Производството е по реда на чл.160, ал.7 от ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Р”ЕООД да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, в приложена по делото писмена защита сочи, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението постановено от АС-Пловдив е правило и законосъобразно. Моли, същото да бъде оставено в сила и в полза на приходната администрация да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Предлага първоинстнационното решение да бъде оставено в сила, като правилно постановено.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт.

Предмет на оспорване пред Административен съд гр. П. е бил ревизионен акт №Р-16001619002239-091-001 от 23.01.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение №177/21.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с който на „Р”ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 89 063.41 лв., в едно с прилежащи лихви в размер на 20 058.13 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. съответно в размер на 27 075.57 лв. и 6 8.2.01 лв., с прилежащите лихви в размер на 4 971.77 лв. и 561.21 лв.

При извършената проверка за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, като не са допуснати нарушения...