№ 2915

гр. София, 13.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4566 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. И., чрез адв. Я. Д. от САК, срещу въззивно решение № 87 от 12.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 63/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което след отмяна на решение № 348 от 24.10.2022 г., постановено по гр. д. № 91/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе, е отхвърлен предявеният от А. А. И. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие на пътно-транспортно произшествие на 21.10.2021 г. в [населено място], причинено от неидентифицирано МПС, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя следния въпрос: „относно доказателствената сила, съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на вида на настъпилото събитие“. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 85 от 28.05.2009 г., постановено по т. д. № 768/2008 г. на II т. о., решение № 24 от 10.03.2011 г., постановено по т. д. № 444/2010 г. на I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г., постановено по т. д. № 423/2011 г. на I т. о. и решение № 98 от 25.06.2012 г., постановено по т. д. № 750/2011 г. на II т. о.

Ответната страна по жалбата Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт Нели Й., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Ищецът А. А. И. е поддържал в исковата си молба, че на 21.10.2021 г. около 18.50 часа в [населено място] на [улица]– кръстовище с [улица]е настъпило ПТП между него като пешеходец и неизвестен автомобил с неустановена марка, модел и водач. Автомобилът, нарушавайки правилата за движение по пътищата, го блъснал докато пресича от левия тротоар на [улица]към десния тротоар на [улица]. Неизвестният водач не съобразил поведението си на пътя със законово регламентираното задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и му причинил телесни увреждания. Потърсил спешна медицинска помощ в УМБАЛ „К.“ АД с оплаквания за силни болки и ограничени движения в областта на дясна коленна става и дясна глезенна става. След извършени прегледи и консултации със специалисти му била поставена диагноза „счупване на талуса и контузия на коляното“. Поставена му била гипсова имобилизация за срок от 30 дни, с указания за режим на покой и ходене с патерици. Било му отказано доброволно да се заплати обезщетение. Претендирал да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева за търпени болки и страдания.

Ответникът е оспорил предявения иск поради липса на доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпил твърдяният инцидент, както и за поведението на участниците в него, за причинна връзка между инцидента и телесните увреждания на ищеца. В условията на евентуалност е поддържал съпричиняване от страна на пострадалия и завишеност на размера на претенцията.

С първоинстанционното решение е прието за доказано наличието на противоправно и виновно поведение на неизвестен водач на МПС, както и че на 21.10.2021 г. около 18.50 часа в [населено място], по [улица], в посока от[жк]към[жк], е настъпило ПТП между неизвестен автомобил, управляван от неустановен водач, и ищецът А. И., който пресичал улицата. Счетено е, че произшествието е възникнало поради виновното поведение на водача на неизвестното МПС, който можел технически да предотврати ПТП-то и при управлението на МПС е нарушил вмененото му в чл. 20 ЗДвП задължение.

Тези изводи не са споделени от въззивната инстанция. Според последната, за да се уважи предявеният иск срещу Гаранционен фонд следва да се установи настъпване на ПТП на територията на РБ, от неустановено МПС с неустановен водач и от него да са настъпили вреди от телесни увреждания или смърт; неустановеният водач да е причинил увреждането на пострадалото лице деликтно чрез ПТП, да са настъпили посочените вреди, които са в причинна връзка с този деликт.

За да счете иска за неоснователен, въззивният съд е приел след анализ на доказателствата, че ищецът, носещ доказателствената тежест в процеса, не се е справил с тази задача. Намерил е, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба. За да обоснове този си извод е посочил, че показанията на св. А. И. – баща на ищеца, не са от естество да установят настъпването на инцидента и механизма на последния, дали действително е настъпило ПТП и налице ли е противоправно поведение на водач на МПС, тъй като свидетелят не е очевидец и е пресъздал пред съда само това, което му е разказано от неговия син. Приел е също, че и от изготвения констативен протокол за ПТП от 21.10.2021 г. също не може да се установи причината за настъпване на произшествието, доколкото в същия е записано само името на ищеца като участник в ПТП, а на обстоятелства и причини за ПТП е посочено: „изясняват се“. Отчел е, че ищецът като пострадал в твърдяното от него ПТП, поддържа твърдения, които не могат да се определят като беззпристрастни, както и, че липсват други доказателства, които да подкрепят изложеното в исковата молба. Изложил е и съображения, че заключението на САТЕ не е дадено въз основа на технически проучвания, а въз основа на данни за твърдяното произшествие, снети единствено от самия пострадал и неговия баща; че съобразно общите данни, с които е работило вещото лице – за атмосферни условия, температура, и след оглед на процесното кръстовище, същото е посочило, че няма информация за скоростта и движението на пешеходеца, поради което излага варианти на последните при бавен, спокоен и бърз ход; че е направено заключение, че: техническа причина за произшествието е пресичането на траекториите на движение на неустановения автомобил и пострадалия пешеходец, в района на произшествието в един и същ момент; предвид посоченото място на произшествието, съобразно геометричните му характеристики и завоя след него, скоростта на автомобила е била не по-голяма от 30 до 40 км. ч.; налице са възможности за предотвратяване на произшествието както от неизвестния водач на автомобила, така и от пострадалия пешеходец. Във връзка с горното е обобщил, че съдебно-техническата експертиза по делото не доказва нито настъпването на ПТП, нито причините за същото, нито виновно противоправно поведение на водач на МПС.

Въззивният съд е анализирал и заключението на съдебно-медицинската експертиза и е обосновал извод, че тя също не установява, че получените от пострадалото лице увреждания са причинени в резултат на ПТП. Съобразил е, че вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, е посочило, че съгласно представената медицинска документация ищецът е получил следните увреждания: счупване на латералния туберкул на задния израстък на дясна скочна кост. Намерил е, че от представения към исковата молба лист за преглед на пациент от 21.10.2021 г., както и от изрично посоченото в заключението на в. л. д-р М., в представената по делото медицинска документация при извършения преглед, не са установени травматични увреждания, които да са специфични или характерни за блъскане на пешеходец от автомобил, т. е. че не са налице обективни данни, от които да се съди дали се е осъществило съприкосновение между ищеца и лек автомобил. Посоченото счупване на латералния туберкул на задния израстък на дясна скочна кост не може да се получи от директен удар в дясна глезенна става, а това положение на ходилото е възможно да възникне в редица случаи, включително при падане от собствен ръст със и без придадена инерция от съприкосновение с автомобил.

Въззивният съд е намерил, че установената по делото фактическа обстановка не доказва противоправно поведение /деяние/ на водач на неидентифицирано превозно средство, което да е станало причина за ПТП, както е приела първата инстанция, съобразявайки единствено като източник на информация за това неидентифицирано МПС твърденията на ищеца в исковата молба, а като доказателствено средство – показанията на неговия баща като свидетел, който не е очевидец, а пресъздава казаното от сина си. За неправилен е приел изводът на първоинстанционния съд, че тези показания са достатъчни да установят по категоричен начин, че причината за катастрофата са противоправни действия на водач на неидентифицирано МПС, тъй като не се подкрепят от никое друго доказателство по делото, а от друга страна са дадени от лице, което не е безпристрастно и обективно, с оглед връзката му с ищеца и очевидния интерес да се постанови решение в негова полза.

В допълнение е посочил, че няма очевидци на ПТП-то, образуваното месеци след датата на произшествието досъдебно производство е спряно, не е налице приключило наказателно производство, което да е установило със задължителност за гражданския съд дали е извършено деяние, противоправност и виновност на дееца. При недоказаност на настъпилото ПТП и на причинна връзка между последното и настъпилите телесни увреждания на пострадалия, въззивният съд е приел, че исковата претенция по чл. 558, ал. 5 вр. чл. 519, ал. 1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Поставеният от касатора в изложението въпрос обуславя решаващите изводи на съда, но не е налице твърдяното от последния допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд в съответствие с трайно установената съдебна практика, в това число и представената от касатора, е приел, че протоколът за ПТП в частта, в която отразява извършените от и пред длъжностното лице изявления, съставен в кръга на службата му по установените ред и форма, е официален документ с материална доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК/, поради което и е счел за установени отразените обстоятелства на местопроизшествието относно дата, час, място и наличието на ранен човек . Доколкото обаче съставителят на протокола не е присъствал на самото произшествие и не е възприел лично начина на извършването му, при липсата на очевидци, при данни за участие на неустановено МПС само по информация от пострадалрия и при условие, че относно механизма съдържанието на протокола се свежда до отбелязаното „изяснява се“, то според съда, документът в частта относно учстниците, механизма и причините за произшествието няма характер на официален свидетелстващ такъв и не обвързва съда с отразеното в него. Ето защо съдът се е позовал за изясняването на последните на останалите събрани по делото доказателства и след анализа им е формирал крайните си фактически и правни изводи. В този смисъл не се установява твърдяното от касатора противоречие в правното разрешение по поставения въпрос.

Следва да се посочи, че въпросът на касатора е привързан към оплакванията му за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен анализ на събраните доказателства. Доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът доколко анализът на доказателствата и направените фактически и правни изводи са пълни, обосновани и правилни е ирелевантен за производството по чл. 288 ГПК. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане на касационно обжалване /чл. 280 ГПК/ са различни от основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/ и както се посочи по-горе правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите такива за настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото производство, опредено съгласно чл. 37 от Закона за правна помощ, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 87 от 12.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 63/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т..

ОСЪЖДА А. А. И., с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място], [улица], да заплати на Гаранционен фонд с адрес в гр. София, ул. граф Игнатиев 2, сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: