Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Еуратек“ ООД, със седалище и адрес на управление град София, представлявано от управителя И. Т., подадена чрез пълномощника на дружеството адв. М. К., срещу решение № 3282 от 26.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3285/2019 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се претендира неговата отмяна.
Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София не ангажира становище по касационната жалба.
Ответникът Т. С., в съдебно заседание чрез пълномощникът си, излага становище за правилност на обжалваното решение.
Ответниците И. В. и Столична община, район „Надежда“ не ангажират становища по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на „Еуратек“ ООД срещу заповед № 18-1155/31.01.2019 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) /ЗКИР/ е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град София, одобрени със заповед № 18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК със промяна в границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1386.739, собственост на Т. С., като площта му се увеличава от 246 кв. м. на 256 кв. м. и на поземлен имот с идентификатор 68134.1386.908, собственост на „Еуратек“ ООД, като площта му се намалява съответно от 7340 кв. м. на 7330 кв. м. С допуснатото изменение на КККР на град София се заличават и сгради с идентификатори 68134.1386.739.1, 68134.1386.739.2 и 68134.1386.739.3, собственост на Столична община.
За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед уведомяването на всички, вписани в кадастралния регистър собственици на засегнатите от изменението имоти за започването на административното производство. Приел е още, че заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, като се е обосновал с неправилното отразяване в кадастралната карта на границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1386.908, които не съответстват на границите на УПИ II-908 по действащия към датата на одобряването на кадастралната карта регулационен план. Решението е правилно.
Съдебният акт е постановен при изцяло изяснена фактическа обстановка, липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обоснован от събраните по делото доказателства, като са обсъдени направените от страните възражения. Същият е постановен и при правилно приложение на материалния закон.
Безспорно е установено по делото, че изменението на КК и КР е инициирано от Т. С. – собственик на имот с идентификатор 68134.1386.739, поради допусната грешка при отразяване границите на имота й, тъй като не са съобразени с регулационните граници по действащия ПУП-ПР и представените документи за собственост. Установено е безспорно още, че границите на УПИ ІІ-908 от действащия към датата на одобряване на КК регулационен план, както и границите по действащия към момента план не съвпадат с границите на имот с идентификатор 68134.1386.908, а проектен имот с идентификатор 68134.1386.739 съответства на поземлен имот с пл. № 738, кв. 10 от частично застроителен, регулационен и кадастрален план /ЧЗРП/, одобрен с Решение № 106 по Протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичен общински съвет. От заключението на приетата по делото без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че отреденият терен за УПИ ІІ-908, кв. 10, м. „НПЗ – Орион и съседни жилищни територии – север“ от действащите към датата на одобряване на КК и към настоящия момент планове, не включва площта, засегната от настоящето изменение на КК, одобрено с обжалваната заповед, а промяната в границата на съществуващите обекти съответства на представените документи за собственост на имота, нанесен с идентификатор 68134.1386.739 в КК.
При тези данни правилен е изводът на съда, че допуснатото с обжалваната заповед изменение на КККР на град София е законосъобразно.
Заповедта е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във вр. с чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР на недвижимите имоти. Легална дефиниция за „непълноти или грешки“ се съдържа в § 1, т. 16 ДР ЗКИР, според която норма това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаването му по съдебен ред. В случая правилно и обосновано съдът е приел, че е налице грешка при одобряване на КК досежно имоти с идентификатори 68134.1386.739 и 68134.1386.908, като същата законосъобразно е отстранена с издаването на процесната заповед и нанасянето на имот с идентификатор 68134.1386.739, съгласно представената скица-проект и документи за собственост.
Правилно и обосновано е приетото от съда, а и от административния орган, че в случая не са налице данни, обуславящи извод за спор за материално право досежно границите и площта на новонанесените имоти, който да е пречка да бъде допуснато изменение на КК. Това е така, тъй като границите между имот пл. № 738 и парцел ІІ-908 не се застъпват, а поземлен имот с идентификатор 68134.1386.908 е отразен с грешни граници и по-голяма площ, отколкото е описан в документите за собственост, представени от дружеството. Този извод на съда се потвърждава отново и от даденото заключение на вещото лице, според което по действащите планове имотът на касатора не включва площта, засегната от допуснатото със заповедта изменение на КККР. При липса на документи, удостоверяващи собственост на касатора за имота в претендираните от него граници и площ, не се формира спор за материално право спрямо него по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който би представлявал пречка за одобряване на исканото изменение на кадастралната карта.
Твърдението на касатора, относно различното положение на границата между двата имота по стари регулационни планове, дори и да се приеме за основателно, за което не се представят доказателства, не може да доведе до различен изход на спора, тъй като въпреки увеличението на площта на парцел IV в кв. 1 по регулацията от 1979 г., границата му отново не се застъпва и дори не граничи с имот с пл. № 738,понастоящем собственост на заявителя в административното производство.
С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК ще следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се дължат, тъй като от ответниците не са заявени надлежно претенции в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3282 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 3285/2019 г. по описа на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.