Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници”, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт А. Ш., против решение №277/23.12.2020г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. д. № 313/2020г., с което е отменено решение към МД с MRN № 19BG002002001178R5/24.01.2019г., с рег.№32-236737 от 13.08.2020г. на директора на ТД Северна морска при Агенция „Митници”. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган законосъобразно е определили митническата стойност на процесната стока по реда на чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/№ 952/2013, като е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Симо Ко“ ЕООД, чрез пълномощника адв. С.Ж., по съображения изложени в представен писмен отговор и в с. з. оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Сливен е решение към МД с MRN № 19BG002002001178R5/24.01.2019г., с рег.№32-236737 от 13.08.2020г. на директора на ТД Северна морска, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларирана стока №1 по митническа декларация MRN № 19BG002002001178R5/24.01.2019г. и е определена нова митническа стойност на стоката в размер на 35614,80 лева /18264 чифта х 1,95 лв./чифт/, като на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.114, пар. 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация: мито в размер на 1765,76 лв. и ДДС 2634,19 лв. или дължими суми за досъбиране: мито в размер на 4217,53 лв. и ДДС в размер на 5864,36 лева.

За да отмени решението на директора на ТД Северна морска съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, по арг. от чл.19, ал.7 от ЗМ, но е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че митническият орган като не е спазил последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74 §1 и §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, незаконосъобразно е определил митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 953/013, представляваща последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност.

От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С митническа декларация МД с MRN № 19BG002002001178R5/24.01.2019г. „Сими Ко” ЕООД е декларирало „режим за допускане на свободно обръщение” на стока, с държава за износ Китай, деклариран произход Китай, с обща фактурна стойност 4748,64 щатски долара: а именно стока 1- чехли с горна част и ходила от изкуствени материали-18264 чифта, 4266 кг нето тегло, код по ТАРИК 6402993900. Към митническата декларация са приложени генерален коносамент, коносамент, фактура и опаковъчен лист към нея и фактура за транспорт. С писмо от 11.02.2020г. административният орган е изискал от „Сими Ко” ЕООД за нуждите на повторна проверка на осн. чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 да представи допълнителни документи. В отговор на писмото от дружеството е представено обяснение, според което за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаваното на търговската фактура. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършено плащане по процесната фактура.

При проверката на декларираната митническа стойност митническите органи са използвали т. нар. „справедливи цени” - оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение за четири последователни години. Тези данни са предоставени на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ” THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Според тези данни от системата ТЕЗЕЙ, справедливата цена за стоки със код по ТАРИК 6402993900 е 15,67 лв./кг., а декларираната от вносителя митническа стойност на стоката със същия код по ТАРИК 6402993900 - 10510,50 лв.- 0,58 лв./ чифт или 2,34 лв./кг.

След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установили, че за стока със същия код по ТАРИК като стока №1 по митническата декларация са декларирани по-високи стойности.

Митническият орган е приел, че поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които да е продава най-голямо сборно количество и/или възникнали разходи при производство на оценяваната стока, разпоредбите на чл.74, §2,б.“а“ до „г“/ от Регламент /ЕС/ №952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на стоката. Определена е митническа стойност на процесната стока №1 в размер на 35614,80 лева – 1,95 лв./чифт, като база за определяне е използвана МД 18 BG005803Н0000736/12.01.2018г. на основание чл. 74 § 3 от Регламент /ЕС/№ 952/2013.

В съдебното производство е приобщена митнически декларация MRN № 18BG005803Н0000736/12.01.2018г. Приета е без оспорване по делото съдебно счетоводна експертиза, изготвена след справка в счетоводството на оспорващото дружеството, при която е констатирано, че реално платената цена по фактурата, приложена към митническата декларация е в размер на 4848,64 щатски долара и сумата по доставката е платена на 28.12.2018г. от дружеството.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационният съд намира изводите на АС – Сливен за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Съгласно чл.70, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Прилагането на §3 от чл.74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

Законосъобразно съдът е приел, че по правилото на чл.22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ №952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася, както за решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е изпратил до дружеството вносител писмо, с което са изискани допълнителни документи, без да са изложени мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи, че декларираната договорена стойност на стоките не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена.

В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, §3 от Регламент № 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74, §2, не обосновава приложението на чл. 74, §3 от Регламент № 952/2013 г. При издаване на решението си директора на ТД Северна морска е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. С Регламента са изброени императивно начините за определяне на митническата стойност на внесени стоки. Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, предвид разпоредбите на чл. 70 от Регламента.

При извършената проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в процесната митническа декларация е възникнало у проверяващите митнически органи основателно съмнение за некоректни данни и по-конкретно занижена митническа стойност на декларираната стока - чехли с горна част и ходила от изкуствени материали.

Съдът е съобразил, че когато не е възможно от предоставените данни да се определи митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 Регламент (ЕС) № 952/2013, то тя се определя по вторичните методи за определяне на митническа стойност, уредени в чл. 74, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. След като съмненията не са отпаднали въз основа на събраните данни, следва да бъде приложен вторичният метод по чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 в изброената от него последователност. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията.

Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че предвиденият в Регламента ред не е спазен от страна на митническият орган, тъй като не е извършена проверка и не са изчерпани възможностите, предвидени последователно в Регламента, за което не е изложил аргументи дали е възможно митническата стойност да се определи по някой от методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 Регламент /ЕС/ № 952/2013. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент /ЕС/ № 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена, както и плащането на тази договорена цена, респ. от митническите органи не са събрани доказателства за стоката да е платена по-висока от декларираната цена.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на „Симо Ко“ ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 1020 лв.,платено възнаграждение за адвокатска защита. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид правната сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №277/23.12.2020г., постановено по адм. д. № 313/2020г. по описа на Административен съд – Сливен

ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна морска да заплати на „Симо Ко“ ЕООД,,[ЕИК] разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1020 лв. (хиляда и двадесет лева).

Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници”, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт А. Ш., против решение №277/23.12.2020г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. д. № 313/2020г., с което е отменено решение към МД с MRN № 19BG002002001178R5/24.01.2019г., с рег.№32-236737 от 13.08.2020г. на директора на ТД Северна морска при Агенция „Митници”. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган законосъобразно е определили митническата стойност на процесната стока по реда на чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/№ 952/2013, като е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Симо Ко“ ЕООД, чрез пълномощника адв. С.Ж., по съображения изложени в представен писмен отговор и в с. з. оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Сливен е решение към МД с MRN № 19BG002002001178R5/24.01.2019г., с рег.№32-236737 от 13.08.2020г. на директора на ТД Северна морска, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларирана стока №1 по митническа декларация MRN № 19BG002002001178R5/24.01.2019г. и е определена нова митническа стойност на стоката в размер на 35614,80 лева /18264 чифта х 1,95 лв./чифт/, като на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.114, пар. 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация: мито в размер на 1765,76 лв. и ДДС 2634,19 лв. или дължими суми за досъбиране: мито в размер на 4217,53 лв. и ДДС в размер на 5864,36 лева.

За да отмени решението на директора на ТД Северна морска съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, по арг. от чл.19, ал.7 от ЗМ, но е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че митническият орган като не е спазил последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74 §1 и §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, незаконосъобразно е определил митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 953/013, представляваща последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност.

От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С митническа декларация МД с MRN № 19BG002002001178R5/24.01.2019г. „Сими Ко” ЕООД е декларирало „режим за допускане на свободно обръщение” на стока, с държава за износ Китай, деклариран произход Китай, с обща фактурна стойност 4748,64 щатски долара: а именно стока 1- чехли с горна част и ходила от изкуствени материали-18264 чифта, 4266 кг нето тегло, код по ТАРИК 6402993900. Към митническата декларация са приложени генерален коносамент, коносамент, фактура и опаковъчен лист към нея и фактура за транспорт. С писмо от 11.02.2020г. административният орган е изискал от „Сими Ко” ЕООД за нуждите на повторна проверка на осн. чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 да представи допълнителни документи. В отговор на писмото от дружеството е представено обяснение, според което за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаваното на търговската фактура. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършено плащане по процесната фактура.

При проверката на декларираната митническа стойност митническите органи са използвали т. нар. „справедливи цени” - оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение за четири последователни години. Тези данни са предоставени на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ” THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Според тези данни от системата ТЕЗЕЙ, справедливата цена за стоки със код по ТАРИК 6402993900 е 15,67 лв./кг., а декларираната от вносителя митническа стойност на стоката със същия код по ТАРИК 6402993900 - 10510,50 лв.- 0,58 лв./ чифт или 2,34 лв./кг.

След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установили, че за стока със същия код по ТАРИК като стока №1 по митническата декларация са декларирани по-високи стойности.

Митническият орган е приел, че поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които да е продава най-голямо сборно количество и/или възникнали разходи при производство на оценяваната стока, разпоредбите на чл.74, §2,б.“а“ до „г“/ от Регламент /ЕС/ №952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на стоката. Определена е митническа стойност на процесната стока №1 в размер на 35614,80 лева – 1,95 лв./чифт, като база за определяне е използвана МД 18 BG005803Н0000736/12.01.2018г. на основание чл. 74 § 3 от Регламент /ЕС/№ 952/2013.

В съдебното производство е приобщена митнически декларация MRN № 18BG005803Н0000736/12.01.2018г. Приета е без оспорване по делото съдебно счетоводна експертиза, изготвена след справка в счетоводството на оспорващото дружеството, при която е констатирано, че реално платената цена по фактурата, приложена към митническата декларация е в размер на 4848,64 щатски долара и сумата по доставката е платена на 28.12.2018г. от дружеството.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационният съд намира изводите на АС – Сливен за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Съгласно чл.70, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Прилагането на §3 от чл.74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

Законосъобразно съдът е приел, че по правилото на чл.22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ №952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася, както за решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е изпратил до дружеството вносител писмо, с което са изискани допълнителни документи, без да са изложени мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи, че декларираната договорена стойност на стоките не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена.

В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, §3 от Регламент № 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74, §2, не обосновава приложението на чл. 74, §3 от Регламент № 952/2013 г. При издаване на решението си директора на ТД Северна морска е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. С Регламента са изброени императивно начините за определяне на митническата стойност на внесени стоки. Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, предвид разпоредбите на чл. 70 от Регламента.

При извършената проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в процесната митническа декларация е възникнало у проверяващите митнически органи основателно съмнение за некоректни данни и по-конкретно занижена митническа стойност на декларираната стока - чехли с горна част и ходила от изкуствени материали.

Съдът е съобразил, че когато не е възможно от предоставените данни да се определи митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 Регламент (ЕС) № 952/2013, то тя се определя по вторичните методи за определяне на митническа стойност, уредени в чл. 74, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. След като съмненията не са отпаднали въз основа на събраните данни, следва да бъде приложен вторичният метод по чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 в изброената от него последователност. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията.

Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че предвиденият в Регламента ред не е спазен от страна на митническият орган, тъй като не е извършена проверка и не са изчерпани възможностите, предвидени последователно в Регламента, за което не е изложил аргументи дали е възможно митническата стойност да се определи по някой от методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 Регламент /ЕС/ № 952/2013. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент /ЕС/ № 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена, както и плащането на тази договорена цена, респ. от митническите органи не са събрани доказателства за стоката да е платена по-висока от декларираната цена.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на „Симо Ко“ ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 1020 лв.,платено възнаграждение за адвокатска защита. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид правната сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №277/23.12.2020г., постановено по адм. д. № 313/2020г. по описа на Административен съд – Сливен

ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна морска да заплати на „Симо Ко“ ЕООД,,[ЕИК] разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1020 лв. (хиляда и двадесет лева).

Решението е окончателно.