№ 3523
София, 09.07.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Марагрита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4646/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 7130 от 24.08.2023 г., подадена от А. Г. Г., действащ чрез пълномощника си адв. Д. К., срещу решение № 212 от 26.07.2023 г. по в. гр. д № 134/2023 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено в цялост решение № 260000 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 21/2020 г. на Димитровградския районен съд за осъждане на касатора на основание чл. 109 ЗС да извърши подробно описани заместими действия и за отхвърляне на предявените от него насрещни искове по чл. 109 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС.
Жалбоподателят обжалва изцяло въззивното решение, както в частта относно уважения първоначален и отхвърления насрещен негаторни искове, така и в частта относно отхвърления иск за разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., приема, че така подадената касационна жалба е процесуално недопустима в частта, касаеща иска по чл. 32, ал. 2 ЗС и въззивното решение в тази част е влязло в сила. Съобразно императивното правило, залегнало в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Макар касаторът действително да се е позовал на противоречие с налична съдебна практика на ВКС по искове с такъв предмет, настоящият състав съобрази, че тази практика е формирана преди редакцията на ГПК от 2015 г., която изрично въведе необжалваемост на този тип дела по спорна съдебна администрация. С оглед изложеното, касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част относно негаторните искове по чл. 109 ЗС, в касационната жалба и уточняваща към нея молба, касаторът релевира доводи за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава съображения, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: собственикът на имота ли е пасивно легитимиран да отговаря по негаторен иск, ако е безспорно, че трето лице е нарушило правата на другия собственик, и съответно - как следва да постъпи съдът в тази хипотеза. Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Не се позовава на противоречие с конкретна практика на ВКС.
Ответниците по касация - Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В. изразяват становище за частична недопустимост и за неоснователност на жалбата. Излагат подробни съображения в посока, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационна проверка.
За да се произнесе по наличието или отсъстието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, I-во г. o., съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В., с която е предявен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника А. Г. Г. да извърши следните заместими действия: 1/ да премахне трайно прикрепено метално пано от южната страна на метална ажурна ограда (между точките 1 и 2 на скицата, приложена към исковата молба), изградена в ПИ [№] по КККР на [населено място], с адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ по КК 402 кв. м., 2/ да осигури достъп на ищците за ползване на пътека от бетонни плочки, намираща се в същия имот, по източната дължина на къщата до входната врата на имота на [улица], 3/ да предаде на ищците ключ от входната врата на имота на [улица], и 4/ да премахне бетонни строителни блокчета, поставени плътно до страничната врата на сграда [№].
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещен негаторен иск за осъждане на първоначалните ищци: 1/ да премахнат металната ограда между т. А и т. Б (т. 1 и т. 2) на скицата 2/ да дадат достъп до северната част на терена, в която били разположени общи ел. табло и ВиК инсталация, или 3/ да предоставят ключ от вратата, поставена върху тази ограда, и 4/ да премахнат врата от южната част на къщата, сграда № 4 и тераса на северната страна на къщата; предявил е и иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването.
От фактическа страна по делото пред първоинстанционния съд е установено, че ищецът Ж. М. В. и ответникът А. Г. Г. са съсобственици на ПИ [№] с площ от 402 кв. м., при квоти съответно 158/388 ид. ч. за ищеца и 230/388 ид. ч. за ответника. Другите двама ищци М. Т. В. и М. С. В. са носители на вещното право на ползване върху имота съобразно н. а. № 65, том 2, рег. № 2372, дело № 248 от 2019 г.
Преди придобиване на имота от страните, на 24.08.1988 г. между техните праводатели е сключен договор за разпределяне на ползването, в който са постигнати уговорки за групирането и начина на използване на съсобствената площ.
Пред първостепенния съд са събрани значителен обем писмени доказателствени средства и са разпитани четирима свидетели.
Свидетелката Д. К. - В. - съпруга на ищеца Ж. В., е установила, че спорната ограда с врата била поставена от нейния свекър М. В., за да препятства достъпа на външни лица до търговския обект, находящ се в имота. Вратата не била заключена. Впоследствие ответникът А. Г. поставил пано от южния край от тяхната страна и по този начин затворил вратата. Паното било трайно прикрепено и възпрепятствало преминаването на М. В. и съпругата му (ищцата М. В.), които преди това минавали от там за излизане към [улица], който бил и техният адрес. Вратата на [улица]се заключвала от ответника и баща му и те нямали ключ. Достъпът до имота осъществявали през сервизната улица. Терасата била от северната страна на къщата, като над нея, на втория етаж, също имало тераса. В северната част на имота имало две електрически табла, на северната страна на сграда 1, и ако А. премахнел паното, можел свободно да влезе там.
Свидетелят Т. В. - брат на Ж. В., е установил, че основният вход на имота е откъм [улица]. Вратата с оградата била поставена от баща му, паното било поставено месец след това и вече нямало достъп до централния вход на къщата. От тогава не можела да се използва и общата за страните пътека. От северната страна имало две тераси, построени една над друга. Електрическото захранване вече било отвън пред къщата, двете стари табла не се ползвали.
Свидетелят Г. Б. е установил, че металната ажурна ограда с врата била поставена след като предходната била разрушена, като и А., и баща му не са получавали ключ от вратата, както и че електрическото табло, което захранвало двата жилищни етажа, се намирало от северния край, непосредствено след оградата, но не знаел да е имало проблеми с него. Паното било поставено, за да предпазва от снега, който влизал във входа на къщата. Гаражът в крайната част на имота, до сервизната уличка, не можел да се ползва, освен за склад, тъй като имало леко стърчаща сграда и било невъзможно маневриране на автомобил. До гаража в южната част на имота били поставени строителни материали, които обаче по никакъв начин не препятствали достъпа.
Свидетелят Г. Г. - баща на А. Г., е установил ориентировъчно моментите на построяване на намиращите се в имота сгради. Установил е също, че постройка № 4 излизала извън регулацията на терена и му пречела да си вкарва колата в гаража. Откакто е била построена оградата, нямали достъп до електрическото табло. Имало проблеми и с ВиК инсталацията. Паното било поставено от него като заслон върху част от оградата, а не върху цялата.
На основание чл. 204 ГПК съдът е извършил оглед на имота, констатациите от който са обективирани в протокол от 25.03.2022 г.
Във връзка с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е приета съдебно-техническа експертиза, установяваща разположението на изградените постройки и тяхната законност - обстоятелства, имащи отношение и за разрешаване на спора по чл. 109 ЗС.
При този доказателствен материал първоинстанционният съд е уважил първоначално предявения негаторен иск с изключение на искането за премахване на бетонни строителни блокчета, поставени плътно до страничната врата на сграда [№], по съображения, че действията по поставяне на трайно прикрепеното метално пано, с което се затваряла възможността на ищците да ползват вратата и чрез нея по пътеката за общо ползване да имат достъп до [улица]съгласно разпределеното ползване от 1988 г., както и смяната на входната врата към улицата и непредоставянето на ключ от същата на ищците, пречели на последните да упражняват своето право. Достигнал е до извода, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС и е осъдил ответника да извърши посочените заместими действия.
Насрещните искове с идентична правна квалификация, предявени от А. Г., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни. По искането за премахване на металната ажурна ограда с врата е приел, че поставянето й не се отразява по никакъв начин на разпределеното ползване на имота, тъй като северната част след пътеката за общо ползване била предоставена на ищците, а освен това липсвала и категорична необходимост от предоставяне на достъп, респ. ключове за тази врата, за извършване на ел. ремонтни дейности/достъп до стар електрически предпазител/бушон, дублиращ наличните предпазители на вече новоизграденото електромерно табло, изнесено пред имота. Приел също така, че поставянето на металното пано само по себе си свидетелствало за липса на каквато и да е необходимост от такъв достъп, и то до старо ел. табло.
По отношение искането за премахване на врата от южната страна на къщата първоинстанционният съд е приел, че не се касае за неоснователно действие доколкото е налична одобрена строителна документация, а по отношение на искането за премахване на сграда № 4 - сграда № [№] с площ от 28 кв. м., е изложил съображения, че изграждането й, макар и неоснователно поради липсата на строителни книжа, не пречи на ответника да упражнява правото си на собственост, тъй като въпросната сграда била ситуирана изцяло в пределите на площта, отредена за ползване от първоначалните ищци.
По отношение на искането за премахване на тераса от северната страна на къщата важали изцяло съображенията, че липсва пречка за упражняване правото на собственост, още повече, че с премахването й ще се засегне и вторият етаж, ползван от ищеца по насрещните искове.
За да потвърди този резултат, въззивният съд изцяло е споделил фактическата обстановка и направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд и е препратил към мотивите на решението му, като е приел, че с оглед предмета на предявените негаторни искове по чл. 109 ЗС - първоначален и насрещен, спорът между страните по делото бил свързан с изследване на твърдените от страните действия, техния неоснователен характер и пречат ли тези действия на упражняването на собствените права на всеки от съсобствениците.
По първоначалния иск по чл. 109 ЗС е приел, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства и констатациите от извършения от съда оглед на имота, който намерил за обективен и безпристрастен предвид обстоятелството, че районният съд е събрал непосредствени свои впечатления, се установява, че от ищците Ж. В. и М. В. е изградена метална ажурна ограда с врата между т. 1 и т. 2/т. А и т. Б, намираща се в частта, отредена за тяхно ползване съгласно договора за разпределяне на ползването от 1988 г. Не се установявало поставените ажурна ограда и врата да представляват неоснователни действия, които да пречат на ищеца по насрещния иск А. Г. да достъпва до северната част на имота. Напротив, вратата била поставена поради необходимостта от спиране достъпа на трети за имота лица към северната му страна, когато при строежа на сграда № 7 - павилион за закуски, използвана от ищеца по насрещния иск, част от оградата на имота била премахната и достъпът на външни лица станал безпрепятствен. На южния край между същите точки, върху вратата на ажурната ограда, било поставено, трайно закрепено, метално пано с размери 1,70х1,30 м. от А. Г., което спирало възможността на ищците по първоначалния иск за преминаване през вратата на оградата и чрез нея по пътеката, отредена за общо ползване, съгласно договора от 1988 г., да имат достъп до [улица]. В тази връзка, приемайки, че действията на А. Г. са неоснователни и създават пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците Ж. В., М. В. и М. В., предявеният иск се явявал основателен и районният съд правилно го уважил, като осъдил А. Г. да премахне паното и по този начин се възстанови ползването на общата пътека и достъпът до [улица].
По насрещната искова претенция по чл. 109 ЗС и оплакванията във въззивната жалба, касаещи искането на А. Г. ответниците да премахнат врата на гараж, намираща се от южната страна на къщата, тераса и сграда № 4 - № ..., представляваща складова база, склад, от представените книжа за изградените в имота второстепенни сгради, от извършения оглед и показанията на св. Т. В. въззивният съд намерил, че същите не представляват неоснователни действия на ответниците, нито пречат да се упражнява пълноценно правото на собственост от страна на ищеца. Що се касае до сграда № 4, за която по делото няма доказателства за учредено право на строеж, не била представена документация за строеж, респ. за узаконяването й, следвало да се има предвид, че не било достатъчно строежът да е незаконен, за да се приеме, че е налице неоснователно действие, а е необходимо установяване на действие от страна на ответника, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота (в случая с постигнато съгласие по силата на договора от 1988 г.), водещо до накърняване правата на другия съсобственик. Това не се установявало по делото и не се доказвало от ищеца по насрещния иск.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че касационно обжалване на въззивното решение по предявените първоначален и насрещен негаторни искове с правна квалификация чл. 109 ЗС не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос е: собственикът на имота ли е пасивно легитимиран да отговаря по негаторен иск, ако е безспорно, че трето лице е нарушило правата на другия собственик, и съответно - как следва да постъпи съдът в тази хипотеза. Настоящият състав приема, че по поставения въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи, а съответства, предвид посоченото в мотивите към него /на стр. 6/, че защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е осъждане не само на лицето, което е извършило неоснователните действия, създаващи пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си, но и на лицето, което поддържа неоснователно създаденото състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта. Такава е и константната практика на касационната инстанция, обективирана например в решение № 81 от 20.06.2022 г. по гр. д. № 4021/2021 г. на I-во г. о., решение № 147 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 947/2011 г. на І-во г. о., решение № 1019 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 235/2008 г. на I-во г. о., решение № 63 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 3850/2021 г. на I-во г. о., решение № 11 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1796/2020 г. на I-во г. о., и др. В нея се приема, че надлежен ответник по негаторния иск е не само извършилият неоснователното действие, но и този, който поддържа създаденото от такова действие състояние. Разглежданият случай не разкрива специфика, която да налага, от една страна, необходимост от разглеждането му с цел промяна на тази практика или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а от друга - приложимият закон не се явява непълен, неясен или противоречив, поради което и въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението си касаторът не поставя други материалноправни или процесуалноправни въпроси, относими към процесуално допустимата част на касационната жалба, които биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване. В тази връзка настоящият състав съобрази, че позоваването на очевидна неправилност /чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/ обхваща единствено иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, а при прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика, поради което и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
При този изход на делото, на ответниците по касация Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В. се следват разноски в размер на 1 200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 362 от 09.10.2023 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 7130 от 24.08.2023 г. в частта й по предявения насрещен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС от А. Г. Г. срещу Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 26.07.2023 г. по в. гр. д № 134/2023г. на Хасковския окръжен съд в останалата част по предявените първоначален и насрещен искове по чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА А. Г. Г. да заплати на Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лв., представляваща разноски пред касационната инстанция.
Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването.
В останалата си част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: