Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София – град против решение № 7533 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 6361 по описа за 2020 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № Ц2153-21-6 от 04.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/23 от 24.03.2020 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“, а преписката е изпратена на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София – град за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1 от КСО, чл. 45 и чл. 294 от ЗСВ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът М. Н. от гр. С. е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил решение № Ц2153-21-6 от 04.06.2020 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град и потвърденото разпореждане № [ЕГН]/23 от 24.03.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на М. Н. е отказано възобновяване на наследствената му пенсия за...