О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1341

гр. София, 22.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

М. Б.

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1681 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БУЛКОСТ“ ООД срещу решение № 326/25.05.2023 г. по в. т. д. № 277/2023 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 22/13.02.2023 г. по т. д. № 126/2022 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. искове с правно основание чл. 71 ТЗ за установяване в отношенията с касатора, че те са съдружници, както и обезсилено решението на Софийски окръжен съд по иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решението по т. 1 от дневния ред на проведено на 27.06.2022 г. общото събрание на съдружниците в „БУЛКОСТ“ ООД, с което не е признато качеството съдружници на ищците.

Касаторът „БУЛКОСТ“ ООД оспорва решението с твърдения за неправилно приложение на материалния закон – чл. 129, ал. 1 ТЗ. Счита, че предмет на наследяване са само имуществените права, които притежанието на дружествен дял инкорпорира, но не и неимуществените права. Приемането на нов съдружник е в компетентността на общото събрание, поради което, доколкото в случая липсва решение за приемане на наследниците за съдружници, ищците не разполагат с неимуществени права по чл. 123 ТЗ. Оспорва основателността на твърдяното от ищците и прието от въззивния съд, че решение на общото събрание за приемане на съдружник не е необходимо поради клаузата на чл. 4.3. от актуалния дружествен договор, в която е предвидено, че наследниците на починал съдружник стават членове на дружеството по право. Дружеството заявява, че цитираната клауза е недействителна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 122 ТЗ. Към датата на подписване на дружествения договор кръгът наследници не може да бъде определен, тъй като към този момент не е открито наследството на техния праводател. Поради тази причина не съществува каквато и да било сигурност относно конкретните лица, които могат да претендират за членство в дружеството.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ТЗ касаторът поставя въпрос, който според него е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и е включен в предмета на спора, а именно :„Може ли по наследство да се придобива личното право на членство в ООД или единствено имуществени права?“ Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 161/2011 г. по т. д. № 28/2010 г. на I т. о., тъй като в него поставеният въпрос е решен в противоречие с разрешението, дадено от състава на Апелативен съд София. На самостоятелно основание дружеството твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно.

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като спорът бъде разрешен по същество от настоящата инстанция с присъждане на разноски.

От ответниците по касация Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. е депозиран съвместен отговор, с който касационната жалба се оспорва при изложени твърдения за нейната неоснователност. Оспорва се необходимостта от селектиране на въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол, тъй като липсва общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Поставеният въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд. В нито един момент ответниците по касация и ищци в първоинстанционното производство не са твърдели, че членството им в ответното ООД е възникнало само с оглед смъртта на техния наследодател. На страница 7 от въззивното решение съдът е дал отрицателен отговор на посочения въпрос точно в поддържания от касатора и неоспорван от ищците смисъл. В отговора се изразява твърдение, че единственият правен въпрос, отговорът на който е обуславящ изхода на делото и би предпоставил достъп до касационен контрол, е: „Действителна ли е клауза в дружествения договор на ООД, съгласно която наследниците на починал съдружник стават членове и придобиват качеството съдружници при изявено желание от тяхна страна чрез отправяне на молба, с която декларират, че приемат условията на дружествения договор?“. Отговор на този въпрос според ответниците е даден в решение № 716/04.12.2006 г. по т. д. № 325/2006 г. на I т. о. на ВКС. Такъв въпрос обаче не е ясно формулиран от касатора в представеното към жалбата изложение. Отделно от това, в отговора се оспорва наличието и на специалната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираното от касатора решение на ВКС. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно и подробно мотивирано. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да отмени атакувания пред него акт, въззивният съд е счел, че правната квалификация на първия предявен иск е по чл. 124, ал. 1 ГПК, а не по чл. 71 ТЗ с мотив, че ищците твърдят оспорване на качеството им съдружници от ответника. Преценил е наличието на интерес от предявяване на този иск и липсата на интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 74 ТЗ. Съобразявайки практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съставът на Апелативен съд София е посочил, че правният интерес като процесуална предпоставка за всички искове, за която съдът е задължен да следи служебно, трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса. Същевременно действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е характерът на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, и неговата специфика са мотивирали състава да приеме, че, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от съдебното решение, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. В случаите, когато не е взето положително решение от общото събрание на съдружници в ООД, липсва правен интерес от отмяната му. Според решаващия състав това е така, тъй като отрицателното решение няма никакви правни последици - нито в правната сфера на отделните съдружници или акционери, нито в правната сфера на търговското дружество. Отмяната му не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения преобразуващо действие – не би възстановила някакво предходно правно положение, нито би създала ново такова. По тези съображения апелативният съд е приел за недопустим иска по чл. 74 ТЗ и е обезсилил решението на първостепенния съд, съответно - прекратил производството в тази част.

Въззивният съд е намерил исковете по чл. 71 ТЗ за основателни като е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че наследодателят на ищците Г. С. К. е бил съдружник в „БУЛКОСТ“ ООД, притежавайки 22 дяла от капитала му, както и, че същият е починал на 28.02.2022 г., оставяйки за свои законни наследници ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К.. Като такива те са наследили неговите дружествени дялове и са отправили писмени изявления до ответното дружество, че желаят да станат съдружници на мястото на своя наследодател, съответно приемат клаузите на дружествения договор. В чл. 4.3. от този договор е предвидено, че наследниците на починал съдружник стават съдружници по право при писмено изразено изявление, че приемат дружествения договор. Съдът е аргументирал теза за липса на спор в съдебната практика относно възможността за прехвърляне, съответно наследяване само на имуществените права, влючени в дружествения дял на съдружник (арг. от чл. 129, ал. 1 ТЗ), но не и прехвърляне и наследяване на неимущественото му право на членство, тъй като то се придобива само по оригинерен способ – при учредяване на дружеството или чрез приемане на нов съдружник, а при смърт на съдружника членството се прекратява - чл. 125 ТЗ. Придобиването на дружествен дял по наследство обаче е основание наследникът да поиска да бъде приет като съдружник в дружеството (чл. 129, ал. 1, вр. чл. 122 ТЗ), каквото изявление са обективирали и ищците. Като е приел за отправна точка смесения характер на дружеството с ограничена отговорност – капиталово търговско дружество с характеристики, типични за персоналните дружества, предполагащи извършване на подбор на лицата, които желаят да станат съдружници, съдебният състав е съобразил и свободата на договаряне, която обуславя възможността в дружествения договор да бъдат предвидени условия и ред за приемане наследниците на починал съдружник. Този си извод съдът е основал и на становища в правната доктрина. Тълкувайки смислово и граматически разпоредбата на чл. 4.3. от дружествения договор въззивният съд е заключил, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично без да е необходимо вземането на изрично решение от общото събрание. Съотнасяйки този извод към фактите по делото, решаващият състав е приел, че с достигане изявленията на ищците до дружеството същите са станали съдружници и от този момент е възникнало членственото им правоотношение. Качеството им на съдружници е налице както към датата на исковата молба, така и към датата на приключване на устните състезания. В мотивите съдът е посочил, че макар това обстоятелство да подлежи на вписване съобразно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115, т. 3 ТЗ, вписването няма конститутивно действие за дружеството, а последиците са настъпили незабавно в отношенията между наследниците и дружеството.

Поставеният в изложението въпрос, преценен във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания и доводи, че клаузата на чл. 4.3. от дружествения договор е недействителна, тъй като противоречи на чл. 122 ТЗ, следва да бъде преценен като удовлетворяващ общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той е обусловил изводите на въззивния съд. Въпросът се свежда до това дали при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност и наличие на клауза в дружествения договор, че неговите наследници придобиват качеството съдружници, последните получават пълния обем права /имуществени и неимуществени/ с факта на приемане на наследството, дори да са трети за дружеството лица, или е необходимо да бъде взето изрично решение от общото събрание за приемането им. Касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с казуална практика на ВКС, обективирана в решение 161/11.01.2011 г. по т. д. № 28/2010 г. на I т. о. и решение № 716/04.12.2006 г. по т. д. № 325/2006 г. на I т. о. /доколкото последното е постановено при действие на отменения ГПК и с него не е даден отговор на конкретен правен въпрос/

При извод за наличие на основание, обуславящо факултативен достъп до касация в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, то в мотивите на решението ще бъде обсъден релевираният порок по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „БУЛКОСТ“ ООД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 80 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326/25.05.2023 г. по в. т. д. № 277/2023 г. на Апелативен съд София.

УКАЗВА на „БУЛКОСТ“ ООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер 80 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.

След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.