Образувано е по касационната жалба на Д. П. Т. против решение по адм. д.№ 200/29.12.2006 г. на Старозагорския окръжен съд. Иска отмяна на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е въвел с решението ново основание за наложеното дисциплинарно наказание, което не е посочено със заповедта, изопачил свидетелските показания на посочените от жалбоподателя свидетели, като се обосновал с показанията на проверяващия, извършил проверка при неспазване на правилата на Устава за кадрова и военна служба. Липсват мотиви към заповедта за второто нарушение "неадекватно" действие при тренировка. Твърди, че не е допуснал нарушение като часови, защото като въоръжен караулен е длъжен да стои на пост пред, а не в караулното помещение.

Ответната страна командирът на под 22180 гр. К. оспорва касационната жалба. Р. Т. не е спрял с нужната команда провераващия, който не извършил нарушения. При проверка на бойния разчет часовият следва да влезе вътре в караулното помещение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против заповед №74/ 28.06.2006 г. на командира на под. 22180 гр. К., с която на редник Д. П. Т. е наложено наказание по чл. 282, т.1, б. "г" от ЗВСРБ "предупреждение за уволнение за срок от една година" за две нарушения: за това, че на 26.06.2006 г. по време на носене на дежурство като часови пред фронта на караулното помещение сяда с автомат през рамо и не действа "адекватно при извършената тренировка" по изпълнение на бойния разчет на караула. Развити са мотиви, че тежестта на наказанието е определено от ниската лична дисциплина на военнослужещия и безотговорното му отношение към войсковата служба, че уронва престижа и честта на пагона, грубо погазва заповедите и разпорежданията на своите преки началници и командири, нарушава своите задължения като часови на пост и не действа съгласно бойния разчет на караула. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че гласните и писмени доказателства ангажирани от ответника установяват нарушения на служебната дисциплина. Не са кредитирани ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания и не са обсъдени всички оплаквания.

Решението е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено като неправилно.

От приложената административна преписка се установява, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 138, ал.1 и ал. 2 от Правилника за кадровата и военна служба. Наказанието се налага с писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Съгласно чл.138, ал. 2 от ПКВС мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. Дисциплинарното наказание в случая е наложено за две нарушения. Изречението "не действа адекватно при извършената тренировка" представлява оценка на поведение, но не може да се приеме, че това са мотиви към заповед по смисъла на чл. 138 от ПКВС, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нито задълженията и разпоредбите, които са нарушени. Основателно е оплакването на процесуалния представител на касатора, че липсата на мотиви лишава жалбоподателя от възможността да се защити пред съда, тъй като не се знаят конкретните причини за наложеното наказание. В хода на съдебното производство съдът е събирал доказателства за конкретните действия, които жалбоподателят е трябвало или не е трябвало да извършва като часови и по време на тренировката, което безспорно е затруднявало правото му да се защитава, след като в заповедта липсва конкретно описание на второто нарушение и кои задължения и правила, не са спазени по смисъла на чл. 281, т. 13 и т. 14 от ЗОВСРБ. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е основание за отмяна на заповедта, с която е наложено едно наказание за две дисциплинарни нарушения.

Съгласно чл. 285 от ЗВСРБ и чл. 136 от ПКВС при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия по време на изпълнение на военната служба, а тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. В случая няма никакви мотиви в заповедта и доказателства по делото, които да обосновават тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, по-тежко от което е само дисциплинарното наказание "уволнение". Наказващият орган е посочил, че редникът е с ниска лична дисциплина и има безотговорно отношение към войсковата служба, че не изпълнява разпореждания на преките си началници и т. н. Отново обаче не са посочени конкретни факти, които да мотивират налагането на това тежко наказание. Обратно - от представения служебен картон е видно, че на стр."А" има посочени две поощрения за жалбоподателя :"служебна благодарност" от 18.02.2004 г. и "медал" от 29.03.2004 г. Тези обстоятелства не са обсъдени от съда, но това процесуално нарушение не налага връщане на делото за ново разглеждане.

Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на заповед за дисциплинарно наказание имат за последица незаконосъобразност на обжалваната заповед. Като е приел обратното, окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по същество жалбата да се уважи.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 262/ 29.12.2006 г. по адм. д.№ 200/ 2006 г. по описа на СТАР. О. С. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

заповед № 74/ 28.06.2006 г. на командира на под.22180 гр. К., с която на редник Д. П. Т. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение за срок от една година".

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Й.Д.