Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „В. А.“ с управител В. А., подадена чрез адв. В. В., против решение № 4350/31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4013/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена исковата ѝ молба против Националната агенция за приходите - гр. С., за присъждане на обезщетение в общ размер на 500 лв., за претърпени от дружеството имуществени вреди в производството по обжалване по административен ред на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170022-022-0029308/23.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. С., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решение № 1242/27.02.2018 г. на АССГ до датата на окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се изразява несъгласие с извода на съда, че не е установена втората предпоставка на ЗОДОВ за основателност на исковата претенция, а именно: отмяна на постановлението. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Националната агенция за приходите - гр. С., чрез юрк. Ц., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено...