Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба ( наименована жалба-иск) от И. К., подадена чрез пълномощник адв. Ж. срещу решение № 2748/04.06.20г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 10321/19 година.

С обжалваното решение административният съд отхвърля"заявление - искане - жалба - иск" от И. К. по реда на чл.256 АПК, срещу незаконосъобразно бездействие от Агенция за социално подпомагане да изпълни задължения, пряко произтичащи от закона.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, иска се отмяната му и произнасяне по същество по исковите претенции, или изпращане на делото на компетентния съд за разрешаването на спора.

Ответникът - Агенцията за социално подпомагане, чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, среку подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. По основателността й приема следното:

Административният съд е разгледал иск с пр. осн. чл.256 АПК за осъждане на ответника да преустанови бездействието си за изплащане на сумата от 97,50 лева, представляваща част от дължимата по издаден на жалбаподателя изпълнителен лист. От фактическа страна съдът е установил, че по силата на изпълнителен лист, издаден на К. от съда на 10.07.2019г. за сумата от 200 лева и представен от него на АСП на 12.07.19г. за изплащане, последната му е изплатила на 16.08.18 година сумата от 136 лева, а с писмо от 09.08.19г. го е уведомила, че сумата от 97,50 лева присъдена на агенцията с решение № 7155/30.11.18г. по адм. д.№ 2363/18г. на АССГ, ще бъде прихваната от дължимата на него. Административният съд е установил, че решението на АССГ в частта, в която на АСП е присъдена сумата в размер на 97,50 лева е отменено с решение на ВАС от 19.06.19г. по адм. д.№ 412/19 година.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните правин изводи: не е налице бездействие на ответника, а дори да било налице бездействие то не произтича пряко от закона, а от съдебно решение и издаден изпълнителен лист. Съдът е посочил, че действията или бездействията на органа по изпълнението, какъвто представлявал ответникът подлежат на оспоравен по реда на чл.294 и сл. АПК.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като неправилно, тъй като противоречи на закона.

В конкретния случай К. има парично вземане срещу държавно учреждение. Съгласно чл.271, ал.1, т.2 АПК орган по изпълнението за изпълнение срещу административен орган е съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Съобразно тази разпоредба, орган по изпълнението не може да бъде самият административен орган, който е задължен за изпълнението. Следователно, неправилен е изводът на АС, че АСП е орган по изпълнението на задължението по изпълнителния лист. Агенцията за социално подпомагане е длъжник по паричното вземане на К., но в качеството й на държавно учреждение, срещу нея не може да се образува изпълнително производство от съдебен изпълнител, предвид забраната за това в чл.519, ал.1 ГПК. Законодателят е създал в чл.519, ал.2 ГПК особен ред за изпълнение за държавните учреждения - длъжници, за които в мотивите на Решение №15 от 21.12.2010г. на КС по к. д. № 9/2010г. се казва: "...като вменява на длъжниците задължението да се подчинят доброволно на съдебното решение и да платят на кредитора от предвидения за това кредит по бюджета им. (...) Ако в бюджета на длъжника липсва кредит, правилото на чл.519, ал.2 ГПК задължава висшестоящия орган да предприеме необходимите мерки за осигуряването му най-късно в бюджета за следващата година; интересът на кредитора не е пренебрегнат, тъй като макар и с известно закъснение( до следващата календарна година), той ще получи вземането си със законната лихва за забава.".

В конкретния случай е безспорно, че сумата от 97,50 лева не е изплатена на К. и причината за това не е, че в бюджета на АСП за 2019 година няма такива средства. Безспорно е също така, че неизплатената сума е част от дължимата сума ( главница в размер на 200 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.12.2017 година), за която К. е предявил на АСП изпълнителния лист, издаден му от съда. Разпоредбата на чл. 519, ал.2, изречение първо изисква от държавното учреждение - длъжник изплащане на цялата сума по предявения изпълнителен лист. Следва да се посочи, че извършеното от АСП прихващане е без фактическо основание, тъй като към датата на писмо с изх.№ 94И-00-0081#1/09.08.2019г. на АСП, в което Агенцията е направила изявление за прихващане, адресирано до К., решението на АССГ в частта на присъдените на Агенцията разноски в размер на 97,50 лева е отменено с решение на ВАС от 19.06.2019 година.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационанта инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като неправилно, тъй като то е постановено в противоречие на чл.519, ал.2 ГПК. Ответникът не е изпълнил фактическо действие, за което е задължен по силата на посочената разпоредба - чл.519, ал.2 ГПК, а именно да изплати изцяло предявеното му парично вземане по изпълнителния лист от 10.07.2019 година Обжалванато решение следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което се уважи искането на К..

Видно е от исковата молба, с която е сезиран АССГ, че К. иска сумата от 97,50 лева да му се изплати ведно със законната лихва, макар това (относно законната лихва)да не е посочено в обжалваното решение.

Безспорно е между страните по делото, че К. е получил плащане по въпросния изпълнителен лист в размер на 136 лева на 12.08.2019г., видно от от документ - управление на плащане от бюджета ( СЕБРА) ( лист 15 от делото пред АССГ), което плащане е наредено на 09.08.2019г., видно от бюджетно № ЕО1252 платежно нареждане( лист 18 от делото пред АССГ). Изпълнителният лист във връзка, с който е извършено плащането е издаден за сумата от 200 лева ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Към 09.08.2019г., когато е наредено от АСП плащането на сумата от 136 лева на К., законната лихва върху сумата от 200 лева, считано от 12.12.2017г. е в размер на 33,67лева. Тоест, към 09.08.2019г. АСП е дължала плащане на К. в размер общо на 233,67 лева, от които 200 лева главница и 33,67 законна лихва. По аргумент от чл.76, ал.2 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), следва да се приеме, че с плащането на сумата от 136 лева, АСП е погасила законната лихва в размер на 33,67 лева и част в размер на 102,33 лева от главницата. Оставащата непогасена част от главницата е в размер на 97,67 лева. След като присъдената законна лихва върху цялата главница е вече изплатена от АСП, то оставащото задължение за плащане е само за оставащата неизплатена част от главницата. Ответникът следва да бъде осъден за изпълнение на фактическото действие по плащането до размера на претендираната от К. сума.

Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2748/04.06.20г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 10321/19 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да предприеме необходимите действия и изплати на И. К. от гр. С., сумата в размер на 97,50 лева, представляваща част от главницата по предявения й изпълнителен лист от 10.07.2019 г., издаден от Административния съд София-град, 59 състав по адм. д.№ 2363/2018 година. Определя 14-дневен срок за изпълнение на действието по плащане на сумата от 97,50 лева, считано от влизане в сила на настоящото решение. Решението е окончателно.