О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4107

гр.София,

14.12.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. №4558 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Обжалвано е решение № 3015 от 02.11.2022 г. по гр. д. № 5879/2021 г. на ГС София с което частично са уважени искове с правно основание по чл.261, чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, и иска по чл. 264 КТ.

Жалбоподателят Н. С. Н., чрез процесуалния си представител поддържа доводи за допустимост на касационното производство и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът „Имо - Реал“ ЕООД чрез процесуалния си представител излагат съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 09.06.2017 г. на РС - София по гр. д.№ 20943/2013 г. частично, е осъдил „Имо - Реал“ ЕООД да заплати на Н. Н. на основание чл.262, ал. 1, т. 4 КТ сумата от 4 699, 67 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 14.12.2010г. до 19.10.2012 г., на основание чл. 261 КТ сумата от 449, 75 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода от 14.12.2010 г. до 19.10.2012 г., на основание чл. 264 КТ сумата от 315, 13лв., допълнително трудово възнаграждение за положен труд в официални празници в периода от 14.12.2010 год. до 19.10.2012 год., ведно със законната лихва върху всички главници от 16.05.2013 г. до погасяване на вземанията, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 934, 27 лв. (вместо правилното 795, 88 лв., при допусната техническа грешка), сбор от дължимите обезщетения за забавено изпълнение върху уважените размери на главниците по исковете с правно основание чл. 261 КТ, чл. 262 КТ и чл. 264 КТ за периода от 01.02.2011 г. до 01.12.2012 г.

С въззивното решение като е потвърдено решение от 09.06.2017 г. на РС - София по гр. д.№ 20943/2013 г., частично е отхвърлен искът по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ - за разликата до пълния предявен размер от 12 800 лв., искът по чл. 261 КТ за разликата до пълния предявен размер от 476 лв., а искът по чл. 264 КТ за разликата до пълния предявен размер от 3 174 лв. С въззивното решение е потвърдено и допълнително решение № 20038251 от 10.02.2021 г. по гр. д. № 20943/2013 г., с което са оставени без уважение молбите на ищеца Н. Н. за допълване на основното решение по реда на чл. 250 ГПК, както и за изменение на решението на първостепенния съд в частта по разноските - по чл. 248 ГПК.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК касационната жалба на Н. Н. следва да се остави без разглеждане по отношение на въззивното решение в частта му, с която са разгледани искове с правно основание чл. 261 КТ и по чл. 264 КТ с оглед цената им.

Настоящата инстанция следва да се произнесе само по отношение допустимостта на касационното обжалване относно произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ за сумата над 4 699, 67 лв до 12 800 лв лв., представляваща възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд в периода от 14.12.2010 г. до 19.10.2012 г..

Установено е по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, действащо през процесния период, като трудовото правоотношение е възникнало по трудов договор № 10018/13.12.2010 г., по което ищецът е заемал длъжността „работник, паркинг“. Според трудовият договор работното време на ищеца е 8 часа, седмично 40 часа. С подписване на допълнителното споразумение от 01.01.2011 г., страните са изменили размера на трудовото възнаграждение и работното време, като са уговорили, че същото ще се изчислява сумарно - т. 6 от споразумението. Страните са уговорили двусменен режим на работа - дневна и нощна смяна по 12 часа при пълно работно време - раздел V, т. 5. 2 от приетата по делото длъжностна характеристика

Констатирано е, че през периода на действие на правоотношението, ищецът е изпълнявал трудовите си задължения по график с определено времетраене от 24 часа в работни дни, в с ъбота и неделя, през нощта и през официалните празници, със знанието и безпротивопоставянето на работодателя. Съдът е приел, че по отношение полагането на нощен труд в жалбата не са изложени конкретни съображения от ответника, но полагането на такъв труд също е установено от съвкупната преценка на гласните и писмени доказателства, поради което е прието, че главните искове са доказани по своето основание.

По отношение на размер на дължимото въззивният съд се е позовал на заключението на вещото лице по основната съдебно – счетоводна експертиза, в която е вещото лице е посочил какви суми за извънреден, нощен и труд през официалните празници не са изплатени на ищеца, като са съобразени ведомостите за заплати, Правилника за вътрешния трудов ред, касовите книги на паркинга, с отбелязаните дежурства на ищеца, както и обстоятелството, че с допълнително споразумение № 69/01.11.2011 г. към трудовия му договор е уговорено сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 КТ. В експертизата вещото лице е констатирало, че в периода 15.12.2010 г. – 30.10.2012 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 12 139, 42лв., като за същият период той е дал 177 бр. дежурства. Констатирано е, че при работа на 24 часови смени отработените часове възлизат на 4 248 часа. От тях 2 832 часа за дневни и 1 416 часа нощни, при ставка 0, 25 лв./час за нощен труд. По делото е била назначена и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице е посочило, какъв е размера на дължимото възнаграждение за извънреден, нощен труд общо за периода, но според съда в експертизата не е отчетен размера на изплатените трудови възнаграджения, поради което съдът е приел, че то не следва да се съобразява.

Съдът е възприел изцяло основното заключение, в което е констатирано, че за положен 888 часа извънреден труд през процесния период 14.12.2010 г. - 19.10.2012 г., при сумарно изчисляване на работното време, е останало неизплатено възнаграждение в размер на 4 699, 67 лв., до който размер е бил уважен и предявения от ищеца иск по чл. 262, ал.1, т.4 КТ.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: , за задължението на съда да изложи собствени мотиви и да прецени всички доказателства по делото-чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК, относно задължението на съда да оцени всички новонастъпили факти иотносно задължението на работника по чл.150 и по чл.262 КТ за заплащане възнаграждение за извънреден труд. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 и по ал.2, предл. последно ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените основания. В практиката на ВКС, изразена и в решение от 27.03.2012 г. гр. дело № 405/2011, ІV го. На ВКС при подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. Приема се, че при сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Посочва се, че по този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане и когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. Прима се също така, че положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Приема се също така че, в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски и е въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото е установяването или не на положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи. В практиката застъпена и в решение от 24.06.2011 г., по гр. д. № 1625/2010 г., III - г. о на ВКС, се приема, че принципът, установен с Кодекса на труда е положеният извънреден труд да се заплаща с установено по императивен начин диференцирано заплащане съгласно разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ. За положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд.

В случая въззивният съд като е съобразил и обсъдил събраните в производството доказателства е приел, че исковете са доказани по основание, а по отношение установяването на точния размер, в който трябва да се уважат е кредитирал заключението на счетоводната, при извършена най-подробна и задълбочена проверка на наличните данни и пълно съобразяване с практиката на ВКС.

Така установената практика не е неправилна поради което не следвада се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК за да бъде коригирана същата.

Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на обжалваното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на ВКС, във връзка с предпоставките за заплащане на положения от работника извънреден труд, т. е. извън установеното за него работно време. Не е налице и явна необоснованост на мотивите на решението, в нарушение на правилата на формалната логика при тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон или нарушаване на императивна правна норма, нито законът е приложен в неговия обратен смисъл.

С оглед разпоредбата на чл.78 и чл.80 ГПК на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за реално направени такива.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3015 от 02.11.2022 г. по гр. д. № 5879/2021 г. на ГС – София в частта му, с която е отхвърлен иск по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ за сумата над 4 699, 67 лв до 12 800 лв лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. С. Н. срещу същото решение в частта му, с която частично са отхвърлени искове с правно основание чл. 261 КТ и чл. 264, ал. 1, т. 1 КТ.

Определението в частта му с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: