О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60326

гр. София, 27.09.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 3032 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 321595/28.05.2021 г. на В. М. К., чрез адв. Й. Щ., срещу въззивно определение № 267636/23.04.2021 г., постановено по възз. ч.гр. д. № 4733/ 2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20046386/18.02.2021 г. по гр. д. № 2877/2020 г. на Софийския районен съд. С последното е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 53451/2020 г. на Софийски районен съд.

В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следния въпрос: когато някои от исковете вече са предявени и не могат да се предявяват повторно предвид разпоредбата на чл. 126 ГПК, може ли да се счита, че е налице първоначално съединяване на исковете по реда на чл. 210 ГПК, ако в последваща искова молба наред с новопредявените искове се иска присъединяване на други претенции.

Ответникът по жалбата – Министерство на външните работи на РБ, представляван от юрисконсулт Л. Д., в писмен отговор изразява становище за недопустимост и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. М. К. срещу Посолството на РБългария в Р. Г. като структурно звено на Министерство на външните работи на РБ и срещу Министерството на външните работи на РБ, с която са предявени искове, както следва: за заплащане на сумата 4 500 евро, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 15.04.2013 г. до 31.12.2018 г., заедно с обезщетение за забава в размер на сумата 1 600 евро за времето от датата на падежа за плащане на всяко месечно възнаграждение до датата на предявяване на иска; за заплащане на сумата 1 620 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013, 2014, 2015 и 2016 година и обезщетение за забава в размер на сумата 420 евро - за периода от датата на прекратяване на съответния договор до датата на предявяване на иска; за заплащане на сумата 8 900 евро, представляваща заплатени наеми за ползване на ведомствено жилище за периода от м.04.2013 г. до м.01.2017 г. вкл., заедно със сумата 3 000 евро - обезщетение за забава от датата на внасяне/удържане на съответната сума за наем, до датата на предявяване на иска, а за внесената гаранция - до датата на нейното връщане. В условията на евентуалност са предявени искове за сумата 8 900 евро, представляваща обезщетение за заплатени наеми за ползване на ведомствено жилище за периода от м.04.2013 г. до м.01.2017 г., претендирани на основание непозволено увреждане или като сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил.

Установява се, че ищецът е депозирал искова молба пред Софийския районен съд с искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено между него и Министерство на външните работи на РБ, че граждански договори от 15.04.2013 г., от 06.01.2014 г., от 19.12.2014 г., от 27.04.2015 г., от 22.12.2015 г., от 05.01.2017 г. и договор за работа от 09.01.2015 г. представляват трудови договори, по силата на които ищецът е заемал през процесния период по трудово правоотношение с ответника длъжността „шофьор на посланика“, по която е образувано гр. д. № 53451/2020 г. по описа на Софийския районен съд. Съдът е приел, че исковете, предмет на гр. д. № 2877/2020 г. по описа на СРС са обусловени от изхода на спора по исковете, предмет на производството по гр. д. № 53451/2020 г. на СРС, поради което са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по обусловеното дело до приключването на гр. д. № 53451/2020 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт. В допълнение е посочено, че при постановяване на съдебния акт за спиране на производството е взето предвид и искането на ищеца за присъединяване на гр. д. № 53451/2020 г. по описа на СРС към настоящото дело на основание чл.213 ГПК. В случая първоинстанционният съд е приел, че съвместното разглеждане на двете дела ще бъде изключително затруднено с оглед и възраженията за неподведомственост на спора на българския съд, поради което не следва да прилага разпоредбата на чл. 213 ГПК. Въззивният съд е посочил, че приложението на чл. 213 ПГК е изцяло в правомощията на първоинстанционния съд и не подлежи на инстанционнен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал.1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

При изложените от въззивната инстанция решаващи мотиви, сочените предпоставки за допускане на касационния контрол не се установяват. Формулираният в изложението въпрос няма претендираното от касатора значение, защото не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В случая решаващият съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между делата, тъй като изходът на гражданския спор по предявените установителни искове за наличие на трудово правоотношение между страните е обуславящ за спора относно претендираните от ищеца дължими трудови възнаграждения и обезщетения по КТ. С оглед това е посочено, че висящото пред съда производство по гр. д. № 53451/2020 г. по описа на Софийския районен съд е основание за спиране на обусловеното производство на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. В контекста на оплакванията и доводите, с които е аргументиран въпроса на касатора, предполага в настоящото производство ВКС да се произнесе по законосъобразността на отказа на първоинстанционния съд да съедини за общо разглеждане производствата по гр. д. № 53451/2020 г. и по гр. д. № 2877/2020 г. на СРС, което е извън предмета на настоящия спор и не подлежи на инстанционен контрол. Поради това, не са налице основания за селектирането на частната касационна жалба.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 267636 от 23.04.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 4733/2021 г. по описа на Софийския градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.