приетите гласни доказателства Русенски окръжен съд е приел за установено, че процесното наказателно производство се е отразило негативно върху физическото и психологическото състояние на Д.-същият видимо отслабнал, изглеждал зле, не можел да спи, изпитвал непрекъснато тревожност, в първите дни след освобождаването му от ареста не контактувал с хора, чувствал се засрамен поради отразяване на случая в медиите, а липсата на доходи и трудностите при намирането на работа, нагнетили обстановката в семейството му. Въззивният съд е счел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди и от факта на дисциплинарното уволнение, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото от ответника незаконно обвинение. Продължителността на наказателното производство от 4 години и 8 месеца, приключило с прекратяване поради недоказаност на обвинението, е намерил, че надхвърля разумния срок. Посочил е, че след възстановяването си на работа ищецът е продължил да търпи вреди от незаконното обвинение, защото заради последното и отразяването му в медиите, колегите му гледали на него с недоверие, което допълнително уронвало чувството му за достойнство и себеоценка. Процесното обвинение е за престъпление във връзка със заеманата от ищеца длъжност, при което според въззивния съд има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, а в още по-голяма степен това важи за случаите, когато е за престъпление от сферата на професионалната му реализация. От друга страна е приел, че не всички претендирани вреди са доказани и подлежат на компенсация, тъй като независимо от неудобствата, свързани с дисплинарното уволнение във връзка с прехраната на семейството, Д. е получавал известни доходи от труд и обезщетение за безработица, надхвърлящи месечната минимална работна заплата за страната. Финансови затруднения, свързани с обвинението, а оттам и душевни терзания и неудобства, е изпитвал само през първата година от наказателното преследване. Същият не е бил и в тежка социална изолация, доколкото според свидетелите е продължил да излиза с тях, да си ходят семейно на гости. Здравословни проблеми нито се твърдят от ищеца във връзка с незаконното обвинение, нито такива се доказват. По довода на ищеца, че разводът му е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение, окръжният съд е приел, че поради значителния времеви интервал между прекратяване на наказателното преследване и прекратяването на брака-повече от две години, такава не е налице. Въззивният съд изрично е посочил, че при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, възлизащ на 13 000лв., освен продължителността на държавната принуда, съобразява и нейния интензитет-времето на прокурорското задържане за срок от 72 ч., конвоирането на задържания до арест в [населено място], последвано от определяне на парична гаранция, вида и тежестта на престъплението и предвиденото за него наказание, медийната разгласа, невъзможността да се упражнява труд по специалността и на заеманата до момента длъжност, в т. ч. потенциалната невъзможност за кариерно израстване поради накърнена репутация заради качеството обвиняем и отнетия достъп до класифицирана информация.

Касационно обжалване на въззивно решение съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се допуска при кумулативната даденост на две предпоставки: обща – поставен от касатора правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му правни изводи и допълнителна – някоя от посочените в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Касационно обжалване е допустимо и при наличието на визираните в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставки, за наличието на част от които ВКС следи служебно.

По касационната жалба на ищеца Й. П. Д. не следва да бъде допускано касационно обжалване. Поставените два въпроса се отнасят като общ към частен, и могат да бъдат сведени до един - за задължението на съда да обсъди и прецени всички установени по делото обективно съществуващи конкретни обстоятелства от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, в това число да съобрази упражняваното занятие от ищеца, когато той е полицай, както и характера на престъплението, за което е повдигнато обвинение, когато то е в сферата на професионалната реализация на ищеца - нещо, което съдът е сторил, без да се отклонява от практиката на ВКС, на която сам се е позовал, а именно, че при лица упражняващи определени професии, в т. ч. полицаите, обвинението за престъпление във връзка със заеманата от лицето длъжност и в сферата на професионалната му реализация, има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, отколкото обвинение за друго престъпление и обосновава по -висок размер на компенсаторно обезщетение. Обжалваното решение не противоречи по поставения въпрос и на цитираните от касатора решение № 169 от 29.11.2018г. на ВКС, III г. о. по гр. д. № 4593/2017г., решение № 190 от 18.12.2018г. на ВКС, III г. о. по гр. д № 4192/2017г. и решение № 344 от 24.11.2014г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 2378/2014г..

Не е налице и релевираното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото не са налице квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост.

По касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. касационно обжалване не следва да бъде допуснато по следните съображения:

Първият поставен въпрос в частта за задължението на съда да обсъди и прецени всички установени по делото обективно съществуващи конкретни обстоятелства от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, макар да е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. със задължителната такава, на която касаторът се позовава. Въззивният съд, видно от мотивите на самото решение, е посочил кои установени по делото конкретни обстоятелства съобразява – продължителността и интензитета на държавна принуда, тежестта на престъплението, характера му, който пряко засяга сферата на професионална реализация на лицето, вкл. кариерното му израстване, невъзможността да упражнява обществено полезен труд, срама, недоверието на колегите след възстановяването му в системата на МВР, наличието на доходи след първата година от наказателното производство, ненакърнения социален живот и продължилите контакти с приятели, стабилно физическо здравословно състояние, постепенна реинтеграция след възстановяването в системата на МВР. Поради това твърдяното противоречие с ППВС № 4/1968г. не е налице. Не се установява и противоречие с т.3 и т. 11 ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, доколкото Прокуратурата на РБ не твърди като оплакване съпричиняване от страна на ищеца, което да не е съобразено от съда, нито по делото е установено наличие за процесния период на други паралелни наказателни производства срещу ищеца, завършили с оправдателна присъда или прекратяване на посочените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ основания, за да е небходимо да се съобразяват вредите от всички тях при индивидуализиране на обезщетението за процесното незаконно обвинение. Мотивите на въззивното решение отразяват решаваща дейност, съдържат подробни собствени фактически и правни изводи, както и отговор на конкретните оплаквания във въззивната жалба, поради което не е налице и противоречие с т. 19 на ТР № 1 от 4.01.2001г. по т. д. № 1/ 2000г. на ОСГК на ВКС. Въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и в частта за излагане на мотиви относно причинно–следствената връзка между вредите и незаконното обвинение като вредоносно деяние. Съдът е посочил, че намира причинно-следствена връзка между дисциплинарното уволнение и обвинението, защото обвинителната теза на ответника за престъпление по служба в сферата на професионална реализация на лицето е небходимото и типично условие за самото дисплинарно уволнение предвид опазване публичния имидж и престиж на структурите на МВР, а това уволнение засяга негативно неимуществената сфера на ищеца. Касационно обжалване не следва да бъде допускано и по втория поставен от касатора въпрос, който се включва в предметния обхват на първия въпрос, поради което за него важи изложеното по-горе.

Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост на атакуваното въззивно решение.

Не следва да бъдат присъждани поисканите от ищеца Й. П. Д. разноски за касационната инстанция във връзка с отговора на касационната жалба на насрещната страна, доколкото не са представени доказателства за сторени такива разноски (представеният договор за правна защита и съдействие има за предмет единствено адвокатския хонорар за изготвяне на касационна жалба на ищеца).

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 18.12.2020г. по в. гр. д. № 535/2020г. на Русенския окръжен съд, в обжалваната му от страните част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: