Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Д., с. К., ул. „40” №2, област В., срещу решение №2 от 28.01.2011г., на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №325/2010г.

С обжалваното решение съдът отхвърли жалбата на Деков срещу заповед №591 от 26.04.2010г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., с която на основание чл. 75, т. 4 от Закона за българските лични документи му е наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната”.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът постановил вътрешно-противоречиво решение като приел от една страна, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 4 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), а в действителност приел за законосъобразна мярка, наложена на основание чл. 76, т. 4 ЗБЛД. Съдът не обсъдил представените от касатора доказателства. Решението е в противоречие на трайно установената практика на българските съдилища и разпоредбите на европейското право. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от К. П., при условията на чл. 32, т. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът постановил решението си без по делото да е установено, че Деков не осигурил издръжка за срока на пребиваването си в чужбина, както и че въобще пребивавал в чужбина. Съдът не отчел, че разпоредбата противоречи на европейското право. Настоящата инстанция следва да съобрази и отмяната на чл. 75, т. 4 ЗБЛД.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал....