Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Т. М., от гр. С. против решение № 286 / 17.01.2012 г. по адм. дело № 10536 / 2011 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и чл. 16, ал.2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че със заповед № ЗСУ 228 / 18.10.2011 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин е настанил М. Т. М. в ЦВН”С. Д.”, ж. к. „Люлин” за срок от 18.10.2011 г. до 31.12.2011 г. като са съобразени обстоятелствата, че лицето е бездомно, няма роднини, които да го подкрепят и доходът му е недостатъчен да ползва жилище под наем.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че центровете за временно настаняване във всички случаи предоставят краткосрочна социална услуга, която има еднократен характер в рамките на календарната година. Решението е правилно.

Съгласно §1, ал.1, т.23 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) „център за временно настаняване е комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. С разпоредбата на §1, т.46 от същия нормативен акт е уточнено, че краткосрочни са услугите, предоставяни до 3 месеца.

Правилно съдът е тълкувал и приложил материалния закон, приемайки, че за 2011 г. на жалбоподателя е определен максимално дългия срок за ползване на социалните услуги(до края на календарната година). Потребността и необходимостта от допълнително настаняване са следвало да бъдат реализирани в рамките на ново административно производство за следващата календарна година, за което срока в посочения център не би могъл да бъде по-голям от три месеца.

Атакуваният административен акт е надлежно мотивиран с конкретно изложени фактически и правни основания за издаването му и като е приел същото административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

Социалните услуги са предоставени въз основа на индивидуална оценка на потребностите и съобразно желанието и личния избор на лицето при нормативно лимитираните възможности.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 / 17.01.2012 г. по адм. дело № 10536 / 2011 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Т. Т. Т.Т.