Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Б., гражданин на Р. С. М, чрез адв. С. срещу решение по адм. дело №12117/2019 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № O-4087/2019-07-22 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина за отказ за издаване на удостоверение за български произход. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Поискано е присъждането на разноски.

Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина в отговор на касационната жалба иска отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено поради необсъждане на всички доводи на жалбоподателя, както поради неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Заповед № О-4087/2019-07-22 на председателя на ДАБЧ, с която отказано издаване на удостоверение за български произход на В. Б., в която е прието, че въз основа на приложените документи не може да бъде направен безспорен извод, че жалбоподателят е българин, живеещ извън Р. Б, по смисъла на чл. 2 от ЗБЖИРБ (ЗАКОН ЗЗД БЪЛГАРИТЕ, Ж. И. Р БЪЛГАРИЯ) и лице от български произход по смисъла на §2, т. 1 от ДР на ЗБГ (ЗАКОН ЗЗД БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО).

Б. е подал пред ДАБЧ заявление на 04.04.2018г.,в което е посочено...