ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 60519София, 28.09.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1257 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца М. Б. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу „А. България“ АД искове по чл. 74 ТЗ, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът приел следното.

Въззивният съд е приел, че ищецът е акционер в ответното дружество, както и че на Общо събрание на акционерите, състояло се на 15.01.2018 г. са били взети оспорените с исковете решения за прекратяване на дружеството и започване на ликвидация със срок от осем месеца, за назначаване на ликвидатор и за възлагане на последния да извърши необходимото за вписване в търговския регистър и за съставяне на начален баланс.

Въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания съдът е приел за установено, че покана за общото събрание, съдържаща дневния ред, до ищеца е била изпратена на 13.12.2017 г. и е била получена от разпитания свидетел (служител в управлявано от ищеца дружество) на 19.12.2017 г. Също във връзка с поканата е установил въз основа на заключението на техническата експертиза, че същата покана е била изпратена и по електронна поща също на 13.12.2017 г.

Установил е освен това, че във връзка с точка, допълнително включена в дневния ред по искане на ищеца съгласно чл. 223а ТЗ, и съобразно това искане на ищеца са били предоставени поисканите оборотна ведомост за 2017 г., счетоводна справка за външни услуги и Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 1257/2020 г., стр. 5/5

справка за възнаграждения, платени на членовете на УС и НС, а именно на 11.01.2018 г. по електронен път и на 12.01.2018 г. по пощата.

Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че не са налице изтъкнатите от ищеца основания за отмяна на оспорените решения.

Приел е, че срокът за свикване на общото събрание по чл. 223 ТЗ тече от момента на изпращане, а не на получаване на поканата, и че същият е бил спазен с оглед установената дата на изпращане.

По твърдяното нарушение на правото на информация е приел, че такова може да бъде налице само, когато поисканите материали са необходими за формиране на волята на акционера при гласуването в общото събрание, докато в разглеждания случай изготвената на 09.01.2018 г. справка за външни услуги не е била необходима за обсъждане на общото финансово състояние на дружеството, тъй като обобщените данни за стопанските операции през 2017 г. се съдържат в предоставената оборотна ведомост, съставена на 04.01.2018 г. По отношение на последната съдът е посочил, че оспорването на датата на съставянето е несвоевременно, едва с въззивната жалба.

По твърдяното нарушение на императивни разпоредби на ЗС и ЗНФО, изразяващо се в приемането на решенията за прекратяване и ликвидация, без към този момент да е бил съставен годишният финансов отчет за 2017 г. и без да е бил извършен независим финансов одит, въззивният съд е приел, че макар и съответните разпоредби относно задълженията за счетоводно приключване и извършване на одит да са императивни, то не е налице законоустановено изискване извършването на такива да е предпоставка за вземане на решенията за прекратяване на дружеството и за ликвидация, като последните не са пречка за изпълнението на тези задължения.

Допускане на касационно обжалване се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се, че в противоречие с цитирана практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

- длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за преценка незаконосъобразността на оспорени решения на общо събрание с иск по чл. 74 ТЗ, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи във въззивната жалба;

- може ли да бъде прието за редовно свикването на общо събрание чрез покана, връчена на акционер, ако от пощенската пратка при връчването не е видно, че същата съдържа покана, както и какво е съдържанието на поканата.

Значимостта на първия въпрос аргументира с твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи във въззивната жалба на ищеца, а именно за нарушаване на императивните разпоредби на чл. 37-38 ЗС, ЗНФО и МСС 37.

По този въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не се явява обуславящ правните изводи на въззивния съд, доколкото не отговаря на мотивите на съда изложеното, че същият не се е произнесъл по доводите за нарушаване на посочените императивни разпоредби. Тези доводи въззивният съд е обсъдил и намерил за неоснователни по съображението, че спазването им не е условие за законосъобразност на оспорените решения.

Като несъответен на мотивите на въззивния съд и вторият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че връчването е редовно и при недоказаност съответната пощенска пратка да е съдържала покана за събранието, а е основал решаващия си правен извод върху приетия за установен факт, че с процесната пощенска пратка е била изпратена именно поканата за общото събрание на 15.01.2018 г.

По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

- когато българско акционерно дружество се явява дъщерно на дружество на страна членка на ЕС длъжно ли е това дружество да изготви годишен финансов отчет за целите на консолидацията в рамките на икономическата група с оглед чл. 37, ал. 3 ЗС, ЗНФО и чл. 3 и чл. 13 МСС, независимо дали може да бъде квалифицирано като микропредприятие или не по смисъла на ЗС;

- с оглед императивния характер на същите разпоредби допустимо ли е да се прави изключение за предприятия, които могат да бъдат квалифицирани като микропредприятия по смисъла на ЗС, като се отчете, че едновременно с това те са част от икономическата група;

- може ли българско акционерно дружество да бъде квалифицирано като микропредприятие по смисъла на § 1, т. 30 ЗС в случай, че през отчетния период е признало приход съгласно ЗС и приложимите счетоводни стандарти и е осъществило покупка на услуги за целите на дейността си;

- допустимо ли е в исковото производство по чл. 74 ТЗ да се твърди, че търговско дружество не е осъществявало дейност през отчетния период, без да е декларирало това обстоятелство в декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗС, публикувана в срок до 31 март на следващата година в търговския регистър.

Твърди се, че по тези въпроси липсва практика на ВКС, поради което разглеждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в частност относно критериите за преценка на противоречието с повелителни разпоредби на закона (конкретно чл. 74 ТЗ) с оглед бъдещото развитие и уеднаквяване на съдебната практика относно тези критерии, когато те се съдържат в ЗС, ЗНФО и Директива 2013/34/ЕС.

Както е посочено по-горе, във връзка с това основание за незаконосъобразност на решенията на ОС въззивният съд е изложил решаващото правно съображение, че не е налице законоустановено изискване съставянето на ГФО и извършването на одит да са предпоставка за вземане на решенията за прекратяване на дружеството и за ликвидация.

С оглед на това въпросите за наличието, респ. липсата, на дейност преди вземането на решенията за прекратяване и ликвидация, кои предприятия са микропредприятия по смисъла на ЗС имат задължения за съставяне на ГФО и за одит, не са обсъждани от въззивния съд, не са поставени в основата на решаващите му правни изводи, т. е. не са обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и следователно не отговарят на общото изискване за допускане на касационно обжалване.

Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

Относно последния формулиран в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос при искане за отмяна на няколко решения, взети на едно общо събрание, налице ли е обективно съединяване на искове следва да се посочи, че същият е поставен във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта за разноските, с която съдът е определил обема на отговорността за разноски на база предпоставката, че са предявени три самостоятелни иска, а не един общ иск.

В тази част въззивното решение не подлежи на самостоятелно обжалване. Изложените от жалбоподателя оплаквания и съответното им искане за отмяна в тази част представляват молба по чл. 248 ГПК, по която следва да се произнесе въззивният съд.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят дължи на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 2347,20 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 79/09.01.2020 г. по т. д. № 2691/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда М. М. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес Адв. Д. „Т., Т. и съдружници“, [населено място], [улица], вх. № В, да заплати на „А. България“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 2347,20 лв.

Връща делото на Софийски апелативен съд за произнасяне в съдържащото се в касационната жалба искане по чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: