Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на прокурор при Районна прокуратура - Благоевград срещу Решение №1763 от 17.11.2020 г. на Административен съд Благоевград, постановено по административно дело №1104/2019 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля протеста на прокурор при Районна прокуратура - Благоевград срещу Заповед №1871/22.12.2016 г. на заместник кмета по икономика и финанси на О. Б, с която на основание чл. 16, ал. 3 от Наредба за изискванията към местата за настаняване в заведенията за хранене и развлечение и за реда за определяне на категория, спиране на действието и прекратяване на категорията (Наредбата), е определена категория „две звезди” на обект: кафе – аперитив „Шари”, [населено място], общ. Благоевград, стопанисван от ЕТ „Н. Ш. – Шари”.

Подателят на протеста счита обжалваното решение за нищожно, алтернативно неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК.

Твърди нищожност на съдебния акт, тъй като с диспозитива на съдебното решение, първоинстанционният съд е толерирал незачитането от страна на административния орган на свръхповелителни норми, а именно чл. 129, ал.2, б. „б” от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) (ЗТ) и чл. 18 от Наредбата.

Намира първоинстанционното решение за постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е приложил правилно посочените норми от ЗТ и Наредбата и не е съобразил, че последните са императивни. В подкрепа на доводите си сочи съдебна практика.

Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно отмяна на обжалвания административен акт.

Ответникът по касационния протест – заместник - кметът по икономика и финанси на О. Б, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационния протест по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Ответникът по касационния протест – ЕТ „Н. Ш. – Шари – С. М.”, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационния протест по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адв. А. Б. – Адвокатска колегия – Благоевград.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационния протест е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

На 01.01.2014 г. И. Ш., в качеството му на собственик на търговски обект: „Кафе-аперитив „Шари”, находящ се в [населено място], обл. Благоевград, сключва Договор за заем за послужване с ЕТ „Н. Ш. – Шари”, като предоставя обекта за безвъзмездно ползване, ведно с оборудването му, за срок от 10 години.

Обектът е категоризиран по реда на ЗТ първоначално с „една звезда“, видно от Удостоверение №478/29.10.1999 г., после с Удостоверение № 478 АВ/26.02.2008 г. и с Удостоверение № 478АВС/20.02.2009 г. получава категоризация „две звезди“.

На 05.12.2016 г. Н. Ш., като представител на ЕТ „Н. Ш. – Шари”, подава Заявление – декларация, вх.№ОС-0202Д-10, за запазване на съществуващата до момента категоризация на стопанисвания от нея търговски обект, поради изтичане на срока на валидност на удостоверението за категоризация. Към заявлението са приложени: Договор за заем за послужване от 01.01.2014 г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 15.12.2009 г. и квитанция за платена такса.

На 17.12.2016 г. е съставен Констативен протокол №17 на експертна работна група към Комисията по категоризиране на туристическите обекти, в който е отразено, че туристическият обект отговаря на задължителните изисквания за декларираната категория „две звезди”.

На 22.12.2016 г. заместник – кметът по икономика и финанси на О. Б, издава Заповед №1871, с която на основание чл.16, ал.3 от Наредбата, е определена категория „две звезди“ на туристическия обект кафе - аперитив „Шари”, за което е издадено Удостоверение № 478/22.12.2016 г.

В процесния туристически обект след 2007 г. са извършвани преустройства, въз основа на издадени строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж, като след всяко едно преустройство са издавани и удостоверения за експлоатация (Удостоверение №78/01.11.2017 г. и Удостоверение №83/23.08.2018 г.).

Н. Ш. – собственик на ЕТ „Н. Ш. – Шари” е починала на 15.05.2020 г., като е оставила за наследници: Б. Ш. и М. Ш..

На 04.06.2020 г., с Договор за покупко-продажба на търговско предприятие, Б. Ш. и М. Ш. прехвърлят собствеността на търговското предприятие ЕТ „Н. Ш. – Шари” на С. М., която осъществява дейността си под наименование ЕТ „Н. Ш. – Шари - С. М.”.

На 09.07.2020 г., със Заповед №940 на заместник – кмета по икономика и финанси на О. Б, е отразена промяната в регистъра на категоризираните обекти, относно лицето, извършващо дейност в туристическия обект.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че подаденият протест е процесуално допустим, тъй като в съответствие с чл. 149, ал. 5 АПК, искането за обявяване на нищожност на индивидуален административен акт е без ограничение във времето.

Съдът счита, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 128, т.1, б."а" ЗТ, което е безспорно между страните.

След анализ на основанията, които обосновават нищожност, респективно незаконосъобразност на административните актове, решаващият съд намира, че в случая изискванията за форма са спазени – обжалваната заповед е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа всички изискуеми за едно властническо волеизявление реквизити - сочат се конкретни фактически основания, които са впоследствие и правно обосновани.

Направеното в протеста искане за прогласяване нищожността на оспорваната заповед е аргументирано с твърдението, че същата е издадена при съществено нарушение на процедурата по категоризиране на туристическия обект, произтичащо от липсата на удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация. Съдът приема, че издаването на оспорената заповед, без посочения документ касае нейната законосъобразност и не рефлектира върху валидността й.

Въз основа на горното първоинстанционният съд отхвърля протеста и присъжда разноски с оглед изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно.

За да бъде едно съдебно решение нищожно е необходимо да е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, да е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма и да не е подписано и да не позволява да бъде изведена волята на съда. Обжалваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, а волята на съда е ясно изразена. Постановеното по делото съдебно решение, съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на чл. 172а АПК.

Поради изложеното, обжалваното съдебно решение е валидно.

В случая искането е за обявяване на заповедта за нищожна, което може да стане без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. С оглед данните по делото правилно е прието, че е пропуснат преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалването й като унищожаема.

В съответствие с материалния закон и обосновано, при съобразяване на критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните и материалноправни предпоставки за постановяването й, поради което е валиден акт. Наведените от подателя на протеста доводи за нищожност на оспорения акт, свързани с липсата на удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация, представляват основания за отмяна на акта като унищожаем. Поради подаването на протеста извън срока, тази преценка е недопустима, а цитираната от подателя на протеста съдебна практика касае различна фактическа обстановка и е неотносима към предмета на настоящия спор.

Съдът намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на основания за обявяване на заповедта за нищожна. Не се констатират такива съществени пороци при издаването й, които да се отразяват на нейната валидност.

Решаващият съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника ЕТ „Н. Ш. – Шари – С. М.” искане и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, съдът следва да осъди Прокуратурата на Р. Б – юридическото лице, в чиято структура е подателят на касационния протест, да заплати на ЕТ „Н. Ш. – Шари – С. М.”, 600 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 22.03.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1763 от 17.11.2020 г. на Административен съд Благоевград, постановено по административно дело №1104/2019 г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б, седалище и адрес гр. С., бул. Витоша №2 да заплати на ЕТ „Н. Ш. – Шари – С. М.”, [ЕИК], 600 (шестстотин) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.