Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение №7214/11.12.2020 г. по адм. дело №8523/2020 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е обявена за нищожна заповед №03 - РД/2917 от 20.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта по раздел III, т.2 и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в 1 - месечен срок от влизане на решението в сила със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като се навеждат доводи за необоснованост и материално - правна незаконосъобразност, иска отмяната му и на отхвърляне на жалбата срещу оспорената част от заповедта, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - "Агроник 2015" ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител в писмен отговор и писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспорената част от заповедта е издадена на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и в изпълнение на влязло в сила решение № 1337/01.03.2019 г. по адм. дело № 3081/2018 по описа на АССГ, оставено в сила с решение №16645/06.12.2019 г. по адм. дело №6049/2019 г. по описа на върховния административен съд (ВАС). С оспорената част от заповедта по раздел III, т.2 е наредено изменение на заповед №03 - РД/2917 от 21.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за одобрение на проект по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., подаден от [Фирма 1], като относно отказаното финансиране на заявлението за подпомагане в частта, която надвишава одобрените разходи по т.1 от настоящата заповед е посочени кои текстове и за кои разходи как следва да се четат след изменението. АССГ е посочил, че изменената заповед всъщност е отменената с влязло в сила решение, описано в мотивите на оспорената заповед и единствената разлика между оспорената и отменената заповед са одобрените изцяло разходи по т.1,т.3, т.5, т.8, т.10, т.12, т.24 от всичките 25 точки, като новоодобрените разходи не са били оспорени от жалбоподателя и не са предмет на съдебен контрол. В останалата част относно отказаните за финансиране разходи с оспорената заповед по раздел раздел III, т.2 е налице влязло в сила решение, което е задължително за страните на основание чл.177, ал.1 АПК и чл.297 и сл. от ГПК, поради което и при липсата на нови мотиви или факти, и при пълна идентичност на съдържанието на оспорената заповед относно отказаното финансиране с отменената заповед, заповедта е нищожна в тази й част. Решението е правилно.

Съдът правилно е преценил, че е налице хипотезата на чл.177, ал.2 АПК, като оспорените текстове на обжалваната заповед дословно преповтарят текстовете на отменената, без да са налице нови факти и обстоятелства и без да са изпълнени указанията на съда по влязлото в сила решение за излагане на фактически основания за постановения отказ за финансиране - липсват мотиви относно размера на твърдените референтни цени, не е посочена заповедта за утвърждаване на референтни цени, нито защо заявените разходи надхвърлят тези референтни цени. Тези оспорени текстове на заповед №03 - РД/2917 от 20.05.2020 г. са в противоречие с влязлото в сила решение, поради което е правилна преценката на АССГ, че са нищожни. Отделно от това следва да се посочи, че изменението на вече отменена с влязло в сила решение заповед ( в спорната й част) също води до нищожност на новата заповед. Влязлото в сила решение, с което се отменя част от заповед №03 - РД/2917 от 21.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.177, ал.1 АПК има сила на присъдено нещо за страните.Същото има и действие по отношение на всички предвид съдържанието му - за отмяна на индивидуален административен акт. Конститутивното съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт поражда действие от датата на издаване на отменения акт и изменението на подобна отменена вече заповед, също не поражда правни последици поради липсата на предмет на новата заповед за изменение на вече отменена заповед. Останалите оплаквания на касатора във връзка с твърдяната от него законосъобразност на заповедта са преклудирани от силата на пресъдено нещо на цитираното в заповедта влязло в сила решение и не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.

Решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 ( хиляда) лева, платими от ДФЗ, на основание чл.143, ал.1 АПК.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7214/11.12.2020 г. по адм. дело №8523/2020 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати 1000 ( хиляда) лева разноски по делото на "Агроник 2015" ЕООД, гр. С., ул. "Перла" №9.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.