О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3897

гр. София, 05.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 4493/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. И. Р. и М. А. Р. от [населено място] срещу определение № 670 от 28.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 476/2023 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260493 от 27.04.2023 г. по гр. д. № 5356/2017 г. на Пернишкия районен съд за връщане на въззивната им жалба срещу решение № 260005 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 5356/2017 г. на Пернишкия районен съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

Жалбоподателите считат обжалваното определение за необосновано и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, поради което искат отмяната му.

Ответната страна по жалбата Българска академия на науките е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани лица, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното разпореждане, въззивният съд е посочил, че правилно районният съд по реда на чл. 262 ГПК е констатирал, че подадената от В. И. Р. и М. А. Р. въззивна жалба срещу решение № 260005/14.02.2023 г. по гр....