Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. А. от гр. П., с ЕГН: [ЕГН], срещу решение № 1593 от 03.09.2020 г., постановено по административно дело № 256 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. А. срещу Експертно решение (ЕР) № 1382 от заседание № 081 от 22.10.2019 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно–съдови заболявания.
По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата до първоинстанционния съд.
Ответниците по касация – Национална експертна лекарска комисия - Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно–съдови заболявания, ТЕЛК (Териториална експертна лекарска комисия) при „УМБАЛ Пловдив“ АД – втори състав, Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив, Агенция за хора с увреждания и Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив, редовно призовани, не изразяват писмени становища по касационната жалба и не изпращат процесуални представители в съдебно заседание.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение.
Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Подложеният на касация съдебен акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) (ЗЗдр.), е и правилен, като не е засегнат от пороци, наличието на които би обусловило неговата отмяна.
Предмет на съдебен контрол от Административен съд – Пловдив е била законосъобразността на Експертно решение № 1382 от заседание № 081 от 22.10.2019 г. на Национална експертна лекарска комисия - Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно–съдови заболявания, с което е потвърдено по всички поводи Експертно решение № 3565 от заседание № 151 от 17.09.2018 г. на втори състав на Териториалната експертна лекарска комисия към „УМБАЛ Пловдив“ АД, (вкл. по оценката и определения краен процент трайно намалена работоспособност (ТНР) 40% за срок от две години с водеща диагноза - [диагноза], и установени общи заболявания: [заболявания] В заключението на ЕР на НЕЛК е посочено, че се потвърждава ЕР на ТЕЛК, като постановено в съответствие с т. III от Методиката за приложението на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) в действалата към издаването му редакция.
За да не уважи оспорването, Административен съд – Пловдив, позовавайки се на събраните по делото доказателства е приел, че атакуваният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, спазена е формата и дължимата процедура, и е материално законосъобразен.
Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и настоящата инстанция се солидаризира с него. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от ВАС. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
За пълнота в тази връзка следва да се отбележи, че при изясняване на фактите по спора административният съд с протоколно определение от 10.06.2020 г. е уважил доказателственото искане на жалбоподателката за назначаването на съдебно–медицинска експертиза (СМЕ), която да се извърши по посочени от нея задачи от вещи лица кардиолог, ортопед и ендокринолог, но с молба вх. № 9347 от 24.06.2020 г. искането за СМЕ е изрично и недвусмислено оттеглено от жалбоподателовия процесуален представител, поради което експертизата не е извършена, а оспорващата решението на НЕЛК страна не е ангажирала други доказателства, за да опровергае констатациите на съставите на ТЕЛК и НЕЛК в процесните експертни решения.
Въз основа на надлежно приобщения доказателствен материал и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт, с оглед критериите по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, Административен съд – Пловдив обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че оспореното пред него експертно решение на НЕЛК е законосъобразно. Правилно са тълкувани относимите в случая разпоредби на ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО), Наредба за медицинската експертиза и Правилник за устройство и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).
Касаторовите възражения в противната насока са неоснователни.
Съгласно чл. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК не се произнася по заболявания и стадии на тяхното развитие, които предварително не са отразени и уточнени в медицински документи.
Степента на ТНР е определена съобразно изрично посочените отправни точки в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. В тежест на оспорващата страна е да установи фактите, на които е основала своите искания и възражения. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателката не е ангажирала доказателства, установяващи твърдението в касационната й жалба, че НЕЛК се е произнесла въз основа на изследване с неясен резултат и не е обсъдила всички сърдечно-съдови увреждания.
В чл. 63, ал. 3 от НМЕ е уредено, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя в проценти съгласно Приложение № 2. В него е посочено, че когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.
В конкретния случай при медицинското преосвидетелстване на Г. А., заболяванията, определени с най-висок процент ТНР, са [заболявания], за които съответно се следват 40% ТНР, уредени в правилата по част IV, т. 3, б. „а“ и част IV, раздел II, т. 2.1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Общата оценка на степента на ТНР е определена правилно, описани са заболяванията и са направени констатации и коректни изводи. Решението на НЕЛК е взето въз основа на приложените в МЕД (медицинското експертно досие) и допълнително представени документи, в съответствие с чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Експертизата на трайно намалената работоспособност на вида и на степента на увреждане на лицата се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК, като относимите материалноправни разпоредби и административно-производствени правила са регламентирани в глава ІV-та на наредбата, наименована „Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане“. При изготвяне на решението се специализираният състав на НЕЛК е спазил посочените в тази глава изисквания и е постановил акта си в съответствие с чл. 62 и чл. 63 от НМЕ.
Експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването й, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Съобразявайки дадените указания по прилагане на закона, административният орган е приложил точно материалноправните норми по констатираните увреждания и произтичащият от тях функционален дефицит. Даденото заключение от специализирания състав на НЕЛК сочи правилно определена оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице.
Доводът на касатора за незабелязано от съда неспазване на изискванията за форма на административния акт от постановилия го орган, също е неоснователен. Формата и мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата действителност, а наличието им е условие за изискваната от закона пълнота на последващата административна и съдебна проверка. Задължителните елементи на административния акт са изчерпателно изброени в чл. 59, ал. 2 от АПК и разширително тълкуване на този текст е недопустимо.
От горното явства, че противно на твърдяното в касационната жалба, решението на Административен съд - Пловдив е обосновано и е в съответствие с приложимия материален закон. Тезата, което се силаеше до докаже касаторката, за неправилност на оспорения от нея съдебен акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК и незаконосъобразност на потвърденото с него по същество решение на специализирания състав на НЕЛК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на атакувания пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания за неговата отмяна трябва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1593 от 03.09.2020 г., постановено по административно дело № 256 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.