2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2898
гр. София, 11.06.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4651/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ж. А. М., чрез адв. Т. М., срещу решение № 175 от 16.06.2023 г., постановено по гр. д. № 195/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което след отмяна на решение № 20 от 31.01.2023 г. на РС - Димитровград, постановено по гр. д. № 1619/2021 г. е осъден Ж. А. М. да предаде/ възстанови/ на Н. И. Л. владението на сгради, построени в ПИ с идентификатор ***, а именно *** и ****, първата от които е триетажна жилищна сграда с площ 85 кв. м., а втората с площ 22 кв. м., разположена в северната част до имотната граница на поземления имот, намиращ се в [населено място], местността „Г.“.
Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Н. И. Л., чрез адв. И. П., оспорва касационната жалба, като твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение при проверката за допустимост на касационната жалба, намира че същата е недопустима като подадена срещу решение на въззивен съд, което не подлежи на обжалване.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивните решения по иска по чл. 76 ЗС подлежат на касационно обжалване, ако цената на иска е над 5 000 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК цената на иска по чл. 76 ЗС е една четвърт от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. В случая на ищеца са дадени указания да представи удостоверение за данъчна оценка на спорните сгради, като с молба от 23.12.2021г. ищецът е уведомил съда, че се е снабдил с данъчна оценка на поземления имот, в който са изградени двете сгради, но не и за самите сгради, тъй като последните не са данъчно декларирани и е поискал съдът на основание чл.70, ал.3 ГПК да определи цената на иска. С определение №7 от 04.01.2022г. първоинстанционният съд на основание чл. 70, ал.3 от ГПК е определил цена на иска в размер на 5 000 лв. Върху тази цена на иска е определена и внесена дължимата се държавна такса за производството пред районния съд и за въззивното производство. Ответникът по иска Ж. А. М. не е повдигал въпроса за цената на иска по реда и в срока по чл.70, ал.1, изр. второ ГПК, нито пък съдът при решаване на делото на основание чл.70, ал.3 ГПК е приел, че цената на иска е различна от първоначално определената и съответно не е и постановил връщане на надвнесена държавна такса или събиране на допълнителна такава. Следователно в случая цената на иска е в размера, определен от съда с определението от 04.01.2022г. – 5 000 лв., предвид на което и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 6311 от 20.07.2023г., подадена от Ж. А. М. срещу въззивно решение № 175 от 16.06.2023 г., постановено по гр. д. № 195/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.