Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. К. в качеството на ЕТ „Климатет-С. К.” – с Мокрище, О. П. с посочен съдебен адрес в гр. П. срещу решение № 224/30.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2711/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 131200706/21.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 897/24.07.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП за определените на едноличния търговец задължения по ЗДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 464,80 лв. по фактури, издадени от „С. М.” ЕООД, „Т. П.” ЕООД и „Импулс БГ” ЕООД за данъчни периоди през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и в резултат на неправилно издадено ДКИ № 4/24.01.2007 г. към фактура № 177/16.10.2006 г., ведно с прилежащите лихви в общ размер от 11 637,39 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т.3 АПК. Задължение на настоящата касационна инстанция по чл. 218 АПК е да извърши проверка за спазването и на материалния закон. Касаторът е изложил доводи, че той не може да въздейства на доставчиците и да носи вина, че не са намерени при извършените насрещни проверки. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на...