Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез ст. юрк.. А, срещу решение № 370/09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 425/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка № 224-ФК/28.06.2019 г. на „Яйца и птици Зора“ АД - запечатване на търговски обект – склад ГСМ, находящ се в с. Д., обл. Добрич и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че срокът за запечатване е определен в нарушение на принципа за съразмерност залегнал в чл. 6 от АПК. Излага доводи, че факта, че нарушението е отстранено след извършване на проверката не води до изводи за незаконосъобразност на оспорената ЗНПАМ. Счита, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се потвърди отменената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - „Яйца и птици Зора“ АД, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на същата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да отмени наложената ПАМ на „Яйца и птици Зора“ АД първоинстанционният съд е приел, че от страна на органа не са изложени конкретни мотиви, относно определения срок на мярката. Изложено е, че видно от събраните доказателства, дружеството е отстранило констатираните нередовности при отчитането на гориво, с оглед на което поведението на данъчнозадълженото лице и необходимостта от време за поправяне на нарушението не обосновават необходимост от 10 дневен срок за запечатване на обекта. Съдът е приел, че стопанската дейност на жалбоподателя е свързана с отглеждане на животни при специфични условия, които се осигуряват от процесното гориво, и че при нарушаване на установения режим, биха могли да настъпят значителни вреди за дейността на търговеца. В заключение е направен извод, че определеният срок на мярката е несъизмерим с целите на административната принуда заложени в чл. 22 от ЗАНН, тъй като засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието „принудителна административна мярка“ се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 7 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите регистрирането на зареждане чрез ЕСФП от лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС се приключва с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление".
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС предвижда че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък съгласно чл. 187 ЗДДС, това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки.
В конкретния случай, по делото безспорно е установено, че е извършеното нарушение на чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. Този факт не се оспорва от дружеството, като защитната им теза е, че нарушението е отстранено и при налагане на ПАМ за срок от 10 дни ще настъпи значителна вреда за дружеството поради факта, че в обекта – склад ГСМ, находящ се в с. Д., обл. Добрич се отглеждат животни при специфични условия, които се осигуряват от процесното гориво. В тази връзка, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка.
Настоящият състав на ВАС, не споделя изводите на АС - Добрич че оспорения пред него ПАМ е незаконосъобразен поради липса на мотиви относно срока. Необоснован е и извода, че след като извършеното нарушение е отстранено, то налагането на ПАМ за срок от 10 дни е в противоречие с принципа за съразмерност залегнал в чл. 6 от АПК. Срокът на процесната ПАМ е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 10 дни е в рамките на законоустановения минимум, при максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.
Не могат да бъдат споделени и изводите на съда, че с налагането на ПАМ, могат да настъпят значителни и труднопоправими вреди за дружеството. Обстоятелството, че в обекта се отглеждат животни при специфични условия, които имат нужда от процесното гориво, не водят до извод, че налагането на ПАМ е несъизмерим с целите на административната принуда заложени в чл. 22 от ЗАНН.Пстанционният съд неправилно е кредитирал представената служебна бележка от директора на Областна дирекция по безопасност на храните, като същата не е обсъдена в съвкупност с останалите доказателства по делото. Действително, част от процесното гориво може да се използва за поддържане на определен температурен режим при отглеждане на стоковите носачки в склада, но този факт не освобождава дружеството от законово установеното задължение за спазване на фискалната политика в държавата като бъдат регистрирани всички извършени продажби по надлежния ред, респективно регистрирането на зареждане чрез ЕСФП да се приключва с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление.
По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата „Яйца и птици Зора“ АД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 224-ФК/28.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете инстанции и заплатената държавна такса в размер на 70 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 370 от 09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 425/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Яйца и птици Зора“ АД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 224-ФК/28.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“, с която на „Яйца и птици Зора“ АД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – склад ГСМ, находящ се в с. Д., обл. Добрич и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Яйца и птици Зора“ АД да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 270 /двеста и седемдесет / лева. Решението е окончателно