Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П.К, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Д.В против решение № 67 от 02.03.2020 г. по адм. дело № 373/2019 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 12/31.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, поправено с решение № 14/01.07.2019 г., и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/03.04.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адвокат С.Л касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Добрич не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на П.К срещу решение № 12/31.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, поправено с решение № 14/01.07.2019 г., и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/03.04.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките на чл.69б, ал.2, и чл.68,ал.1-2 от КСО и Карабелов не отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в посочените хипотези. Прието е, че същият не е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че П.К е подал в ТП на НОИ заявление с вх. № 2113-24-821/05.07.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № [ЕГН]/14.08.2018 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя поради липса на предпоставките по чл. 69б, ал. 2 и чл. 69, ал. 1-2 от КСО.К е обжалвал разпореждането, като е представил доказателства - два броя удостоверения обр. УП – 3 с № 10 и № 11/20.01.2006 г., издадени от "Г"ЕАД–София(предишно ИПП"В"ЕАД–София, Караелов е работил в дружеството като шофьор през периода 01.01.1985 г. – 31.12.1987 г., като сондьор през периодите 15.03.1976 г. – 10.11.1976 г.; 20.05.1977 г. – 17.02.1982 г. и 01.10.1996 г. – 04.06.1999 г. и като шофьор на тръбовоз 7-15 тона – през периода 14.06.1982 г. – 13.11.1993 г., като във второто и третото удостоверение е отразено, че положеният труд като сондьор и шофьор на тръбовоз е втора категория съответно на основание т. 26, във вр. чл. 67 от ПКТП отм. ; и чл. 53а от ПКТП отм. , С удостоверение № 10/20.01.2006 г. и удостоверение № 11/20.01.2006 г., и двете издадени от "Г"ЕАД–София, са анулирани данните в последните две удостоверения от 2005 г. (№ 69 и № 70), като в първото е записано, че жалбоподателят е бил шофьор на тръбовоз над 25 тона, а във второто, че през периода 02.01.1981 г. – 17.02.1982 г. е работил като шлосер, не като сондьор, но и в двете трудът е категоризиран от втора категория. Анулиращите удостоверения са оспорени от страна на административния орган по отношение на тяхното авторство с твърдението, че подписът в графата "ръководител" не е на представляващия дружеството през този период. В отговор на откритото производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК са разпитани свидетелите К.Д(по искане на жалбоподателя) и К.А(по искане на ответника). Гласните доказателства установяват, че удостоверенията са изготвени от свидетелката Дишлиева(завеждащ "Л"ЕАД–София към момента на издаване на удостоверенията), но не са подписани от тогавашния изпълнителен директор на дружеството-свидетелят Ангелов, поради което съдът правилно е приел същите за неистински (неавтентични) документи и ги е изключил от доказателствата по делото.

При извършената съпоставка между представените удостоверения обр. УП-3 от 2005 г. и трудовата и военната книжка на Карабелов са констатирани разминавания в данните – от една страна, във военната книжка е отразено, че през периода 27.09.1978 г. – 25.12.1980 г. лицето е било войник, а в трудовата книжка и УП-3 е записано, че е било сондьор в "Г"ЕАД–София, а от друга страна, в трудовата книжка е записано, че през периода 02.01.1981 г. – 17.02.1982 г. лицето е било шлосер, а в УП - 3 – сондьор в "Г"ЕАД–София. Поради това с писмо с изх. № 2113-24-821#9 / 20.07.2018 г. до началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ – Добрич е поискано да бъде издадено удостоверение УП-13 за посочените в трудовата книжка и УП-3 периоди по длъжности, както и копия на всички предадени първични документи, трудови договори, допълнителни споразумения и др., от които се вижда шофьор на колко тона автомобил е било лицето. В отговор на това писмо е издадено удостоверение обр. УП – 13 с изх. № 1042-09-1759#1/02.08.2018 г. на ТП на НОИ – Кюстендил, в което е посочено, че за част от периодите лицето не фигурира в разплащателните ведомости на "Г"ЕАД–София, а за периода 01.01.1990 г. – м. 11. 1993 г. е изпълнявал длъжността шофьор "ТНО – 25, т.".

По повод на жалбата на Карабелов срещу първото разпореждане, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, е издадено второ удостоверение обр. УП – 13 с изх. № 1042-09-1759?6/ 14.09.2018 г. на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е анулирано първото удостоверение. В това удостоверение са изброени подробно периодите, в които жалбоподателят фигурира като сондьор, шлосер и шофьор в "Г"ЕАД–София, като е посочено, че в разплащателните ведомости на дружеството не са открити данни за лицето за времето м. 11. 1976 г.; м. 05. 1977 г. – м. 10. 1977 г.; м. 11. 1978 г. – м. 12. 1979 г.; м. 02. 1980 г. – м. 12. 1980 г.; м. 02. 1984 г. – м. 12. 1984 г.; м. 11. 1986 г. – м. 12. 1986 г.; м. 10. 1987 г. – м. 02. 1988 г., а в разплащателните ведомости за м. 06. 1978 г. - м. 12. 1989 г. и м. 10. 1991 г. – м. 11. 1993 г. не са записани вида, марката и тонажа на автомобила, респективно за м. 01. 1990 г. – м. 11. 1993 г. – не са записани вида и марката на автомобила. В писмо с изх. № 1042-09-1759#7/ 14.09.2018 г. на ТП на НОИ – Кюстендил, в което са описани причините за анулиране на първото удостоверение, е посочено, че за периодите м. 02. 1984 г. – м. 12. 1984 г. и м. 11. 1986 г. – м. 12. 1986 г. липсва информация за работници в Сирия, респективно липсват данни за жалбоподателя. При извършената повторна проверка е констатирано, че в разплащателните ведомости за периода м. 01. 1990 г. – м. 09. 1991 г. Карабелов фигурира на длъжността "шофьор ТА 10-25, т. ", а за периода м. 10. 1991 г. – м. 11. 1993 г. – на длъжността "шофьор", без да е отразен видът и тонажът на автомобила, като през целия период на заеманата длъжност "шофьор" е работил в звено "А"ЕАД–София е предало в архива на НОИ разплащателна и трудовоправна документация за времето от 01.01.1968 г. – 31.12.1989 г. и 01.01.1982 г. – 31.07.2012 г.

За изясняване на съществуващите разминавания в данните между представените от Карабелов документи (трудова книжка и УПЗ) и запазената разплащателна документация на осигурителя "Г"ЕАД–София, са изслушани две съдебноикономически експертизи, които съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвени. По първата експертиза вещото лице е извършило проверка в Обединения осигурителен архив в с. Н. към ТП на НОИ – Кюстендил, при която не са открити други по-различни данни за жалбоподателя в разплащателните ведомости на дружеството от тези, обективирани във второто УП-13 на ТП на НОИ – Кюстендил, с изключение на периодите, в които Карабелов е вписан като шофьор в звено "А"ЕАД–София, е фигурирал в разплащателните ведомости на отдел "М"ЕАД–София, като осигурителен стаж от втора категория труд. През този период той е фигурирал в изплащателните ведомости на отдел "Машинно сондажен - С. Б" наред с длъжности като сондьор, ръководител група, сменен майстор. От втора категория следва да се зачете положеният труд на Карабелов като шофьор за периодите 14.06.1982 г. – 01.02.1984 г.; 01.01.1985 г. – 31.10.1986 г.; 01.01.1987 г. – 01.10.1987 г. и 21.01.1988 г. – 01.12.1993 г. Дори да бъдат зачетени тези периоди не са налице предпоставките на чл. 69б, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като Карабелов няма необходимият сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки към датата на подаване на заявлението – 05.07.2018 г., което изключва приложението на преференциалния режим на пенсиониране при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя не са налице и предпоставките за пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО поради липса на изискуемата възраст – навършени 64 години и 01 месец към датата на заявлението.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 02.03.2020 г. по адм. дело № 373/2019 г. на Административен съд - Добрич. Решението не подлежи на обжалване.