Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 95 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Образувано е по касационна жалба на "Джамбо ЕС. Б" ЕООД, гр. С., срещу решение № 237 от 13.01.2014 г. по адм. дело № 3399/2013 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 172/21.02.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 87, вр. с чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП. В жалбата се поддържат съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му.

Ответникът - председателят на Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), оспорва жалбата с аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна

Производството е започнало с проверка на КЗП, в резултат на която, включително след проведени изпитвания в акредитирана лаборатория, е издадена заповед № 172/21.02.2013 г. на председателя на КЗП, нареждаща дружеството "Джамбо ЕС. Б" ЕООД да не пуска на пазара и организира незабавно изтегляне на стоки, имитиращи храни - коледен продукт с формата на голяма близалка в розов и син цвят: голям бял кръг от стиропор, напръскан с брокат, върху който е залепена като спирала розово/синя текстилна материя, подобна на изкуствен памук или вата и лесно отделящи се дребни цветни топчета от стиропор, с пластмасова пръчка, т. к. се явява опасна за здравето на потребителите.

При проведеното първоинстанционно оспорване АССГ, анализирайки събраните в рамките на административното производство доказателства и след като е обсъдил направените от страните твърдения е установил и приел, че фактическите предпоставки за издаване на акта, съответстват и правилно са квалифицирани в хипотезите на сочените като правно основание разпоредби на чл. 87, вр. чл. 70 и чл. 71 ЗЗП, вр. чл. 3 от Наредба за стоките, имитиращи храни (Приета с ПМС № 6 от 13.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 7от 24.01.2006 г., в сила от 10.06.2006 г.). Посочил е, че процесната стока представлява продукт, имитиращ храна, като позовавайки се на протоколите за изпитване на безопасността му, неопровергани като констатации от страната, е установил наличие на всички предпоставки, налагащи изтеглянето му от пазара. В допълнение съдът се е позовал на особено съществения риск, който продуктът крие за децата, възрастните хора и хората с ограничени умствени способности, предвид примамливата форма на продукта и обстоятелството, че същият е предназначен за коледна украса, независимо от поставения върху стоката етикет "Продуктът е само за декоративна употреба. Пазете далеч от деца".

С касационната жалба страната релевира довод за незаконосъобразност на съдебния акт, на първо място поради факта, че приложеният изпитвателен протокол за безопасност (№ 28663/17.01.2013 г.) обективира изпитване на стока в съответствие със стандарт, приложим спрямо детски играчки. Поддържа се, че се касае за коледна украса, поради което и резултатите от изпитването не следва да бъдат кредитирани от съда. Позовава се на т. 1 от Приложение I на Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно безопасността на детските играчки, съгласно която предметите за украса на празници и чествания, не са детски играчки. Твърди се, че спрямо стоката са приложими единствено изискванията за безопасност съобразно чл. 70 ЗЗП. Поддържа се, че върху всеки екземпляр от посочената стока е поставен етикет с посоченото съдържание. Стоката се предлага от търговеца на място различно от щандовете, на които се предлагат детски играчки - в отдел "Украса" на магазина, като характеристиките на самата стока - размери над нормалните за близалка, включително и изкрящите цветове и липсата на мирис, което налага извода за невъзможност същата да се сбърка с хранителен продукт и да постави в опасност здравето на потребителите. Възражения са неоснователни.

Действително по силата на т. 1 от Приложение I на Директива 2009/48/ЕО украшенията за празници са изключени от приложното поле на директивата, респ. не представляват детски играчки. Паралелно с това обаче Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите, в чл. 2, б. "а" регламентира като продукт, респ. попадащ в приложното поле на Директивата всеки продукт, включително във връзка с предоставяне на услуга, който е предназначен за потребителите или е вероятно при разумно предвидими условия да бъде използван от тях, дори когато не е предназначен за същите и е доставен или направен достъпен, независимо дали това е осъзнато от потребителите, в хода на търговска дейност и независимо от това дали е нов, използван или обновен.

Съгласно чл. 2, б. "б" на цитираната Директива "безопасен продукт" означава всеки продукт, който при нормални или разумно предвидими условия на употреба, включително продължителност и където е приложимо, вкарване в употреба, изисквания за инсталиране и поддръжка, не представлява какъвто и да е риск или само минималният риск, съвместим с употребата на продукта, който се смята за приемлив и отговарящ на високо ниво на защита на безопасността и здравето на хората, като в четири пункта са посочени конкретните критерии за преценка. В б. "в" на същата разпоредба от общностния акт, като "опасен продукт" е означен всеки продукт, който не отговаря на определението за безопасен продукт в буква б).

Така заложената на европейско ниво нормативна рамка налага извода, че всеки продукт следва да е съвместим с употребата си и да отговаря на високо ниво на защита на безопасност за здравето на хората, отчитайки категориите потребители, изложени на риск, когато използват продукта, по-специално деца и стари хора (Арг.: чл. 2, б. "б", iv от Директивата).

В настоящия случай, макар предметът по волята на търговеца да е наречен коледна украса, същият следва да отговаря на високо ниво защита на безопасност спрямо деца и възрастни хора, предвид факта, че същите са обект на специална защита съгласно цитираната разпоредба и с оглед обстоятелството, че употребата на продукта е предназначена основно за деца, като категория към която и с оглед която честването на коледните празници придобива много по-съществено значение за всеки дом и семейство. Действително родителите са тези, които следва да следят и се грижат за безопасността на децата си, но без необходимост от допълнителна мотивация и безспорно известен е факта, че именно по време на Коледните празници, децата са тези, които най-много се вълнуват както от подаръците, така и от празничната украса вкъщи. Допълнително привличаща вниманието на децата в този контекст е и шарената орнаментика и цветовото покритие на продукта, без значение факта, че цветовото и фигуративно разнообразие би могло да се счете и като насочено към създаване на коледно настроение за всички. Децата безспорно представляват изложена на риск категория, спрямо която продуктите следва да отговарят на висока степен на безопасност.

По делото безспорно е установено, че както близалката, направена от стиропор, така и покритието на самата близалка (брокат и текстилна материя) са изключително лесно ронливи и чупливи и като такива крият опасност от поглъщане на елементите им. И доколкото подобен продукт не представлява заплаха за човек, достигнал степен на възрастова и умствена зрялост и човек, който едва ли би се забавлявал дълго с подобно украшение, т. к. същото не крие в себе си висока степен на чувство за хумор, предвид метафората на хранителен продукт, която стоката носи в себе си; то същият несъмнено е опасен за децата, които биха се повлияли в много по-висока степен от подобно внушение. Ето защо, независимо от факта, че по волята на търговеца стоката е квалифицирана като коледно украшение, то по своята природа и с оглед характеристиките в поведението и възприятието на децата, същата несъмнено представлява играчка. Обществено известен е фактът, че до достигане определена зрялост децата прекарват времето си в игри, хранене и сън, което важи и за периодите, през които посещават ясли и детска градина. Това е основното проявление на битието им и детските интереси са насочени именно натам. Следователно е обосновано заключението, че с оглед възприятието на децата, понятията украшение и играчка са несъмнено тъждествени. Рискът за децата се засилва особено предвид другото им основно изкушение - употребата на храни тип "вкусотии и лакомства", каквото представлява близалката за всяко дете. В този смисъл разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за стоките, имитиращи храни гласи категорично, че се забранява производството, продажбата, вносът и износът на стоки, които поради това, че могат да бъдат взети за храни, застрашават здравето и безопасността на потребителите. Законодателят е съобразил именно изложеното дотук обстоятелство, поради което е поставил внушението на хранителен продукт, което определени категории стоки правят, под специален рестриктивен режим.

В допълнение, така изработената и предлагана стока по никакъв начин не разкрива белези, характерни индивидуално за предметите за украса и недвусмислено отличаващи я от детските играчки по вид, свойство и предназначение. Заключителен аргумент в този контекст е и фактът, че стоката се продава в магазин, широко рекламиран и популярен като магазин за продажба именно на детски играчки. За него важи презумпцията, въведена като задължение спрямо производителя, респ. търговеца/дистрибутора на стоката, в чл. 3 на Директива 2001/95/ЕО, а именно, че в продажба се пускат само безопасни стоки. На това задължение съответства задължението на държавата и прякото упълномощаване на държавните органи по силата на чл. 8, т. 1, б. "а" от Директивата - да извършат съответните проверки за безопасността на стоката. Поради това и предвид конкретните характеристики на продукта и категорията на лица, за която е предназначен, а именно - деца, следва да се приеме, че стандартът, по който е проведено изпитването на продукта БДС EN 71-1:2011 е релевантният стандарт при проверката за осигуряване безопасността на децата. Пак по силата на Директивата, чл. 8, т. 1, б. "д" и б. "е" оправомощават пряко държавните органи да забранят предлагането му на пазара, както и да организират изтеглянето му. Което по същество е сторено с оспорената пред първоинстанционния съд заповед.

В заключение, напълно неоснователно е възражението на касатора, че е налице надлежно поставен етикет върху стоката, уведомяващ по съдържанието си за потенциално опасност за деца, поради което са взети мерки за подсигуряване на съответно засегнатите групи потребители.

На първо място, чл. 5, т. 1, § 2 от Директива 2001/95/ЕО гласи недвусмислено, че наличието на предупреждения не освобождава никого от задължението за спазване на другите изисквания, предвидени в настоящата директива. Както по-горе бе посочено върху търговеца, респ. вносителя тежи на първо място задължението да пускат до пазара само безопасни продукти (Арг. чл. 5, т. 2 и т. 3 от Директивата). В този контекст се явява необосновано твърдението, че наличие на етикет само по себе си може да опровергае съществуването на опасност, която стоката представлява за децата.

На второ място, подобен етикет, носещ като смисъл посланието "пазете стоката от деца", няма практически никакъв възпиращ или предупредителен ефект, след като стоката се продава в магазин, предназначен за деца и широко рекламиран именно с цел привличане вниманието на децата и на родителите, с оглед интересите на децата. За дистрибутор, намиращ се в ситуация като тази на касатора, важи задължението да не допуска до търговската си мрежа опасни стоки и стоки, криещи потенциален риск за определени категории лица и най-вече децата като обект на специална защита.

Изложените дотук съображения съответстват на направените с първоинстанционното съдебно решение изводи и формираният правен резултат. Като е отхвърлил жалбата на дружеството, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК

, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237 от 13.01.2014 г. по адм. дело № 3399/2013 г. на Административен съд - София – град.

ОСЪЖДА "ДЖАМБО ЕС. Б" ЕООД, гр. С., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "България" 51, ЕИК 131476411, да заплати на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П./п/ Д. М.

Л.П.