Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал.6 ДОПК. Образувано е по две

касационни жалби: на директора дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. В. и на "Е"ЕООД:

Тя се отнася до частта от решението, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 3283/12.ХІІ.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД Варна, потвърден с Решение № 1363/10.ІІ.2006 г. на директор ОУИ Варна при ЦУ на НАП, а това е частта за ползвания ДК от дружеството в общ размер на 138,85 лв. за данъчни периоди м. 08, 09, 10.2004 г. и м. 08.2005 г. по ДФ, издадени от посочените три дружества и с изчерпателно посочен предмет на доставките по тях. По отношение на тези доставки ВОС е приел, че изводът на данъчните органи, че закупените стоки /ютия и преса за коса, апарат за кръвно налягане, чук за месо, дамски чехли, видео касета, батерии, препарати и др. подобни/ не са използвани за извършване на облагаеми доставки и не обслужват основната дейност на дружеството, съгл. изискването на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС е правилен правен извод.

Приел е, че само по себе си счетоводното отразяване на ф-рите по различни счетоводни сметки на дружеството-жалбоподател не обуславя извод, че записванията са извършени в съответствие със ЗСч, а още по-малко, че е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС, поради което и не е налице право на приспадане на ДК за получателя.

Този извод на ВОС е законосъобразен и решението и в тази част също е правилно. В тежест на жалбоподателя в случая е било да докаже, че закупените по процесните ф-ри разнообразни стоки /безспорно извън неговия предмет на дейност/ се използват или ще се използват за извършване на облагаеми доставки, което той не е сторил, както е приел и ВОС, поради което и изводът му, че не е...