Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Анибал СЕ“ ЕООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Р., [улица] срещу Решение № 896 от 09.11.2020 г. по адм. дело № 869/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-14-1584 от 16.07.2020 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) - Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) - спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) до отстраняване на нарушението, но за срок не повече от 12 месеца.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответникът – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пазарджик, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Анибал СЕ“ ЕООД срещу Заповед № РД-14-1584 от 16.07.2020 г. на началник ОО „АА“ - Пазарджик в частта й, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП - спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат”, регистрационен номер [рег. номер на МПС], собственост на „Анибал СЕ“ ЕООД до отстраняване на нарушението, но за срок не повече от 12 месеца. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 16.07.2020 г. при извършване на проверка И. П. - инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. П., е установил, че в [населено място], ул. „С. К“, В. М. като водач на лек автомобил Ф. П с peг. [рег. номер на МПС] категория M1, собственост на „Анибал СЕ“ ЕООД извършва нерегламентиран таксиметров превоз на 3 бр. пътници от [населено място] за гр. Р. срещу заплащане за сумата от 1,20 лв. на пътник, с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
За да отхвърли жалбата, съдът е мотивирал извод, че с превозното средство е извършен таксиметров превоз на пътници срещу заплащане, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което е изпълнено фактическото основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвтП. Решението е валидно и допустимо.
Със същата заповед на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП е приложена още една ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на водача на автомобила В. М. до отстраняване на нарушението, но за срок не повече от 12 месеца. Административният акт в частта на втората ПАМ не е предмет на оспорване. Въпреки това с диспозитива на обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу цялата заповед. Макар и да не е конкретизирал точно предмета на оспорването в диспозитива на съдебното решение, видно описанието на предмета на оспорване в мотивите и предмета на извършената проверка съдът не е постановил решение свръхпетитум, което мотивира извод за допустимост на съдебния акт при служебно извършената проверка на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК.
При извършената проверка на касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК касационната инстанция установи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Правният резултат, който законът цели с прилагането на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари. В случая като основание за издаване на административния акт в обжалваната му част е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.). Съгласно тази разпоредба за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административни мярка: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.
По делото не се спори, че с процесния лек автомобил е извършен превоз на 3 бр. пътници от [населено място] за гр. Р. срещу заплащане на сумата от 1,20 лв. на пътник. Жалбоподателят не оспорва също така, че процесният автомобил не отговаря на изискванията на Закон за извършване на обществен превоз на пътници, но отрича, че автомобилът е бил използван за таксиметров превоз. В подкрепа на защитната си теза твърди, че превозът не бил осъществяван от него, а че неговият автомобил бил ползван за дейността на друго дружество - „А. П“ ЕООД, което разполага с лиценз за международен автобусен превоз на пътници, валиден до 27.11.2026 г. и което има сключен договор с община Р. за извършване на обществен превоз на пътници с автобусен транспорт по автобусни линии от квотата на община Р..
В заповедта административният орган е приел, че с процесния автомобил е извършван таксиметров превоз, без да посочи по какви критерии е дефинирал превоза като „таксиметров“ и коя точно законова разпоредба е нарушена с извършването му. Относно различните видове превози законодателят е дал дефиниции в специалния закон (§ 1 на ДР на ЗАвП), като регламентацията им (включително необходимите документи и условията за извършването им) се подчинява на различни законови разпоредби. Различни са и законовите разпоредби, които предвиждат ПАМ за преустановяване на административни нарушения при извършването им.
По горните съображения съдът е формирал неправилен извод, че административният орган е доказал изпълнението на материалноправните предпоставки на ч 106а, а 1, т. 1, б. „б“ ЗАвтП за временно спиране от движение на автомобила. В допълнение следва да се отбележи, че за разлика от предходната редакция на закона, която предвижда фиксиран срок от 6 месеца на мярката по ч 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП без възможност за индивидуализация на неговия размер, след приемане на измененията с ДВ, бр. 60 от 7.07.2020 г., в сила от 7.07.2020 г. законодателят е приел по-гъвкав подход. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП законодателят е предвидил максимална продължителност на мярката от 12 месеца, като продължителността на действието й зависи от поведението на адресата на мярката – мярката има действие „до отстраняване на нарушението“. Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова по-скоро ще се преустанови действието на мярката, съответно нейните неблагоприятни последици. Чрез това законодателно решение интензивността на държавната принуда се поставя в зависимост от поведението на нейния адресат. В случая обаче предвид липсата на посочена в заповедта нарушена законова разпоредба не става ясно какви действия и/или бездействия следва да предприеме превозвачът, за да се приведе в съответствие с изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено. Следователно макар и в заповедта да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози на пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства.
Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт в обжалваната част.
С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 320 лв. за двете съдебни инстанции, от които 420 лв. за платени държавни такси и 900 лв. за платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 896 от 09.11.2020 г. по адм. дело № 869/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-1584 от 16.07.2020 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пазарджик в частта, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) - спиране от движение на моторно превозно средство - лек автомобил Ф. П с peг. [рег. номер на МПС] категория M1, собственост на „Анибал СЕ“ ЕООД.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „Анибал СЕ“ ЕООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Р., [улица] разноски в размер на 1 320 (хиляда триста и двадесет) лева. Решението е окончателно.